Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09 10:52 - Една забележителна жена – част 2
Автор: ekaterina0909 Категория: Други   
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове:
2




Мога да отбележа колко интересен е бил животът ми, необичаен като на никой друг. Аз минах през ада, за да мога сега да съм човека, който съм сега. Адът беше сложил печата върху мен, толкова болка и страдание, колкото никой не може да понесе.
Баща ми беше деспотичен човек. Той не ме оставяше нито минута на спокойствие. Тормозеше ме всяка секунда. Нещо вътре в мен, обаче, пазеше един вътрешен мир , тишина . Моите близки умираха от яд, че колкото и да ме изкарват от кожата, според тях аз съм била спокойна. Аз не бях спокойна, просто не разбирах ненормалното им поведение и затова си виках, тия са луди, защо да им обръщам внимание. Вместо навън, преживявах всичко вътрешно. Това изостри духовните ми търсения и само религията стана мое спасение. Почнах да се питам, защо съм родена на този свят и къде е истината, защо живея.
Униженията на моите близки нямаха граници. Все съм била тъпа, некадърна, грозна, правеха ми интриги, общуваха с интриганти и простаци...
Беше попречено на стремежа ми да се занимавам с изкуство, имах талант.
Насочих се към писателството, там намирах спокойствие, пишех стихове и статии. Бях заплашвана постоянно от баща ми и просташката му компания. Бях дори свидетел на негова изневяра. Оказа се,че майка ми е много по прикрита от него, прави се на света вода ненапита, а всъщност е вършела злини без ние да разберем.
Не споделях нито една от мислите си, не казвах къде излизам, криех всичко. Аз станах чужда в собствения си дом.
Малко преди да умре, състоянието на баща ми се влоши. Той стана още по лош и ненормален. Опита се дори да изгори ръката ми с една скара с открити реотани. Майка ми и сестра ми не знаеха нищо за това. Той вършеше тия неща в тяхно отсъствие.
Отдавах се на молитва , съзерцание и тишина. С родителите си ходех постянно по планините, защото баща ми беше туристически водач. От малка намирах отдушник в това, че мислех само за секс. Постонното чувство за безпокойство ме тресеше. Бях като не на себе си и дълги години след смъртта на диктатора.
Аз, болното дете, бях водена в Сандански да се лекувам. Там попаднахме на добро семейство, у което бяхме на квартира. Леля Анета беше възрастна жена. Имаше градина с разкошни домати, имаше маково семе в шушулки и локва пред къщата, в която живееха рибки, между които един малък сом.
Лятото ходехме в станцията на светия синод на църквата в Несебър. Тя беше на плажа. До нас продаваха лимонов сладолед и ментов сироп. Разхождах се спокойно по улицата , цялата в бели огромни къщи. Управител на станцията беше чичо Стоян. Там учеха децата на религиозни песни и стихотворения. Повечето от летуващите бяха свещеници. Със семействата си. Четеше се молитва на обяд и храната беше много постна и скромна. Нямаше десерти, нямаше месо, главно боб и картофи.
Любовта към планините се изразяваше в огромни преходи в планината . С огромна тайфа туристи, те пееха, хранеха се заедно, помагаха си и се забавляваха. Всичко това беше неотразимо. Там видях чудесни примери за доброта и човечност.
В крайния квартал, където живеех пък, имах също добри съседи и приятели.
Голямата страст на родителите ми бяха книгите. Затова именно те и двамата бяха библиотекари. Седем – осем души от рода ми също бяха в тази професия. След време аз я наследих от тях. Страстта ми да се състезавам, да им докажа, че съм по начетена от тях надделяваше. Бях завършила няколко специалности и имах доста дипломи и изключителни знания и в области, от които никой нямаше понятие, като разни религии, медицина, философия и окултизъм. Мое преимущество беше дълбокото чувство за усещане на истината.
Баба ми, по произход унгарка, имаше многобройни роднини, които бяха опора за мен. Те бяха великолепни кулинари и пример за добра роднинска подкрепа.
Целият ми блок в квартала беше само заобиколен от зеленина.
Тази цялата природна красота се допълваше от редовните литературни четения, непрекъснати посещения на концерти и изложби, график, който сама си изградих. Започнах да обичам много съвременното изобразително изкуство и всякакви изкуства, които бяха далече от голямата аудитория – сценографията, дърворезбата, текстила. Ходех на всички възможни културни събития в столицата. Намерих и карти на планините в България и исках да продължа традицията на туризма в семейството.
Но, животът се състои от етапи, които нямат връзка един с друг.
Вратите на библиотеките се оказаха затворени за мен, на издателствата също. Продължих да се занимавам с обществена дейност. Свързах се с организации, които се занимаваха с благотворителност. Програмата ми беше изпълнена всеки ден . Молитви за болни и страдащи, събиране на средства за такива хора... Посещение на страдащи хора с цел насърчение...
Това години наред.
Като в промеждутъка бях и продавач и търговски представител, и банков служител.
Бях болногледачка и чистех у богати хора, триста професии нови смених.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 677202
Постинги: 605
Коментари: 0
Гласове: 3918
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031