Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2014 18:05 - Случки из манастирските и свети православни обители и техните потайности в България
Автор: ekaterina0909 Категория: Изкуство   
Прочетен: 818 Коментари: 0 Гласове:
1



 Вчера, първи май 2014, бях на Чепинския манастир в село Чепинци близо до София. Сега то е квартал на София. Има и друг Чепински манастир близо до село Чепино до Перник. Решила съм да посетя всички манастири в близост до София – така неречената Софийска света гора. Станах сутринта с чувството че може би нищо интересно няма да се случи. Майка ми гладеше едно голямо пране в хола. Мислех си че целия ден ще прекара така в домакинска работа. А като стана близо единадесет тя каза, дай да идем на излет.

Висяхме близо два часа на автогарата в Орландовци. Имаше там шест спирки и всяка за различен рейс. Чудиш се на коя да застанеш. Някои от рейсовете ходят не винаги по един маршрут – в събота и неделя по друг или понякога през деня по друг – да се побъркаш от такова разписание. Оказваме се на спирката с наше познато семейство. Те са тръгнали за съседното село – Негован. Чудихме се с тях ли да се качим в рейс 20 или да чакаме 18 който бил по – подходящ за нас. И двата рейса дойдоха едновременно и потеглихме.

От последната спирка на 18 се връщате до следващия завой и там покрай камионите вървите вдясно. Покрай края на къщите на селото има мостче до него ламарини и покрай тях да до манастира. Той е на шосето на околовръстния път. Красив. Отиваш там – заключено. Гледахме за пролуки в оградата за да влезем – има много и влязохме. По едно време някой пусна кучето в двора също и кокошките. Значи човек има а нарочно не се показва. Оставих там бележка до монахинята игуменка в която писах че ще се оплача на Светия Синод.

Подобни изцепки имах няколко пъти на Кремиковския манастир. Там бившата игуменка Хиония от украински произход се отнасяше лошо с хората. Бяхме там с моя приятелка. Тя заключи вратата на църквата и се скри та не я намерихме. И така беше първия път. Така и не можах да видя църквата. А в нея е най-хубавата икона на света Екатерина. В цял ръст изрисувана като младо и много красиво момиче. С интелигентен вид. Тя е била образована и лечителка. Убедила е самата майка на императори или съпругата му във вярата в Исуса.

За тази монахиня в Чепинския манастир даже имало предаване по телевизията че била лоша и хората се оплаквали. За тази от Кремиковския знаят всички от Кремиковци. Влизала е в конфликт дори с местния кмет и жена му. Беше довлякла в манастира бившия си съпруг – сакат човек с отрязани крака. Той просто няма къде да отиде.И навремето е дошла в манастира с двете си деца. Все пак това е безобразие. Монашеският живот трябва да е пример за отречение от светския живот... Скоро тази жена напусна манастира и е отишла незнайно къде. А на нейно място дойде друга – Теодора която е също много нелюбезна. Дойдохме с една позната в неделен ден и манастирът беше заключен преди приемното време. Подобни неща правеше и предишната. Остави други хора да вършат работата й там и да приемат посетителите и тя хукне уж по работа. Каква работа в почивен ден ма? Министерствата е институциите не работят в почивните дни.

На лошо отношение се нагледах и в малката църква Свети Пантелеймон в квартал Бояна. Жената която продава свещи искаше да ме изгони защото не била сигурна дали аз съм православна. Какво й влиза това на нея в работата?!

Много тормоз търпя и в малката скоро построена църква на ул. Пиротска. Свещарката е супер неприятна жена. Дебне ме само зад гърба ми и ме гони защото била мила пода и не бивало да го цапам.

На потресаващо отношение се е натъкнала моя приятелка в Копривщица. Искали да разгледат там някаква църква. Тя била заключена. По едно време видели че някаква жена стои тихо до прозореца и ги наблюдава без да се обади. Попитали я дали може да разгледат защото са в града за малко и идват от далече. Тя се развикала че църквата не е длъжна да е отворена постоянно. Жената била облечена в анцуг и с бюстие. Оказало се обаче че това е жената на попа. Той се бил съюзил с местните мутри.

Да не говорим за ужасите в Бачковския манастир. Още по комунистическо време се били прочули две интелигентни жени че играели самодивски хора с монасите голи. А приятел на сестра ми бил монах там и така се отвратил че избягал. Монасите само гледали към идващите в манастира жени възбуждали се от тях и се самозадоволявали под расата си. Ужас. Държавата ни ще се оправи когато имаме за пример едно добро монашество.

Бях уж с добри впечатления от Дървенишкия манастир в София . Мои приятелки много ми се оплакаха от там. Имат параклис на Богородица. И по време на дъжд на самия празник не искали да го отварят защото щял да се изцапа.

Затова мога да си обясня поведението на моя близка интелектуалка. Тя е била в Русия и казва че там е имала свещеник за духовен наставник. Тук в България не може да намери такъв свестен и помоли мен аз да й стана такъв.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 848668
Постинги: 622
Коментари: 0
Гласове: 4410
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031