Ти тръгваш и ме оставяш сама
да те прегърна сили нямам даже
а ще се върна тихо у дома 
и на тишината всичко ще разкажа.

Една сълза оставих да блести
на рамото ти като лист отронен.
Една сълза от моите очи
примесена със капките дъждовни.

Ти тръгваш и ме оставяш сама
да те целуна искам но не мога.
В мига пресъхна моята уста
след изневярата жестока.

ИЗневери ми ти и тежко
ще понеса аз нашата раздяла..
Обичах те тъй искрено тъй нежно
но любовта при теб не беше спряла.

АЗ вярвах в тебе вярна бях до край
на любовта която с теб ме свърза.
Сънувах те по цели нощи знай
и те целувах мислено в съня си.

И спомням си как в мигове блажени 
целувахме се ние във нощта
и сълзи леех аз когато 
прегръщах твойта прелестна снага.

Ти тръгна и ме остави сама
и сили нямах сбогом да ти кажа
но на рамото ти малката сълза 
за моята любов ще ти разкаже.

Написано на хижа Перелик в Родопите
Стихотворението е перефразирано и допълнено от чуждо такова полуавтор АЗ