ekaterina0909 :: Спомени от потайностите на Народната библиотека

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.10.2009 10:35 - Спомени от потайностите на Народната библиотека

Автор: ekaterina0909 Категория: Други

Прочетен: 2577 Коментари: 0 Гласове:

На всеки един от нас поне като студент, ако не, вече като четящ вестници пенсионер, му се налага да ползва интересния и много богат фонд на тази библиотека. Първото, обаче, с което всеки се сблъсква, е лошото обслужване, намусените, изглеждащи тъпо служители. Най-големият проблем на библиотеката винаги е било обслужването. Да не говорим за бавната система за донасяне на книги до читателите – една чужденка навремето бе казала, че това е най-изостаналата библиотека в Европа. В нея имате усещането, че времето е спряло. В библиотеката виждате в продължение на 40 години едни и същи сиви и безцветни физиономии.
Сега вече посрещането на входа е друго. Преди портиерите на входа повечето бяха бивши служители на библиотеката, симпатични възрастни мъже. Доброто тук беше, че те познаваха служителите на библиотеката по физиономии, също и читателите, имаха отношение към библиотеката, нейната атмосфера. Сега библиотеката се охранява от фирма униформени нахалници. Когато влезете, те се отнасят високомерно с вас и отказват да ви пуснат. Едни просташки мутри, които нямат никакво отношение към библиотеката като институция. Един колоритен образ до преди няколко години, бе шефът на цялото обслужване на читатели в библиотеката – Марлена Паскалева. Някои я наричат Парцалева, от парцал. Много хора я наричат Фюрера на библиотеката. Потомка на немци, с бойна походка, с швабски вид, облечена винаги в дънкова риза, висока, едра, крачи важно. Кара се с някои от читателите. Други пък успяват да спечелят благоволението й. Лицето, човешкия облик на библиотеката до преди няколко години бе леля Мария. Бихте я видели още от вратата. Седнала зад щанда за продажба на книги, на който преди се продаваха и билети за някои театри. Леля Мария познаваше всички, усмихва се, на всеки гледа да помогне. Всеки, който има проблем и не може да го реши, тича при нея. Тя търси към кого от служителите да се обърне. Отивате след входа към гардероба да си свалите палтото, и о.. там ви чакат няколко нахални бабички, а до скоро и една най-нахална млада и красива жена. Някои от тях даже се подиграват с вас дотолкова, че ви се иска повече да не стъпите там. Тук идва и още една изненада – оказва се, че някои от старите читатели са си извоювали негласно привилегията да си избират местата, на които ще седят в читалнята. Техният номер място си се пази само за тях, ако случайно попадне у вас, те могат да дойдат, да настояват да им го върнете, нахално да се карат с вас. Това е незаконно, но е факт. След като криво-ляво сте си оставили дрехите в гардероба и тичате към каталожната зала да си търсите книги, попадате на още по-интересни екземпляри. Заставате пред мраморното гише, за да си подадете заемните бележки. Там ви чака червенокоса селянка, с просташка мутра, с дълга коса. Тя прочита името ви на бележката. Поради това си позволява дори да ви нарича на малко име. Някоя от шефките й седи срещу нея на другия стол – шефката на цялото книгохранилище. Преди това беше грубиянка с широко лице и дълга кестенява коса. Бивша любовница на различни служители от библиотеката, със син пияница. Новата шефка пък е красавица с порцеланова кожа. До скоро тя дори нямаше висше образование. Явно, като са й казали че я готвят за шеф, е започнала да учи с цел да го завърши. Насочвате се към някоя от читалните. Там, вместо спокойни обслужващи библиотекари, виждате измъчените им лица. Те са станали рано, за да дойдат на работа в осем часа. Трябвало е да преровят целия гардероб от запазени книги от читатели. Да прегледат кои от тях са за връщане в склада, защото не са презаписани. Веднага след това трябва да започнат да правят статистика за читателските посещения. Това включва и отчитане на ползваните книги по всяка наука – математика, философия и т.