Сега, като разказвам тези неща, си мисля нещо. Ето, аз се интересувам от изкуство като всички вас. Обичам да споделям всички свои мисли тук, в блога. Дори  и много пъти да съм била предизвиквана от други блогъри на словесен двубой, съм се оттегляла, защото смятам, че блогът не е място за схватки на лична основа. Пък и кога най-сетне уважението между хората ще стане норма между нас. Много от блогърите също спазват правилото никога открито да не обиждат някого, независимо политик, друга публична личност или друг блогър. И така трябва да бъде. Аз лично, когато поради невнимание, незнание и нетактичност съм проявявала недискретност към някоя публична личност, се е случвало публично да се извиня от страниците на блога. Не отричам, обаче, че в други условия, в личното общуване с различни хора, и на мен се е случвало да “кипна от яд”, да кажа нещо, което не мисля. Много дълго време аз, обаче, търпях и нападките на други блогъри в сферата на личните си преписки с тях. Не съжалявам за това – всеки е свободен да изказва мнението си. Обаче аз никога не бих се отказала от желанието си да отстоявам в постингите и коментарите си истината относно фактите. Например, държа да се знае за задкулисните игри в различни институции, или пък за взаимоотношенията в артистичните среди. Също, понеже аз самата съм се движила в доста светски среди, държа за много от светските или историческите личности да се знае и казва истината. Независимо дали те са монарси, политици, хора на шоубизнеса, лица, обявени от църквата за светци, дейци на науката. Знаете ли, ще ви разкрия една тайна, но само донякъде. Аз самата имам документална информация за някои такива личности, пък се и познавам с други, които имат такава. Ще дойде ден, когато България ще научи истината за някои исторически личности от българската история, например. Това е много важно. Ще научим истината за много от нещастията, случили се на многострадалната ни родина – къде се крие коренът, от където е тръгнало злото… Е, нали има една поговорка, която твърди, че зад всяка война и нещастие, дори и в политиката, се крие и е замесена някоя жена… В случая има нещо вярно. Но това може би ще се разбере след много години, не сега. Не бива да виждаме само ореола, който се е създал около много личности, колкото и да ги обичаме. Това, че аз съм имала навремето и още имам силни емоционални пристрастия към някои известни публични личности също никога не е оставало скрито. Не смятам заради ревността на други влюбени в тези личности дами  в страх да се оттеглям и да не смея да изразя чувствата си към тези личности лично в личен контакт или пък публично по някакъв друг културен и напълно добронамерен начин. Държа да подчертая, че отделни, извадени на показ от други блогъри мои реплики, написани с цел да провокират някого или изразяващи емоционално моите изблици не бива да бъдат приемани буквално без контекста на много събития. Искам също да наблегна на факта, че аз също, при добро желание, бих могла да извадя достатъчно разобличителни доказателства против нападките или пък други нежелателни изяви на други блогъри. Но държа да отбележа, че аз никога няма да се впусна в открит конфликт на страниците на някой блог. А и мисля, че такива конфликти са под достойнството на всеки един от нас, нали? В крайна сметка, ние, повечето от блогърите, сме повечето образовани хора и интелигентни. Не виждам смисъл от подобни сблъсъци между нас. Не виждам в чия полза са. Може би някои от нас само целят някакви сенцации или нещо подобно. Или, още по-ужасно би било, ако се опитваме някой талантлив и интересен в писането блогър да го отстраним, само защото ни прави конкуренция. Но защо? Ние не се конкурираме помежду си. Всеки един от нас си има свое поле на действие – собствен блог, който има авторски права и всеки един е уникален по съдържание и стил.
