Вчера станах сведетел на грозна сцена : влязох в централна столична аптека. Разглеждах стоката, така че аптекарката нямаше от где да знае дали няма да поискам да си купя нещо от  там. Появи се млада и много красива жена зад тезгяха – с много черна коса, вдигната нависоко. Явно това беше шефката. Тя грубо изгони всички посетители. Тонът й показваше, че тя просто недоумява как така тези посетители продължават да прииждат, тъй като мислят, че аптеката още работи. Никога не бях виждала подобно отношение специално в аптека, защото аптекарите общо взето минават за възпитани хора. Шефката не бе облечена като аптекар – без престилка. Виждала съм я и друг път в подобно облекло да обслужва клиентите в аптеката. Дали е редно лице в такова цивилно облекло да обслужва в аптека?! Бих искала и точно да опиша коя е аптеката. Като тръгнете от пазара Св. Седмочисленици към Попа, не първата аптека преди паметника на Попа, а втората. Намира се близо до магазина на Ив Роше за козметика.

Другата случка се състоя на петте кьошета. На тролейната спирка на тролеите към Руски паметник има магазин за хляб, кифли, закуски, чипсове. От едната му страна е магазин за сувенири, а от другата – за козметика. Влязох веднъж в този за кифли и закуски, за да разгледам. Видях там възрастна жена, руса, която оглеждаше стоката в магазина – явно тя в момента я подреждаше. Тя стоката си беше подредена, но жената явно гледаше тя да изглежда по-добре. Магазинът в момента работеше. Влезе друга клиентка след мен. Тя беше обслужена любезно от жената с русата коса. Но аз бях изгонена. Просто обясних, че в момента разглеждам магазина. Можех и нещо да си купя от него. Бях изгонена, защото продавачката не беше сигурна, че нещо ще си купя. Тя ме изгони с подигравателен, нахален тон. Не приличах иначе нито на циганка, нито на просякиня. Бях съвсем нормално момиче, добре облечено, със скромен вид.

В момента аз работя много отговорна работа във важна институция, която също работи с клиенти. Не съм виждала почти нито един от колегите ми да посмее дори да си помисли да обиди клиент. Зад гърба на клиента можеш да говориш всичко, но в лицето му.. едва ли.

Това, което често съм виждала да си позволява един човек от екипа, с който работя, бе наказвано и преследвано. Защото отношението към клиента е било най-важно.

Няма да забравя как аз бях наказана за неволно допусната грешка в тази посока. Получи се оплакване от клиент, свързано с мен. Просто, когато клиентът е бил близо до мен, той ме е хванал в лош момент и поведението ми не му е харесало. Веднага последва наказание за мен.

Питам се, кога ние, българите, ще стигнем до самосъзнанието, че не само нашето отношение към клиента има връзка с бизнеса на шефа ни, но и чувството за отговорност, че трябва да си вършим работата по съвест. Не знам колко от нас го правят.