Може би вие познавате Майкъл от екрана, от многобройните класации по медиите...
Затова повечето от нас вероятно мислят за него за високомерен човек, получил всичко от живота...Един от многото щастливи аматьори, на които просто съдбата се е усмихнала...Глезен от съдбата, преситен от живота...Или просто комплексиран самотник...
Но той не е нито едно от тези. Перфекционист в работата си, способен да плаче като дете и от най-малката грешка и неточност. Това е да си "доблестен" в работата си, а колко от нас са такива?!
Но с удивление можете да откриете, че той е и увлекателен разказвач. Освен танца и музиката той владее и словото. 
Ще обръщам внимание тук, в блога ми, на много и различни творци, като поводът ще бъде рожденият им ден, или друг повод, който би ни накарал да поговорим за него. 
Знаете ли, когато човек е преуспял, най-силното оръжие на хората срещу него е завистта. И понякога то успява. То унищожава живота на много от тях. И вероятно Майк е един от тях.
Той е естествен в общуването си с хората. Ние мислехме, че той е комплексиран, но не. Той е цялостен. Той е свръхчувствителен. Което е чудесно. Много пъти, когато сме хора на изкуството..., идвали са и при мен хора и са казвали: "О, ти си прекалено чувствителен!". Това да си свръхчувствителен е дар от Бога - за тези, които могат да го претворят в изкуство.
Много лесно е да зачеркнеш един преуспял човек - ако е музикант, ще кажеш : "Ами той просто е гей!"; ако обича деца - че е педофил, ако е много неразбираем в творчеството си - той е луд. Любимият ми художник е Салвадор Дали, и той е...луд. И творчеството му е непонятно за мнозина. 
Непонятно е модерното изкуство. Години наред обикалях всеки месец да се насладя именно на това "неразбираемо" изкуство. И резултатът бе, че то ме накара просто да го обикна. 
Иначе, тук слагам клип на Майкъл по случай рождения му ден. Това е известният като "Танцът в клозета".