Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2009 18:17 - Котка в чекмедже или историята на котарака Михаил
Автор: ekaterina0909 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1090 Коментари: 0 Гласове:
0



Имало едно време един красив котарак. На всеки от нас може да се случи да намери подобен на улицата и да поиска да го осинови. Любимите ми животни винаги са били котките. Пък и в хороскопа ми пише, че за мен е подходящо да имам по-малко животно.

Докато баща ми и баба ми бяха живи, нямаше да позволят да имаме животно вкъщи. Няколко месеца, обаче, след смъртта им, една сутрин сестра ми се прибираше към 11 преди обяд след нощен купон. Близо до нас намира на улицата грозно, шарено, полуумряло от глад малко женско коте. Влезе в апартамента ни и каза, виж какво съм ти донесла. Зарадвах се. Намерих стара измита консервна кутия от русенско варено, в която сипах на котето парче русенско варено и малко извара. Сипах вода. Котето бе с тънки крачета и едвам се държеше на тях от глад. Кръстихме го Глупи, от глупава. Макар че то животното си е много интелигентно.

Превърна се скоро след това в доста злобна и неконтактна котка, която много не обича да я галят.

След една година намерих някъде на улицата мръсно тигрово коте мъжкарче. Беше много красиво. Трябваше да бъда търпелива, за да прозвъня десетки телефони, за да намеря на кого да го подаря. Казвах на всеки, когото познавах, докато подходящ човек се намери. Причаках бъдещия стопанин пред работното му място и му помогнах да отнесе котето до дома си, прекачвайки се на няколко автобуса.

Пет години след това една вечер чувахме часове наред пищене на уплашено коте и лай на куче. Излязохме да проверим. Котето се бе свряло между чарковете на една кола. Кучето бе завързано от стопанката, която също издирваше котето. Примамихме го с храна, после то ни ухапа от страх до кръв. Избяга в общия гараж на блока. Примамихме го, увихме го с кърпа и си го взехме. Бе много красиво, също и въшливо. Кръстихме го Миша. Беше женска.

Преди няколко дни, един ден преди Архангеловден, бяхме с една моя приятелка, също като мен отдадена на духовното, в градинката, където се намира гробът на Учителя Дънов. Появи се отнякъде рижав котарак. Отзова се веднага на повикването ни и беше много мил. Галеше се, легна в скута ни да спи. Беше извънредно чист. Приятелката ми е стара мома на 50 години, изпитва страх да поеме отговорност да отглежда деца, а също и животни. Реши, обаче, че този котарак й е на късмет и изпратен от съдбата. Аз, като много опитна с котките, понесох котарака и го отнесох чак до апартамента й в кв. Люлин. Това бе котаракът Михаил. За да го пренесем с метрото до жилището трябваше да го крием в раница. Но той от страх излезе от раницата. Беше страшно и само моят огромен опит с котките оправи нещата. Котакът се боеше и издаваше ужасни звуци от страх. Дърпаше се. В такива моменти котките издават страшни звуци на страх. Могат да бъдат и агресивни. Ако ги затворите в сак с цип, за да ги пренасяте някъде, сакът е най-подходящ. Проблемът е само, че те ще се изплашат. Отнесохме котарака Михаил в боксониерата, където щеше да бъде настанен. Мъркаше доволен, игра си с пердето, изяде цяло яйце. Разучи добре територията. Изглеждаше щастлив.

Имало е сред познатите ми още по-драстични случаи. Моя приятелка бе безработна много години. Но от любов към животните взе от улицата три бездомни кучета. Как ги е отглеждала само с 40 лева помощ за безработни, не знам. Примолваше се на други любители на кучета за малко замразена кучешка храна или парична помощ.

Преди години аз пък подарих на възрастна поетеса малко женско коте. Беше го родила моя позната котка от квартала. Хванах го през мрежата на прозореца на мазето и го издърпах за краката. Майката котка се разфуча, малкото също. Но работата бе свършена. Поетесата бе болна и самотна, така че котето й донесе голяма радост.

Когато бяхме деца със сестра ми, въпреки несъгласието на родителите ни, все сме намирали начин по малко да си имаме котенце. Сестра ми и приятелчетата й бяха намерили пет-шест малки котета в двора. Всичките бяха, кой знае защо, с различен цвят, макар че бяха на една майка. Две от тях бяха бежово-розови с тъмно сини, почти теменужни очи. Едно бе черно с бяло. Друго сиво с бяло. Едното рижово с бяло. Всичките различни. На следващия ден сестра ми съумя някак си с помощта на приятелите си да ги подари на някого. А преди това цялата нощ ги беше крила зад едно старомодно диванче, сложени в плътен плик от покупки. При друг случай бяхме крили от баба ми за една нощ котенца на балкона в малък кашон.

 



Тагове:   котка,   Михаил,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 848553
Постинги: 622
Коментари: 0
Гласове: 4410
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031