Скоро бях с моя приятелка на разходка из центъра на София. На приятелката ми й прилоша. Тя не беше убедена, дали кръвното й в момента е високо или ниско. После се е оказало, че двете граници на кръвното са били много раздалечени.

Опитахме се двете с нея да се обърнем някъде за помощ. Най-близкото място бе медицинският център Биочек, намиращ се до Централната баня.

Отбихме се там, посрещна ни руса служителка, с дълга коса, с медицинска бяла престилка.

Приятелката ми обясни какъв е проблемът. Представете си каква бе изненадата ни и на двете ни, когато внезапно получихме отказ.

Служителката с усмивка, която не слизаше от лицето й обясни, че не е възможно да помолим някое медицинско лице да премери кръвното на приятелката ми. Това било услуга, която се заплаща от здравната каса.

Отидохме по-нататък по бул. Мария Луиза в посока надолу към Лъвов мост.  В една от преките улички навътре имаше малка аптека. Попитахме и там. Също получихме отказ, придружен обаче с наставление да се обърнем към същия най-близко намираш се медицински център Биочек. Вероятно служителката от аптеката все пак е имала представите ни от преди години – че, както пише в Хипократовата клетва, никое медицинско заведение не би отказало помощ на спешно нуждаещ се човек. Да, ама не. Излязохме си и от тук притеснени и объркани, безпомощни пред човешкото безхаберие, безчовечност и безотговорност.

Искам да се обърна към цялата общественост и към лицата, от които зависи някои неща в медицинското ни обслужване да бъдат променени. Или, недай Боже, системата ни на здравеопазнане да се превърне в това, което тя представлява във Великобритания и Ирландия, например. Там не само че няма да ви обслужат, ако нямате записан предварително час, ами даже и със симптоми за нужна спешна помощ няма да ви обърнат внимание цял месец, ако нямате записан час.

Все пак, като сравним с британската система, можем поне малко да се успокоим, че нашата е малко по-хуманна към пациентите. Така поне на бедния български пациент не му се налага за всяка дреболия да плаща от собствения си джоб, с цел да му бъде оказана помощ навреме.

Радвам се и съм убедена, че никога пък няма да стигнем до немската система, при която дори да нямаме право да си купим от аптеката без рецепта нищо, освен аспирин.