Завърших гимназия през 1993 година. На абитуриентския бал бях кралицата на бала. Моделът на роклята ми беше измислен от баба ми, която беше моделиер и шивач, и платът беше много специален и купен от мен. Наех специално фризьор и гримьор да се грижат за външния ми вид. Смаях всички. От тук започнаха големите мъки, на които бях подлагана от семейството си. Те избираха специалностите, които да уча, мен не ме питаха, накараха ме да уча за библиотекар, а аз ненавиждах тази професия. Отнасяха се с пренебрежение към мен, викат, от теб нищо няма да излезе, поне една библиотекарка да бъдеш. Винаги надминавах по интелект всички около мен. Бях и много талантлива в много области – от малка бродирах, учех се да шия и да плета, писателствах, рисувах и свирех на китара, пеех, четях повече от всички. Още в детството си бях изчела няколко библиотеки с книги.
Никога не мислех за любовни връзки. Бях насочена от детството още от родителите си да имам цели сериозни, да бъда полезна на обществото, и ненавиждах това, да си губя времето с глупости. Търсех приятелство, а намирах само предателство. Чудех се на хора, които ги мързи да се трудят, за да помагат на другите. А аз винаги помагах и се занимавах с благотворителност. Започнах да пиша като ученичка стихове, на по късна възраст това прерастна в научни статии. Написах научен труд , който беше много новаторски, в областта на средновековието.
Въпреки всичко и до ден днешен близките ми само се подиграват с мен, казват, че съм била луда и некадърна, че трябвало да бъда вкарана в някоя лудница. Излъгаха ме майка ми и сестра ми, заграбиха имотите на семейството, пак им простих...
Исках да пиша научни трудове, преподавателите ми пречеха от завист. Можех да се занимавам с политика, потомка на политици съм, но и това не се случи по други причини...
Голямата ми любов винаги е било готварството. Затова се насочих към тази професия.
На 23 години за първи път имах възможност да се омъжа, но човекът имаше проблеми с пиенето, иначе беше виртуозен любовник, за какъвто жените само мечтаят... При него идваха и женени жени , защото не са доволни от мъжете си, свирнат му и се чукат с него... Веднъж само ме докосна с ръка и аз веднага се разтресох от оргазъм – представете си на какво беше способен.
На 27 години се запознах с Иван, художник и писател, с интерес към езотериката. Много красив, рус и синеок. Лъжеше ме, три месеца бяхме заедно, после ме изостави. Познавах се по това време и с Марин, черноок и чернокос, мота ме повече от десет години, и с него нищо не стана. Вечно чувството ми, че Марин е човекът за мен, ме крепеше, изглеждаше идеалния... Чавдар, по това време ми предложи брак, за него единствено съжалявам, не го прецених, много свестен. След време се запознах с Петър, голям лъжец и все ме обиждаше, с него се мотах няколко години, и тук нищо не излезе. После се запознах с Митко, но той пък е много нерешителен.
По време на студентските ми години също се случиха интересни неща... Преподаваше ми дъщерята на Вълко Червенков, Ирина, тя е професор на изключително ниво. Имах щастието да се се докосна и до други супер интелектуалци, за което съм благодарна. Дълго време бях и в компанията на известен поет, около който имаше тълпа интелектуалци, на които дължа много за развитието си .
Висях по библиотеките по дванайсет часа, четях какво ли не... А тия моите домашни все казваха, че съм била необразована и проста. Сестра ми, която беше мъжкарана и грубиянка, от малка се влачеше по мъжки компании. Взе да печели много пари, и сега всички уважават само нея... Мен не ме смятат за нищо, още повече, защото не съм и омъжена, нищо не съм ...
Учех много специалности, но нямах реализация в тях. Не можех да си намеря работа много години. Като проклятие, все удрях на камък. Мечтаех за място, където ще имам поне малко спокойствие. Библиотеките бяха такова място. Там пишех , четях и бях пълна с идеи. После установих, че да работя в издателство или книжарница за мен би било по подходящо.
Отново изпаднах в депресия и се отдадох само на религията. Това продължи години наред. Започнах работа в магазин за сувенири и домашни потреби, после в банка. После бях търговски представител. Някакво проклятие ме преследваше и все губех работата си. Винаги бях без пари, без дрехи, носех стари дрехи от преди двайсет години, гащите ми бяха от ученическите години, от памук, бабешки ...
Но си представях винаги, че някой ден великият ми талант в кулинарията ще получи изява и ще отворя я ресторант, я сладкарница...
Започнах разни странни експерименти вкъщи. Изнамирах интересни рецепти правех такива кулинарни чудеса, че хората се чудеха, викат, това си е като направено в елитен ресторант...
Помня студентството си. Първия ден в библиотекарския институт бях забелязана, имах вид на човек, който просто не иска да е там, личеше си, че отивам без желание... Бях най добра от всички , изучавахме литература повече от филолозите, антична, западна, американска, детска отделно ... а специалните предмети бяха моята сила.
Имах състудентка, която обичаше трите К – група Куин, котки и книги. Тя се казваше Деси. Беше най близката ми там от всичките.
Друга една Деси пак стана велика поетеса и певица, пак състудентка.
Бях много красива, ходех с едни рокли лятно време, с красива шапка. Бях слаба, после качих килограмите внезапно, но пак съм красива. Мога да си хвана любовник двайсет години по млад ...
Заради проблемите с обидите в семейството ми намерих утеха у моя братовчедка, живееше наблизо. Тя беше много богата, баща й работеше в авиацията. Много се разбирахме двете.
Имах изключителна преподавателка по литература, която имаше ясновидски способности, тя почувства , че и аз имах такива способности, което е истина, тя ми даде кураж да продължа.