СКоро работих във фирмата си с възрастна жена, която има много деца и внуци. Най малкият й син, обаче, си беше изпатил жестоко. Живял с жена, която раждала деца от разни мъже, и после ги давала в домовете. Тя го изоставила и после се омъжила за друг и пак му родила дете. Явно майчинското чувство у нея не съществувало.

Веднъж, насред улицата, малкият син се разплакал. Защото жена му взела та избягала от него, защото се скарала с него и се обидила за глупост.

Тази жена после се жени за друг човек и му ражда още деца. Продължава да обикаля от мъж на мъж, а предишните деца изоставя в домовете. Но ето белята на това конкретно семейство. Бабата и бащата искат да отгледат детето, но държавата не им позволява, а може би и майката е написала, че не иска те да се грижат за детето, макар че биологично те са му роднини. Детето от този конкретен мъж, сина на моята приятелка. Детето се мести в приемни семейства и сега е при едни полицаи в провинцията, ползват го за хамалче да им носи багажа. Полицайката, дъщерята на семейството, е водила детето в затвора , демек да му покаже, ако не слушаш, тук ще те доведа …

Властите отказват на бабата и бащата да им показват детето. Не можело да го виждат, те се измъчват …