Сладки спомени, а стара лента,
промъкват се през апарата,
сантименти лепнат, 
по четири дневно,
леко...
А поскърцва апарата, дращи,
до лентата - горящи,
свещи, прежда, 
паяжна,
среща...
Лентата избелява на слънце ,
апарата вие в агония. 
Себе си ли да скрия ?
Идеали ли да гоня ?
Идеално помня. 
Няма лента , вече сме на флашки.
Тоест има ленти, 
но са прашни, 
в пластове от 
сажди, влажни, 
повредени.
Искам нова флашка, към момента, 
и ново ежедневие, искам,
ежедневно .

                                                                                                                                 Biago, 2015