н. Това си е огромна хамалогия. Налага се да смятат това на бюрото, докато читателите вече прииждат и биват обслужвани. Така че за жалост се налага цифрите в статистиката, за по-бързото им изготвяне, да бъдат нагаждани приблизително, а не да се пишат действителните им стойности. Именно затова някои служители наричат тази статистика стъкмистика. Пък тя си е и такава. Ако отидете в голямата Четвърта читалня или в Пета за инженерни науки, възможно е там да ви посрещне девойка с руси дълги коси. Ако не е в състояние да ви обслужи, защото е библиотекар, тя ще ви се извини с това, че е нов служител. Поради това, че още не си е овладяла занаята, тя дори нарича сигнатурата цифрички. Какво да се прави, не знам кой дявол доведе тук, в читалните толкова много инженери. Там ли им е мястото. Именно затова дори със сигнатурите не могат да си служат. Както и много представителки на бившата руска федерация – украинки и какви ли не. Може би това се дължи на факта, че шефката на читалните е учила в Русия. В една от другите читални ви чака злобна жена с черна коса до раменете. Тя ще съска срещу вас. Понякога дори ще идва пияна на работа и ще бяга от работното време, като прекарва време с любовника си. Слава богу, сега вече тази жена я няма, та всички можаха да си отдъхнат. Преминавате в друга читалня. Там виждате дебела селянка. Това трябва да е библиотекарката. Тя ви гледа с говежди поглед. Цялата й физиономия е волска. Гледа тъпо. Въпреки всичко е любезна и се старае да ви обслужи така, че после да не се оплаквате от нея. Отивате за справка в друга читалня. Там ви чака намусена бабичка. Това също е библиотекарка. Съсухрена, тя прилича на костенурка. Въпреки всичко, старае се да ви обслужи прилично. Ще ви изгони, само ако пърдите. Може да ви потрябва книга от медицинската читалня. Там ще се сблъскате с проблема, че някои от медицинските списания не са и регистрирани в картотеката като получени. Явно библиотекарката е блеяла, когато са й ги донесли. Много е интересно и плашещо да попаднеш в среда от хора, които уж би трябвало, щом работят между книги, да имат поне интерес към книгите. А те нямат. За сметка на това си имат други интереси – кой имал леля в чужбина, която му праща пари, кой пък имал родители комунисти, които са използвали връзките си, за да помогнат на мързеливото си детенце. Тези хора нямат никакъв интерес да се развиват в каквото и да било. Може от време на време, много рядко, да видите и шефката на читалните – малка руса змия-лисица, която ще ви отблъсне дори с външния си вид. С нея дори не си заслужава да говорите. Ако отидете на ксерокса пък,там неприятно създание, с къса стърчаща коса, облечено в лилаво, ще се държи нахално с вас. Подминете го. После, когато криво-ляво се окопитите и поискате да идете до тоалетна, ви чака друга неприятна изненада – няма безплатна тоалетна за читатели. Което си е най-големия ужас и жив резил. Така ще стигнете и до други чудесии – ще правите опити да се напъхате тайно в служебните тоалетни, кодове за които имат само служителите. Кошмар. Ще ви пъдят от там. А вие, срам не срам, ще дебнете, за да се опитате да ги ползвате без пари. Когато ви потрябва книга пък, и ровите в каталога като къртица, за да я търсите, ще се случи следната неприятност. Ще се озовете пред изненадата, че много от каталожните картички са отскубнати от читатели. Имах познат, който ми разказваше, как някакъв човек му показвал тесте такива картички, отскубнати от библиотеки, и го питал, познай това от коя библиотека е. Ще ви кажат, идете тогава да търсите в служебния каталог. Отивате там. Почти вече сте намерили в него това, което търсите, когато внезапно ще дойде нахалният портиер и ще ви изгони от там. Оправяйте се сам. Дори аз не знам какво да ви посъветвам. Отивате да се жалвате при директора. Да, но там ви чака пред кабинета й нахална червенокоса секретарка. Ако й носите молба за работа, например, тя ще я хвърли пред вас на бюрото си, и