Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2010 19:33 - Банкетът
Автор: ekaterina0909 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1917 Коментари: 0 Гласове:
0



Аз работя в една голяма сериозна институция. Преди няколко дни се състоя дългоочакваният от всички ни новогодишен бал, на който най-сетне служителите от тази институция можеха да поотпуснат. Тук, на бала, бяха заличени всички разлики между началници и подчинени. Всички бяха приятели и най-сетне никой с никого не се караше.

Лошото бе, че винаги на тия тържества дамите 99,9% са облечени само в черни тоалети – банално и тъпо. Аз пък винаги гледам да съм различна и да бъда гвоздея в програмата.

Подготовката за банкета бе огромна и отне много време и финанси.

Първо потърсих моята козметичка, защото само тя умее да ми прави маникюра, почистването на лице и грима най-добре. Миналата година за миналия бал не можа да ме направи, защото, за жалост, загуби единствения си син. Тази година щяла на ходи на село и пак не можа да ми бъде в услуга. Потърсих един козметичен салон тогава, който ми бе препоръчан от приятелка от голямото добрутро. Салонът, обаче, бил евтин и работел чудесно. Оказа се, че там имали свободен час едва един ден преди бала. Не ме устройва. Кожата на лицето ми няма да се съвземе след манипулации само за един ден.

В съботата, една седмица преди бала бях на разходка към квартал Подуяне. Имах среща с една приятелка. В този квартал, точно в малките улички всяка събота има пазар за домашни любимци, домашни животни от всякакъв вид и приспособления за тях. Моята приятелка бе отишла там да продава котенца, защото тя ги развъжда за продан. Вървейки по бул. Заимов видях отстрани на театър София голям фризьорски салон. Попитах дали имат козметик и маникюрист. Реших в този салон да се разкрася за банкета. Маникюрист няма, но козметичката ми направи добро впечатление. Бе възрастна жена, много прилична. Изтеглих пари за да й платя от банкомата и отидох да ме почиства и да ми оформя веждите. Взе ми и много евтино. Бях доволна.

Ходих до приятелката ми да я предупредя, че ще закъснея, та да ме изчака. Върнах се в салона и процедурите започнаха. Беше вече пусната да работи една машина за парна баня на лицето. Приличаше на машините за кварцови нагревки. От нея излизаше пара и ухаеше на лайка.

Мъчението започна. Козметичката заяви, че трябвало и мустакът ми да се махне, защото бил много голям. Отказах. Оформи ми и веждите. Преди години бяха сключени. От повече от 15 години вече не са. Изстиска черните точки, а белите изсмука с хирургическа игла – били се при тях заразявали клетките една от друга.

Дотук добре. След два дни ходих на маникюр. Случвало се е маникюристката да е толкова изумена от грозните ми криви нокти, този път това не се случи. Боядисахме ги със сребърен лак, защото такъв бе и цветът на тоалета за банкета.

В деня на банкета фризьорката трябваше да ме направи няколко часа преди събитието. Направи ме за чудо и приказ. Даже аз се изненадах от себе си. Трябваха й фиби – всичките бе раздала по клиентките си. Намерих едвам три. Бяха пре-достатъчни. Бях навита с ролки и изсушена с каска. Някога се смеех на лелките, които виждах да се сушат и къдрят така. Бяха смешни – къдрави като Пиги свинята. Топираха разресаните след това къдрави кичури и ги оформиха с много лак. Ами как – на банкета нямаше да има по-красива от мен, което после се и доказа.

Вкъщи след фризьора се гримирах в цветовете, които от гримьорката ми преди години бях научила, че ми отиват. Някои определени оттенъци на зелено и розово. Молив за очи, спирала. Очна линия – не. Даже не можах да се позная.

Моя колежка се обади и обеща да ме вземе с кола. Пък и къде ще ходя с балната рокля в зимния студ по градския транспорт? Но не биде. Внезапно се оказа, че всичко зависело и от други колеги. Щели да тръгнат заедно с общо такси. Звъннах и на други близки колеги  - същото положение. В никоя кола нямаше място за мен. Караха ме да чакам и само ме бавеха. Накрая се облякох и тръгнах пеша да отпътувам с автобуса – към автобусната спирка. Беше луд студ, а автобусът дойде след половин час чакане. Пристигнах с малко закъснение, но бе за добро – бях най-голямата атракция. Фотографите ме снимаха лудо. Бях с най-разкошния тоалет. Началниците от мъжки пол гледаха изумено и не смееха да изрекат нищо. Жените дойдоха да ме поздравят.

При доближаване на сградата свих между спрелите коли да си преобуя официалните ботуши с красиви избродирани семпло с мъниста черни велурени официални обувки. При гардеробната свалих коженото палто и видях как погледите на дамите във фоайето веднага се устремиха към мен. Такъв сребърен тоалет – къде ли се продава, те не бяха виждали. Седмици преди това бях донесла тоалета в офиса да го видят колежките. Зяпнаха от изненада и завист. Лошото при простите хора е, че никога не биха отделили пари, за да си купят нещо по-качествено като тоя тоалет. Как ще дадат толкова пари за нещо, което ще обличат само веднъж?! Ще си купят по-добре някакъв боклук. Пък дори, убедих се, че дори и не знаят къде да намерят такъв хубав тоалет.

Загрявката за доброто настроение на банкета преди дискотеката обикновено се извършва от изпълненията на някоя родна попзвезда. Миналата година това бе ветеран от попкултурата, сега пък фолкдива.

Фотографите обикаляха и снимаха по всички маси. На мен, разбира се, се спряха специално и се усмихваха на гледката, която представлявах.

Преди да започна работя тук, за кратко бях икономка и слугиня в богаташки дом. Държаха се не особено любезно към мен, накрая под някакъв предлог ме уволниха. В такива моменти виждам как всичко е било за добро. Ако бях сега детегледачка в тоя дом, щях само да бърша насраното дупе на третото им дете, вместо да ходя по банкети, ами не е ли така?!

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 848472
Постинги: 622
Коментари: 0
Гласове: 4410
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031