Много досега говорихме за различните образи в библиотеката. Нека сега да споменем за един от най-интересните. Природата много е ощетила физически един човек. Но интелектуално е възможно той да надвишава всички. Известен като философ, йога и езотерик. Малцина знаят обаче, че той има и други таланти. Пише либрета за опери. Дава на композитор да пише музиката. Често той може да ви шокира с поведението си на йога. Можете да го видите да медитира седнал на самите стълби пред библиотеката, облечен в дрехи на индийски брамин – с броеница около врата и бяла роба. Този човек е известен писател. Издава списание за теми, свързани с литературни изследвания и философия. Ползва съвършено четири езика.

От време на време читалните на библиотеката се посещават от интересен образ. Облечен целият в бяло като арабин млад мъж на около 20 години. Чист българин, изповядващ някаква форма на ислям. Религията му забранявала да разговаря с жени, така че, идвайки в читалните и минавайки първо през гардероба, общуването му със служителите е затруднено. Нашият образ подминава съзнателно гардероба и отива в читалнята. Там желае да разговаря само с мъже библиотекари.

Този екземпляр не е единственият в библиотечните среди, който се интересува от източни религии. Имало горе в библиографията две жени. Едната възрастна и дебела, другата млада и хубава. Когато казали на старата, че младата се интересува от източни учения, тя отговорила, не е възможно, тя сигурно само малко се интересува. Само аз се интересувам от тия неща. Интересна работа. В подобни среди като библиотечните винаги конкуренцията между хората е в това, кой от кого е по-начетен, по-образован и по-умен. Защото, щом работиш между книги, това е стандартът. Ти си най-умен, другите са тъпаци, и ти трябва постоянно да им го показваш. Поради това тук, в тези среди, много често ще се сблъскваш с хора, които уж са много учени, а пък те гледат тъпо и не могат дума да обелят. Питам се, кога ще дойде момент, когато хората, за чиито длъжности  се изисква да са учени - министрите, журналистите и библиотекарите-, ще ги избират на съответната длъжност и с тест за интелигентност?! Не би било лошо. Писнало ми е да гледам хора без необходимата елементарна обща култура. Хора, които работят с книги, трябва да се интересуват от книги. Наличието на книги е предпоставка за много неща. Ето защо има значение дали детето ви е расло между книги. Това има значение за интелигентността му. Затова именно работата в библиотека често провокира и интерес към научна работа – не само интерес, но и нейното практическо извършване. Помня наличието на книги в моя дом – те са около две хиляди, че  и повече. Помня, че от ранна възраст, още от първите ми съзнателни спомени, когато бях на 4 години дете, първото нещо, което виждах, бяха книгите. Дядо ми, който беше богослов, винаги държеше главно една книга на масата си – Библията, която четеше постоянно. Къщата беше пълна с книги, така че те бяха най на почит. След време, обаче, разбрах, че и прекалената образованост на човека има и лоши страни – води до гордост. Нека ви разкажа, обаче, историите на различни хора от Народната библиотека, които биха били полезни и поучителни за всички.

Имало едно време едно момиченце. То било много интелигентно по природа, с чувство за рядък финес, отстъпчивост и доброта. Родено било и като потомка на велик род, но за жалост, родителите му нямали тези добродетели. Бащата бил прост човек, избухлив, никак не уважавал образованието, затова и често, когато вдигал скандали на домашните си, летяли чинии. А момиченцето било много чувствително. Веднъж то видяло едно пиано. Неговата любов и усет към изкуство надделяли и детето започнало с уважение да гледа пианото. И то искало да свири на такова. Почнало да гали клавишите му с ръце и да се опитва да изтръгне от тях мелодия. Искало да танцува и да стане актриса. Имало усет към словото. Умеело да рисува добре. Лошият нрав на бащата, обаче, си казал думата. От стрес поради предизвикваните от бащата скандали детето се разболяло още в ученическа възраст. Майката го завела на лекар. Докторът попитал за причините, породили стреса. Майката обяснила. Не й било приятно, но тя осъзнавала, че причините са това. На 17 години момиченцето отишло да живее при баба си, за да се отърве от деспотичния баща. Но нерешителността, породена от този домашен стрес сложили печат върху живота му завинаги. Момичето започнало да работи от ранна възраст, не могло веднага да завърши образованието си. След години се озовало именно в Народната библиотека и тя му дала възможност да учи и да се развива. Такива примери за съдби на служители на библиотеката има много. Те доста си приличат. Лошо е само, когато това, че библиотеката ни е дала възможност за развитие, се превърне в претекст да се възгордеем прекалено много и да гледаме с пренебрежение на околните, както понякога се е случвало. Искам обаче да кажа, че когато у човек се породи интерес към книгите, той остава до края на живота. Човек с такъв интерес винаги се стреми да се развива нагоре все повече. Той все съжалява, ако след време професията му не му позволява такова развитие или пък свободното време за развитие. Такъв човек твори в различни сфери и дава възможност на фантазията си в дребните неща, дори в обзавеждането вкъщи. Този човек намира всякакъв начин за твори нещо – било то шиене, плетене, бродерия, било то като сготви някое прекрасно ястие за близките. Всичко това е творчество.