ще каже, че тя просто не й трябва. Сигурно след вас ще я хвърли в кофата. Би могло пък да попаднете на друга бивша секретарка, с малки черни свински очички, за която цялата библиотека знае, че се занимава с магии. После ще видите друго. Момчето от ксерокса, Вовата, както го наричаха. Размотава се цял ден облечен с мръсна престилка. Хората го гледат даже със съжаление. Къде е сега той – заема важна длъжност в една от най-големите банки в България. По някое време по коридора се задава и Мадам Директрис, както някои я наричат. Онемявате. Облечена е в палто с цвят на кръв от убита кокошка. Гледа с поглед на човек, който нещо не е добре психически. Гледа нещастно. С поглед на самотна стара мома. Чудите се къде сте попаднали. Скоро дори една от най-често срещаните и харесвани от читателите обслужваща в читалните библиотерка изчезва от хоризонта. Къде е. Ами, просто след години наред тормоз и мръсотии е уволнена от мадам Директрис. Библиотекарката е минала на телк и е болна от заболяване на кръвоносните съдове. Поради него при ниски температури ръцете й стават студени като на мъртвец, не се оросяват и побеляват. Какво е довело до такова заболяване. Голямо влияние оказват и лошите условия в Четвърта и Пета читалня. Те са на местно парно, затова често зимата там е ужасен студ и читателите са принудени да влизат да четат, облечени с палтата си. Кой ще тури край на тази недомислица и глупост. Помислете, какво бихте правили, ако сте част от персонала, който работи там. Ще гледате да драпате всякак, за да се докопате до по-топло местенце, което се отоплява по-добре така, че поне да не мръзнете. Ако ви се налага в продължение на години да посещавате постоянно библиотеката, ще наблюдавате, как самият факт, че библиотеката не дава книги за вкъщи, а се ползват само там, предполага създаване там, в самата библиотека, на различни приятелски групи от читатели. Това са интересни интелектуални кръгове. Всеки един от тях е със своите си интереси – около разни поети, любители на литературата, математиката, историята.. Помнете, само фактът, че книгите се четат само там, предполага това. Иначе, би било като в читалище – всеки си взима книгата и си я носи вкъщи. Така не би имало нито запознанство, нито нищо. А в библиотеката има нещо интересно – кафене. Там се събират всички интелектуалци да беседват, да си пият кафето. Ако сте там, и вие ще станете част от тях. Едно от първите неща, които преди години бихте забелязани, отивайки в кафенето за кафе и сандвич, е един опърпан, възрастен човек, който, заобиколен от група всякакви слушатели, ще ви говори за своята най-велика поезия. Ще твърди, че е потомък на Стоян Михайловски и Иларион Макариополски. Този човек единствен си позволява да се подиграва с директорката на библиотеката и с началниците на читателското обслужване. Той е известен поет, който живее в пълна мизерия. Затова моли посетителите да го почерпят с по някоя бира и цигара. В повечето време е пиян. Пише сонети. Преди време е писал и басни, които са досущ като тези на Стоян Михайловски. Този човек е нещо – той е първият, започнал да преподава реторика по комунистическо време във висшите учебни заведения. Нерядко споменава, как самата Лили Иванова, с една голяма шапка, отишла да слуша от интерес лекциите му, но понеже е проста, не могла да издържи да изслуша и половината. Този човек шокира и с друго. Никога не крие, че е гей. Винаги изтъква, че има любовна връзка с човек, 50 години по-млад от него. И на него посвещава част от поезията си. Постоянно намира примери и за други такива любовни връзки само между мъже. И смята, че една от тях е тази между Давид и Йонатан. Вади си тия изводи, че е имало такава връзка между тях от един цитат от Библията. Този човек има най-вече интерес към езотериката. Твърди, че в минало прераждане е бил издигнат духовник в инквизицията и е погубил с това много хора. Иска по-скоро да си замине тук, от този свят, защото имал после доста работа с душите на мъртвите в определено