Много приказки се изприказваха у нас от 17 години насам, още от падането на тоталитарния режим. Дали президентът трябвало да има по-големи правомощия, дали трябвало да има референдум по определени въпроси.

Сега, след толкова години, най-сетне Първанов решил, че трябва да направи референдум. И то по един безкрайно неподходящ за референдум въпрос, който, в сравнение с другите въпроси, които би трябвало да са били разгледани чрез референдум, се явява съвсем маловажен. И то, защото ние сме били единствената страна от бившите социалистически, където досега референдуми не е имало.  И защото, вероятно, просто поради някакви популистки съображения се търсят някакви социални теми за референдум.

Преди векове също са се правили много подобни опити вниманието на народа да бъде отклонявано чрез различни прояви, за да бъде пренасочено и отклонено от по-важните неща към погрешна посока. В началото на ранната църква, например, римският император реши да обяви, че проблемът за обществото са християните, затова християните трябваше да бъдат преследвани и обявени за виновни.

Да, нека се направи референдум. Но нека той да не е по споменатата вече тема, за която бе вече обявено. Нашите политици много добре си дават сметка, че българският народ не е достатъчно информиран и зрял политически, за да може сам да взема подобни решения. Народът е беден, подкупен и корумпиран, и затова при всякакви видове референдуми или избори продава гласовете си за 20 лева единия.

Много е неправилно това, че много от нас никак не ценят правото си да могат да дадат гласа си при избори. Защото човекът затова е човек, защото има свободната воля да избира. Защото дори в Библията се казва, че Бог е създал човека със свободна воля. Той е могъл да го създаде като един робот, който винаги прави само добро и правилно. Някои мислят, че така всичко щеше да е добро и наред. Но, човекът трябва да има свои мисли и желания, за да може да осъществява общуване. Лошото е, когато оставим другите да избират вместо нас – това е липса на отговорност.

Във връзка с всички тези разсъждения от по-горе трябва да кажем, че референдуми трябва да има. На първо място, трябваше и все още трябва да има референдум за членството ни в НАТО.

Именно темата за НАТО нашите политици избягват да коментират и подлагат на съмнение. А трябва. Защото редица други страни станаха членки на НАТО, а после горчиво съжалиха за това. Може би политическият на много държави не съжалява много, но народите на тези държави често е против. Използват се много и различни доводи за необходимостта от подобно членство. Но, често се пропускат някои политически и икономически моменти. НАТО бе създаден, за да бъде спирачка за някои интереси на Русия. Но се очаква от всички, че ако и Русия стане член на НАТО, тогава вече НАТО като организация или ще изчезне, защото ще изгуби досегашната си цел на съществуване, или ще трябва да измени малко посоката си и да я промени.

Нужно ли е президентът да има повече пълномощия така, че България да стане президентска република. Може би. Това би имало своите и добри и лоши страни. Но моят категоричен отговор е да.

Тук искам да обясня подробно вижданията си по въпроса. Човешкият опит във всакакви области доказва, че е по-добре една институция, или колектив, или държава да има само един лидер. Именно затова, ако този лидер е президент, то нека този лидер да има възможност повече сам да ръководи всичко. Най-добре, разбира се е, ако начело на държавата този лидер е цар, но за това няма да говорим сега – това е друга тема. Но ето, това е подходяща тема да още един референдум например – редно е веднъж завинаги да се свърши с въпроса, дали хората искат България да бъде монархия или не. Едни от икономически най-процъфтяващите страни са монархии. Така че не е необходимо да смятаме монархията за отживелица. Лошото започна в монархията тогава, когато когато монарсите решиха, че техният личен живот е по-важен от държавните интереси. Както става сега навсякъде, например. Нужно е един монарх винаги да знае, от неговия имидж зависи много. В имиджа му влиза и това, че от него се очаква съпругата му, кралицата, да му бъде равна и по социален произход, и по интелект, и по образование. А не да бъде тя пепеляшка, или не дай си боже, куртизанка, намерена на улицата.

В момента управлението в България е възможно най-демократичното – така, че да не може президентът да си прави еднолично управление, а централна роля да играе Парламентът, и след това излъченото от него правителство. Това, обаче, прави нещата малко по-тромави. А ние се нуждаем от гъвкавост, ефективност и по-голяма лична отговорност. Затова за нас конституционната монархия, или президентската република, или, най-добре, едноличното монархическо управление, са най-подходящи.