Наблюдавах Мюзик Айдъл внимателно от самото начало. Едно нещо понякога ме е възмущавало – нетактичното отношение на журито към външния вид или облеклото на кандидатите. Не знам дали журито си е правило сметка, че някои от кандидатите пътуват от далеч, други идват от работа. Не може всички от тях да са облечени поради тази причина като звезди за сцена. Те идват, за да покажат гласовите си възможности. Не да правят модни дефилета. Повечето от тях искат просто да са удобно, спортно облечени. Особено много прекален бе коментарът на Благовест Аргиров относно кандидатка, на която пък направиха забележка, че е прекалено официално облечена – така не било младежко. Благовест тогава се отпусна и потъна в спомени за случки от звездното си минало. Спомни си за първия път, когато на него и брат му са представили Соня Васи. Било след концерт, в гримьорната. А концертът майче беше Златният Орфей, ако се не лъжа. При нея проблемът бил същият – тя била прекалено официално облечена – с токчета и тоалет. Братът на Благовест не се сдържал и попитал, абе, ти дънки нямаш ли, та си се облякла така? Спомних си в този момент за моето детство. Най-голямата част от него премина по времето на комунизма, тоталитаризма, както сега го наричат. Опитах се да си спомня дали тогава децата на моята възраст наистина имаха дънки. Не, тези от моето обкръжение нямаха. Аз например обух първите си дънки едва на 20 годишна възраст. Тогава беше трудно да се сдобиеш с дънки, поне от разговорите на хората около мен така разбирах. За да купиш дънки, трябваше да намериш от някъде чужденец, който да се съгласи да ти продаде долари. А след това с тия долари трябваше да отидеш в Кореком и евентуално от там да купиш дънките. По-обикновените деца нямаха възможност да си го позволят, аз също нямах. Когато бяхме в клас ученици, бяха малцина и тези, които имаха възможност да си набавят от някъде от чужбина вещи, които другите нямаха. Нямаха розови несесери за ученическите химикалки. Само една съученичка имаше. Нямахме дори по-скъпи химикалки. Имах приятелка, при която брат на дядо й по случайност се бе оженил за австрийска благородничка, която притежаваше фабрики. Но дори нея не си спомням да е ходила с дънки, макар че чрез тези свои връзки със западния свят сигурно е могла да си го позволи. Имах чичо, който даже продаде съвестта си, за да може да притежава подобни скъпи вещи – принуди се насила да стане партиен член, за да може да лети като стюард по чужбина. Е, хората около мен, слава Богу, и не ламтяха чак толкоз много за подобни предмети. Единици от съучениците ми през комунистическо време имаха касетофони. Останалите имаха само старите грамофони. Тук обаче основната мисъл, която искам да искажа е не за дънките. Потресена съм от самото отношение на голяма звезда като Светослав Аргиров към неговата тогава фенка Соня Васи с това, че си е позволил, при положение, че за първи път я вижда, да отправи такава грозна и нетактична забележка по отношение на облеклото й. Имало е и преди черти от характера на Светослав, които са се показвали така по неприятен начин на публични места и са ставали публично достояние. Неговата избухливост например, даже почти грубост. Бих искала тук да отбележа нещо. Аз самата съм може би най-фанатичната почитателка на Благовест и Светослав. Именно затова се поставям на мястото на Соня тогава. Пак Соня – това неприятно, със скандална слава същество. Какъв ли щеше да бъде животът на двамата братя, ако нея я нямаше?! Ако аз бях на нейното място тогава, в гримьорната, и моите идоли Благовест и Светослав, пред които цяла България ставаше на крака, си бяха позволили да отправят такъв несносен и просташки коментар, те, които все навсякъде изтъкват, че са потомци на великия Каблешков род и на родители интелектуалци, аз щях просто да напусна разстроена гримьорната и да си отида. И щях цял живот да се чувствам предадена. Защото те са звезди, те трябва да са пример за подражание. Когато почитател отиде в гримьорната, той е развълнуван от срещата, която му предствои там. Даже ако е по-чувствителен може и да припадне от превъзбуда. Така, както припадаха на концертите на Майкъл Джаксън. Затова именно е излишна да отбелязвам, че звездите знаят това и обикновено не прекаляват с тези емоционални състояния на хората. Казвам обикновено, но този път, който аз описах, явно някой е прекалил. И то доста. Нека видим поведението в някои отношения на една друга звезда, за която очевидци пишат непрекъснато. Мога да спомена коя е, но не искам да го направя. Когато на видеозапис се е видяло, че бодигард по време на концерт си е позволил да се отнесе грубо с почитател, тази звезда е уволнила бодигарда. Защо – защото почитателят идва на концерта, защото обича звездата. Затова звездата няма право с нищо душевно или физически да нарани почитателя. Иначе звездите понякога обичат безмерно да се хвалят. Нищо, че го правят понякога така тънко, че ние не усещаме колко е нагласено. Помнете, щом са на сцената, те обичат да ги хвалят, да ги ласкаят. Затова някои от тях се и докараха до там. Хвалят се, че умеели да готвят добре, че имат най-прекрасното семейство, че техните деца са най-трудолюбиви, че са най-талантливи… Мисля, че отдавна вече престанах да се хващам на тия уловки и да им имам вяра. Запомнете – при много от звездите отдавна всичко в поведението им е само маска за пред хората. Затова може би ако видите някой от тях наживо и го познавате дълго време, ще се разочаровате доста от него. Защо журито на Мюзик Айдъл преди не беше никак така добронамерено и дружелюбно. Защото обществеността се възмути и възропта против отношението на Слави Трифонов и Йорданка Христова към айдълите. Дони, Фънки, Глория и Есил Дюран не правеха изключение. Виждате ли, те се принудиха да се променят и да направят голям кръговрат в цялата си политика. Мисля, че и аз имам голям принос за това. Защото тогава по форумите не спрях да им показвам грешките, въпреки че те ме нападаха и обиждаха най-отвратително. Отворете само форума за Шоуто на Слави или този за същото шоу в Дир.бг. Нека продължим сега да видим този път до къде ще стигнат нещата. Аз и всички други заинтересовани ще продължим да казваме какво мислим за шоуто и няма да крием истините, които виждаме.