Рядко можете да срещнете из коридорите други двама интересни екземпляри.

Случило се преди години да попадне в библиотеката друго момиче. То също има странна и интересна съдба. Родило се то като малко бебе в малък град в провинцията. Било по време на войната. Майка му починала при раждането му. В това време една друга жена пък искала да става майка. Дали някой ще й помогне да стане майка на това дете? Тя загубила детето си при бягане по време на войната. Трябвало да нагази в ледено студена река и това спомогнало да загуби детето си. Историята е много интересна. В този момент мъжът й бил далеч на пътуване. Съобщили й, че едно малко дете е загубило майка си и тя може да го осинови. Трябвало да вземе сега решението сама, защото бащата отсъствал. Взела го – това е голям героизъм. Това дете било олицетворение на мечтата й да си има рожба. Детството на детето било доста трудно, защото един ден то узнало, че осиновителите му не са истинските му родители – родните му братя дошли да го потърсят и видят. Една лоша леля също  допринесла за това доброто съжителство между родителите и детето да се разруши – тя казала на детето, че е осиновено, като очаквала, че то не знае. Случило се обратното за нейно неудоволствие. Детето вече било научило. След много години детето порастнало и искало да стане оперна певица. Тук също му попречили лоши хора. Навремето, за да кандидатствате в музикалното училище за оперен певец, трябвало преглед от само двама лекари, които да издадат удостоверение, че гърлото на певеца е здраво. Когато нашето дете отишло при лекарите, те го попитали, какво правиш в момента . Уча филология, отговорило. Тогава, учи си филологията, отговорили те. Така детето си останало само с филологията заради корумпирани хора. Но след години и то, както предишното момиче, попаднало в народната библиотека и станало един от най-големите специалисти там. Нещо повече – насочило се и към различна от традиционната в България религия и с това коренно променило своя живот и този на другите. След години това същото момиче също смята библиотеката за голямата възможност, която му е била дадена да се развива. В библиотечната работа то намерило утеха. Книгите му давали мъдрост и работата с тях – увереност, че върши нещо, което е полезно за околните и за него самото.

Мога да разкажа и за трети случай. Когато момиченцето също е осиновено. Неговите родители, обаче, се грижели добре за образованието му. Но въпросното дете израсло без самочувствие. От малко детето било мъкнато от домашните си по   си. Родителите, въпреки всичко не желаели детето им да са занимава с интелектуална работа. То, обаче, само дошло в библиотеката да търси работа – първоначално само със средно образование, с други умения. След време инструктирали детето да изучи библиотечните науки, за да може да остане в библиотеката на работа. Детето имало страхотен усет към книжната работа. От малко гледало как майка му, която била касиерка, работела с бележки в работата си. Детето прихванало от касиерските бележки и също от малко си играело не с кукли, а с бележки. То осъзнавало, че бележките имат значение в живота, те носят информация, която е написана върху тях. С книгите в библиотеката било същото. Въпросните секти, които детето посещавало, също агетирали за развитието на интелекта така, че човек да използва 100 процента от него. Дали това е възможно, но детето не се изоставило, макар че винаги е расло в крайно просташка среда. Намерило си интелигентни приятели и така дръпнало нагоре от средата.

Друг читателски образ от тази институция е научен сътрудник в БАН. Владее 10 или над толкова чужди езици. Изключително съсипван в кариерата си от колегите си. Съвсем по български. Вие, например, какво бихте правили, ако колегите ви съобщят, че трябва да заминете за командировка в Америка в същия ден, когато трябва да заминете? Те просто ви завиждат и желаят да направят така, че да не отидете, особено пък в Америка.

Човек на изкуството. Скулптор. На всичкото отгоре артист в театър и бизнесмен.

Нерядко ще срещате по коридорите дама с ексцентрично облекло, кожен рокерски костюм. Тя се движи изключително из музикалните среди и има връзки с тях. Самата тя се е занимавала с музика. Сега вече газираните питиета и цигарите й пречат да пее.