Гледам репортажи постоянно. Всички народи по света, най вече източните, характерни за тях са женитбите. Само мислят за сватби, аранжирани са само от родителите, младоженците никой не ги пита. Купуват булката с килограми злато. А ние тук се залъгваме, че любовта си съществува ей така без нищо.

Хем ние уж минаваме за материалисти. Гледам български сватби от трийсет години, защо все имам усещането, че са по сметка, а не по любов.

Гледам сватбите на изток, и то най вече в руските републики, все по желание на родителите, младоженците никой не ги пита. Това са интелигентни хора, не са прости араби, как така се съгласяват да живеят по този начин, не смеят от мъка и да плачат даже.

В повечето такива страни жените и не работят, но мъжете имат пари, от къде …

Нормално ли е човек да живее така, затворен  в семейството си, без да има желание да се развива и да учи …

Българите са много интересен народ, който не прилича на другите. Грижим се за децата си и до смъртта им, въпреки че са вече големи, най важно е да учат и да знаят … Даваме им свобода.

Още преди петстотин години, един католически свещеник живял в България и се учудил, че на някакъв празник, жените седели на една маса с мъжете и даже пиели с тях. Това е нечувана свобода. Ние сме свободни хора .