Пред мен са няколко параграфи с мнения на социолози, психолози и брачни двойки относно рецептата за щастлив семеен живот.
Честно казано, аз никак не мога да се съглася с много от тях. Например, първият абзац започва с това, че за да е щастлив семейния живот, мъжът трябва да е “малко по-възрастен от жената, но по-образован”. Първо, мъжът не бива да има разлика в годините с жена си, възлизаща на повече от 5 години, иначе след години той ще се чувства не като мъж на жена си, а като нейн баща, заради възрастта. Той ще започне да се отнася към нея като към дете, а от тук ще тръгнат много проблеми – недоволството и протестът на жената, агресията на мъжа и неговото пренебрежение към жената, като се отнася към нея като към глупава, необразована жена. Но понякога, когато мъжът е малко по-голям от жената, той бащински нежно се грижи за нея. Но това се случва рядко. А ако мъжът е по-млад от жената? През последнияте години това се случва. И не е страшно. Понякога мъжете се учат от жените на много неща, даже ги използват само с цел да се научат от тях на разни неща, и после, като се научат на тях, ги изоставят, с цел да си намерят други жени, върху които да изпробват наученото. Но често такива бракове са щастливи – жената е по-голяма, значи, по-опитна, по-уравновесена, и всичко е наред. А нужно ли е мъжът да бъде по-образованият от двамата? Ако това семейство още живее в патриархални условия, каквито още съществуват в много страни, то на мъжа ще му се налага да е по-образован, та нали той ръководи семейството. А, някои смятат, на мъжа просто му е нужно да се чувства по-умен и по-силен от жената. А, всъщност, мисля, той никога не е бил по-умен, и по-точно, по-проницателен от жената. На него не трябва да му се дава възможност да смята себе си за стоящ по-високо от нея.
Добре е, наистина, ако младата двойка още в началото успее да се отърве от опеката на родителите. Това би значело, че те трябва да имат достатъчно пари, за да може жената да отглежда децата си вкъщи, без да ги дава на детска градина. Ако детето израства в детска градина, в някаква степен той губи връзката си родителите. Родителите са бариера за децата против насилието на външния свят.
Най-главният фактор за щастлив семеен живот е духовната близост.
Тук подразбирайте необходимостта от еднаква ценностна система у мъжа и жената. От тази система произхожда всичко – всичките решения, действия, начинът на мислене, начинът на общуване. И тази съвместимост на ценностните системи в някаква степен съвпада с психологическата съвместимост.
У мъжа и жената е нужно да съществуват непременно общи интереси. Въпреки, че има много двойки, които живеят поносимо и без тези съвпадения. Не говоря само за интереси в сферата на знанията, науките, изкуствата, но и за потребността да  прекарват времето си по един и същи начин. Понякога в тези интереси е нужно да има баланс между мъжа и жената – при единия от двамата е нужно да имаме повече склонност към практически дейности, а у другия – към умствени.
Не само общуването между съпрузите, но общуването по принцип трябва да бъде средство за успокоение. Общуването е създадено така, че хората в продължение на целия си живот да се учат да общуват един с друг. До тук съм съгласна с написаното в материала пред мен, с изключение на споменатото от мен.
Нужно е съпрузите повече да общуват. Нужно е да съпреживяват един с друг, да се поддържат при стресове и несполуки, а най-вече – да се радват взаимно на успехите си. Не бива всеки от тях да се затваря в собствения си свят. Нужно е да уважават правото на другия на собствено мнение, независимо от това, до каква степен странно може да изглежда това мнение.
При нас, българите, съществува следният проблем : ние сме много агресивни към мнението на другите, към нестандартни начини на мислене по принцип. Нужно ни е да намерим границата между нашето лично пространство и това на другите.
А много голяма роля в семейния живот, преди всичко с цел укрепване на семейството и морала, и за укрепване на обществото като цяло, трябва да играе църквата. Може само да се надяваме, че в бъдеще това ще стане.