място. Интересен образ. Но около него се тълпят хора с всякакви професии, но все с интерес към философията, историята, литературата, религията. Единият от тях върши полезно дело. Той от 30 години изследва живота на Лечителя Димков. Успял е да събере много материал за него. Освен че познава добре семейството му. Другият човек в обкръжението на този поет е филолог. Голям специалист по римска и немска литература. Преводач от немски. Рядко културен човек. Около този поет се въртят все блюдолизници. Искат той да ги препоръча за писатели и поети в някое дружество. Друг интересен екземпляр от обкръжението му е един режисьор, много ексцентричен и в облеклото си. Друг член на групата е един гениален ум, много неразбран от повечето хора. Съвършен астролог, завършил икономика и английски. Сега въобразил си, че е преродения Мохамед, който трябва да продължи делото на Учителя Дънов, като създаде след 50 години някакъв ашрам тук, в София. Друг от обкръжението е интересен журналист. Той е и астролог, и поет, и издател. Грозен, с дебели очила, много алчен. Сега преследва човек, когото смята да направи своя брачна половинка. Но целта всъщност май е да му вземе имотите и парите. Друг член на това общество е интересен екстрасенс. Между другото добър поет, езотерик, инженер, икономист. Занимава се с енергийно лечение. Следващият член на групата е прекрасен художник. Рисува илюстрации към книги. Занимава се с наука – има труд, изследващ фантастичната литература. За изненада на всички скоро внезапно взе, че прописа, та стана най-харесван писател на разкази. Следва следващият член на групата. Жена-икономист. Съвършено познаваща езотериката и някои методи на нетрадиционното лечение. Много изучила хомеопатията. Много ерудирана и интересна за събеседник. Понякога се вестява любимец на въпросния поет. Това е известен музикант и композитор. Съвсем млад – на около 23 години. Много талантлив. Учител по естрадно пеене и хармония. В момента той прави услуга на нашия поет – пише музика по негов текст. Сега тази музика е изпълнявана на няколко пъти пред публика. Най- готическият представител на групата. Професор по БКП и научен комунизъм. Много талантлив като музикант и художник. Много потаен, подмолен и зъл. Иначе има и добри черти – един от създателите е на Театъра на армията. Винаги трябва да се пазите от него да не ви забие нож в гърба. Гледа всякак да се прави на голям писател. Стреми се да се изявява в разни писателски дружества. Сам пише книги, коя от коя по-некадърни. Намира се кой да му ги издава. Но една от тези книги бе изумителна. В нея сякаш този професор е описал самия себе си, виждайки се в образа на самия дявол. Другият, най-изявен представител на това странно общество, на което всички в библиотеката гледат като че ли с насмешка и презрение, е жена. Постоянно присъства на събирането на тази странна компания, защото търси изход от депресията си, за първопричината на която не вижда изход. Жената е с безкрайно тежко минало. Преживала е психически тормоз в семейството си. Иначе тя е потомка на един от най-великите възрожденски родове в България. Много ерудирана. С интерес и талант към различни, напълно противоположни науки – математика и литература, медицина и философия. Тази жена има няколко образования. Шокирала е и психолозите, които са я изследвали, с интелекта си. Много просветена в езотериката, която всъщност е център на живота й. Иначе посветена като начин на живот на традиционното християнство. Потомка на богослови. С добри богословски познания. Има трудове по средновековна литература. Познава добре живота на различни исторически личности. До скоро се е занимавала с нетрадиционна медицина – само билкарство, за което има и собствена теория. Писателка. С най-голям интерес към изкуството, за което има и талант. Странно е, обаче, че за толкова години почти никой от страх не се осмели да повдигне въпроса за промени в тази библиотека. Бяха изписани няколко материала по въпроса. Но без резултат.

Нагоре