Повечето хора се възмущават от това, че в чужбина властите имат право да вземат децата от родителя и да ги сложат в дом, и това уж е за тяхно добро. Да, за тяхно е. Лошо е, че на българина още не му е увряла главата за това. Разказваха ми скоро за един случай. Едно българско семейство отишло да живее във Франция. Мъжът работел, а жената гледала трите си деца сама вкъщи. Сближила се с една французойка и често й се оплаквала, че е депресирана и й е много тежко. Поради това един ден пристигнали представители на властите и й отнели децата. Родителите били съсипани. Но, какви са причините за това – не било редно децата да живеят в обстановка при депресирана майка. Така е. Аз също смятам, че така е правилно. Българинът, обаче, не разсъждава така. Аз цял живот съм расла при депресирани, вечно хленчещи родители. Те не виждаха никакво бъдеще за тях самите и за мен. Изговаряха само лоши неща за мен. А там е работата, че каквото изговори родител за детето си, се сбъдва. Децата, тормозени от родителите си били единици. Така ли?! Ами около мен почти всички са такива. Повечето хора около мен се оплакват от родителите си и са недоволни от тях. Аз от моите също. Затова бих предпочела да бях отделена от тях и сложена да живея в дом. Щях да съм по-щастлива. Причините, които българите биха изтъкнали в защита на своите методи на възпитание са, обикновено, че детето до пълнолетието си още не е оформено, затова няма собствени религизни възгледи,нито ценностна система. Това твърдение, обаче, е невярно.
Още от 4 годишна възраст аз разбрах, че никак не ми харесва семейството, в което живея. Родителите ми се струваха простаци и глупаци, за каквито ги смятам и до днес. Аз не исках да живея при тези родители. И предполагам, че повечето деца не искат да са при родителите си. Имало било опасност някой да насъсква детето срещу родителите му, религиозните секти или разни групи хора. Не е така – детето има право на собствена воля и мнение. И на това да има различни религиозни възгледи от тия на родителите си. От 10 годишна възраст аз започнах да мисля само за секс. Сега, като споделям това с мои връстници, някои казват, че от пубертета нататък и с тях е било така. Ако аз съм искала да тръгна поради това в пътя на разврата или наркотиците, или проституцията, нищо не би могло да ме спре – защото аз имам собствена воля. Знаете ли, какво правите вие, родители?! Вие отнемате волята на децата си. Вие искате те да вярват сляпо и да ви се подчиняват сляпо. А не се замисляте за това, че доверието на вашите деца към вас се печели с усилие. То не е даденост. Научете се да уважавате децата си и да ги смятате за равни. Те не са ваша собственост, а граждани на републиката. На изток има схващане, че човек трябва да уважава дори и враговете си.А много често излиза така, че родителите са най-големите врагове на децата си. Има една реплика на Исус Христос, която гласи, че най-големите врагове на човека са домашните му. Какво е имал предвид? Може би има предвид врагове във вярата. Особено във вярата едно дете би срещнало отпор именно у родителите си – ако има различни възгледи от техните.
Според някои закони на Запад детето дори има право да има различни религиозни убеждения от тези на родителите си. Казах го на същата тази моя приятелка, която споделя възгледите ми изцяло за детето иначе ...А тя каза, о, ами то детето на 15 години не е оформено, как така ще има собствени религиозни възгледи... Как така?! Ами че хората на 15 години дори се женят, как така не са оформени?! Един човек на 15 е напълно с акъла си. Аз имах различни от родителите ми религиозни възгледи дори на 10 годишна възраст, че и по-рано. Родителите ми бяха православни по вероизповедание, а аз още от 10 годишна вярвах в прераждането. Не ми харесваше православието, затова не исках да го приема. То е една мъртва религия. Ето, влезеш в православната черква и какво има вътре – мъртвило. Няма живот,няма духовност. Няма единение на Бога с човека. Нали това е целта на религията – да доближи човека до Бога и да му покаже как да общува с Бога лице в лице. А, ще кажат някои, ама това да общуваш с Бога е невъзможно – кой ви каза, че е невъзможно?! Има хора, които са го постигнали.
2. Моите размисли за най-важните неща
3. Поезията на една много талантлива млада поетеса и певица - Десислава Георгиева (за които я знаят с моминското й име - Десислава Доганова)
4. Насладете се на една от любимите ми песни на група Righeous Brothers изпълнение на Марин Йончев
5. Елена Грошева - "Мисли"
6. Потопът
7. Катедралата
8. Пак Катедралата - друго издание
9. Отново стихове на Десислава Георгиева
10. Още от Марин Йончев - вокални способности при ария
11. Моя страница за контакти, въпроси и отговори
12. Къде ще намерите информация за музика
13. Рисуване
14. Гримьорство
15. Галерии и музеи
16. Български художници
17. Животът такъв, какъвто аз го виждам