Едни очи не мога да забравя 
едни очи ме карат да не спя
едни очи сърцето ми изгарят
и като вечен огън ме горят.

Едни очи когато слънце блесне
и се покаже бледата зора
в леглото заварват ме да плача
пропита от голямата тъга.

И всеки път щом слънцето залезе
и всичко живо се приготви да заспи
започвам да си спомням за онези
кафяви тъжни бляскави очи.

Как искам да забравя но не мога
не се забравя лесно любовта.
Едни очи ме лъгаха жеското 
и аз няма никога да им простя.

СТихотворението е перефразирано и променено и добавено - полуавтор АЗ