Преди време четох сравнението на Наталия Кобилкина между рускините и българките.

Тя твърди, че рускините по всичко ни превъзхождат, включително интелектуално и всякак. Че издигат мъжете си в култ като богове и се грижат за тях, а дали това е така. Че не спират да учат и да се развиват цял живот, а дали е така. Наистина , българките се изоставят и занемаряват външния си вид и интелектуалното си ниво, и това е вярно.

Само че, много рускини, предпочитат да останат домакини вкъщи и да намерят някого, който да им осигури това. А българките хвърлят децата в детската градина доста лесно, така че кой всъщност ги възпитава, градината или ние...

Рускинята ходи на курсове по танци и къде ли не, с цел да си намери партньор. А българката като че ли търси други начини да се развлича, има интереса първо да се занимава с работа и кариера, семейството често остава на заден план, времето напредва. Българката все има чувството, че ако се ожени, ще се зароби и край със свободата.

Децата често за българката са товар. Мъжът също. А за рускината това е най голямата радост.

Скоро видях възрастна дама и тя ми каза, много лошо сме ви възпитавали, все ви карахме да учите, и затова останахте сами и без семейство... По добре да сте прости , но семейни. Права е.

Често властната рускиня тъпче мъжа до нея и го командва, така изглежда отстрани. Но всъщност, според Наталия Кобилкина, жената има такива претенции, защото вече си е извоювала правото да ги има с други постъпки.

Затова тя може в един момент да каже, Вася, аз искам да ми купиш кожено палто и го искам точно сега... А българката няма и да помисли за кожено палто.