Нека да поговорим сега за нещо интересно. Аз случайно се познавам с някои от блогърите още преди да започна да пиша в блога. Горда съм, че изиграх съществена роля за това някои от най-харесваните и най-четените от тях да стартират свои собствени блогове, за да могат в тях чрез творчеството си да радват всички нас. Аз убедих някои от тях да започнат да публикуват в блога. Тук искам да отбележа нещо. В някои от нападките някои блогъри отправят съмнение в това от какъв пол съм, дали не съм случайно мъж, който казва, че е жена. По-късно разбрах от къде идва това. Има съвпадение на името, употребено от мен в един от блоговете ми, и името, употребено от блогъра Fenris в неговия блог. Името е “Търсещ истината”. Затова тук желая да отбележа: аз и Fenris не сме едно и също лице. Той е мъж, а аз съм жена. Да, случайно и двамата сме на една и съща възраст, но това е съвпадение.
Не отричам, казвам, че познавам лично някои от блогърите. Между тях има, например, художници, които рисуваха книги и сега изведнъж прописаха блогове. Има поети, хора на науката, музикални педагози…
Странни ми изглеждат и обвиненията, че имам подкрепата, недай си боже, протежирането на някой от редакторите на блога. Аз пък винаги съм си мислила, че не съм особено обичана тук, защото моите блогове, няколко на брой, са много различни, всеки сам по себе си, но често съм се дразнила поради факта, че много от най-стойностните ми постинги остават недооценени – и от редакторите на блога, и от читателите.
Смятам, че някои от постингите ми са били публикувани на първа страница на блога се дължи на факта, че те са били наистина качествени. Блоговете ми са интересни, културно написани, с познавателна цел. Ще ви призная нещо много лично – чрез тях аз се опитвам да се достигна света, да изразя мислите си, да споделя знанията, които съм научила през годините, а те не са малко. Дано това не ви звучи много високомерно. Аз поне смятам, че имам много какво да дам на хората – в много сфери. А пък именно други блогъри са ми се хвалели в личните си бележки с мен, че се ползват тук, в блога, с разни привилегии. Това е възмутително. Това, че някой може да си помисли, че някой друг се ползва с привилегии. И ми се ще да вярвам, че не е така. А пък истината, която констатирах е, че дори тези блогъри, които ме мразят, редовно четат постингите ми, може би специално ги следят. Някои от тях, за да останат анонимни, четат анонимно, т.е. без да са се логнали в регистрациите си в блога. После от думите им разбирам, че четат всичко в блоговете ми и знаят всичко. Забавно, нали?
Бих искала да ви спомена и нещо друго. Родена съм и отгледана в стар възрожденски род, много консервативен, със силни традиции. Закърмена съм само с класическа музика. В семейството ми по принцип не се разрешаваше друга. Така че аз никога не съм обичала да слушам фолк, намирам го за вулгарен и несериозен. Единствената фолк песен, която бих понесла да слушам, е “Целувай ме” на Азис, просто защото е много прочувствена и тъжна. В такъв патриархален род като моя са ме научили на следното – единственото смислено и позволено занимание на човека е работата и само работата. Почти никакви развлечения, а пък дори да се говори или мисли за секс – това е абсурд! Сексът е позволен само в рамките на брака. Така че някой от вас, който не ме познава добре, би могъл да си извади за мен доста погрешни изводи от писаниците тук, в блоговете, написани от хора объркани, с доста размити граници в ценностната система. Разбирала съм, че поради това, че хората са нещастни, много често те искат да прехвърлят нещастието си и върху другите. Те мразят себе си, затова мразят и другите.
Най-смешното е, че дори и някои да плюят срещу мен, те едновременно с това ясно си дават сметка, че с това само правят реклама на моите блогове, тоест на мен. Да, те ми направиха истинска реклама, за което им искрено благодаря. Поради тази реклама за блоговете ми сега те са по-четени от всякога.
С гореизложените факти се надявам, че вие, уважаемите читатели на блоговете ми да сте се убедили, че много твърдения не отговарят на истината. Пък които от нас държат не на истината, а на лъжата – някой ден ще отговарят пред Бога за това. Обичам ви, нека Божията милост и благодат да бъдат с всички вас. Ваша Катя