Имах аз една приятелка. Може би тя още има приятелски чувства към мен. Но един ден една нейна постъпка ме накара да се усъмня в добрите й чувства. Познаваме се с нея от няколко години. Много се уважавахме и си имахме доверие. Докато един ден… Може би и на вас се е случвало подобно нещо. Всички ние сме претърпявали подобни разочарования. Винаги много съм се раздавала за приятелите си. Преди един месец, например, дадох ваучери за храна на стойност 40 лева на същата тази приятелка. Беше закъсала заради здравето си и трябваше иначе да взима пари на заем. Беше си изгорила крака. Около месец бе в болнични, а тях бавно ги изплащат. Така че тя и дъщеря й трябваше да стоят с незнайно какви финанси до края на месеца или даже през следващия месец. Сложих ваучерите в плик, надписах, че е подарък за нея и го сложих в пощенската кутия. Исках да я изненадам. Зарадвах я и бях щастлива, че съм извършила едно добро дело. Но уви… Преди няколоко дена бях неприятно изненадана от нейна постъпка. И реших повече да не се срещам с нея. Бяхме двете на разходка из центъра. Обикаляхме по магазините. Минахме покрай ботаническата градина. Поискахме да влезем и да я разгледаме. Приятелката ми попита колко струва билетът за вход. Отговорът бе, два лева. Внезапно приятелката ми придоби особен вид на стисната стара мома. Тя и винаги си е имала такъв вид, но аз съм се стараела да не го забелязвам. Обърна се и едва не избяга от ботаническата градина. После добави, о, ти и без това ми дължиш едни три лева от преди. Така че, сега не мога да платя таксата и на двете ни. Бях изумена. Бях правила толкова жестове към нея да я подкрепям материално, че не очаквах такова отношение. Сетила се е точно сега, че й дължа три лева. Заради някакви три лева, кому са притрябвали толкова?