Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2009 08:39 - Танците на гейшите, някои символи в източната култура, известни дуети в класическото изкуство и накрая – някои мисли за българското изкуство в момента
Автор: ekaterina0909 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1927 Коментари: 0 Гласове:
0



Като мои предишни постинги съм публикувала доста клипове. За жалост, нямах възможност към някои от тях да вмъкна коментари и разяснения за тези от вас, на които са им интересни. Първо за гейшите. Самото им облекло и поведение винаги е било свързано с някаква мистериозност. Може би именно и затова в Япония много млади момичета мечтаят да са гейши. Противоположно на схващанията, гейшите не са проститутки. Те продават само изкуството си, а не телата си. В днешно време, обаче, тези граници се опитват да се размиват от сума ти проститутки или претендиращи да са гейши, които които продават талантите си на по-ниска цена, но затова пък и качеството им е по-ниско. Поради икономическа криза преди години гейшите като бройка са намалели много. В момента най-голямата школа за гейши е в Киото. Погледнете по-долу, дала съм няколко клипа с танци на гейши в предишни постинги. Сега има и висши училища за гейши. Заслужава си тяхното умение да бъде зачетено, наистина, за висше образование. То коства години наред обучение, много търпение, и, смея да заявя, дори от професионалните гейши, едва ли всяка носи таланта на гейша в себе си. Защото това да умееш да правиш компания на разни господа с приятен разговор, да им поднасяш чай по японски, да владееш икебана, да умееш да свириш и танцуваш са все неща, които е почти невъзможно един човек да съчетава в себе си като комплекс от умения. Малките майко ( чираци гейши), които все още нямат право да носят якички чисто бели като вече дипломираните гейши, а все още носят други, тепърва трябва да се учат на такт, възпитание, на тънкостите в японските традиции, пък после… ако се омъжат, ще им се наложи, за жалост, да изоставят занаята си. Един друг символ в източната и най-вече в китайската култура е цветът от синя слива. Понякога е смесван и с цвета от други растения, чиято символика се преплита. Невероятно е, нали? Преди години изучавах източните изкуства. Но тогава майче наблегнах на индийското. Винаги особено ме е привличало изкуството на изобразяване на миниатюри. За него традицията в Индия се корени в Могулската школа. Но това е било много отдавна. Сега много автори се опитват да положат основа на източното изкуство в по-западни страни. Големи са напъните на усвояване на хайку, например. Но в България от десетките пишещи хайку има малцина, ако не единици, които биха, както биха казали японските учители по словесност, тепърва да претендират само за това, че вече могат да започнат да се учат да го пишат. Както и почти няма български поет, който да може да има музикалността в поезията си, за каквато музикалност би могла да претендира поезията на други страни. Може ли някой да повтори музикалността на руската поезия, например, не само такава, каквато сме я виждали в произведенията на класиците, но и в произведенията на най-отявления руски поет-масон Херасков, например, или пък на Державин. Източното изкуство е въпрос най-вече на светоусещане и нагласа, а не на усвояване на формата. За да усвоите него, трябва да приемете самата ценностна система на страната, от която произхожда. Да видим сега защо учителите по словесност биха казали гореупоменатото. Защото по отношение на словесността се процедира по следния начин. Ако вие решите да ходите на учител, за да се учите, например, на традиционното изкуство да разказвате приказки, ще трябва да минат години, докато най-сетне вашият учител не ви пошепне, че едва сега вие тепърва вече сте готови да започнете да се учите на това изкуство – т. е. едва сега вие сте започнали  да навлизате в него, трябва да повтаряте дословно всяка стъпка на учителя си в това изкуство, всеки жест, всяка пауза.Вие копирате учителя си. Именно затова в културата на изтока е толкова голямо уважението към учителя. Той е ваш водач и наставник. Вие сте длъжни безпрекословно да му се подчинявате, да го почитате, да сте му благодарни за цял живот, задължени, в миналото, в някои случаи даже да рискувате след години живота си за учителя си. Друг източен символ е хвърчилото. По-долу бях публикувала китайски танц с хвърчила. Беше доста интересен като хрумване и хореография. Друг символ е огънят. Танц с огън, този път индийски, бях публикувала малко преди това. Опитах се да поразсъждавам каква би била символиката на огъня тук. Огънят има своето място в индуизма, най-вече в джайнизма. А за зороастризма да не говорим. Той по принцип си е култ към огъня. Като добавим и това, че пре него има свещен огън, до когото нямат право да се докосват всички миряни. Само определени духовници. Това малко напомня на старозаветните еврейски ритуали, където пак само духовникът има право на някои свещенодействия и достъп до свещени предмети. Огънят е като съставна част от елементите, които съставляват не само света, но и самия човек. Така е според някои философии. А според индуизма и джайнизма огънят е и символ на вътрешно просветление. Да, разбира се, огънят винаги е пречистващият елемент, който се смята за свят. Защо тогава тази девойка тук, в клипа си позволява да танцува с огъня  в ръка – тя го прави, все едно върши свещенодействие. Изпитва наслада от досега с огъня – не сме ли и ние така, когато си палим огън във вид на ароматизирана свещ, например, вкъщи? Досегът с огъня винаги е вълнуващ. Една особена категория в музиката изобщо, на която съм наблягала в коментарите тук, в блога ми, е дуетът. Той винаги е имал особено място в оперите най-вече. Няколко пъти съм публикувала някои от любимите ми. Жалко е само, че никой дори от най-известните тенори не е успял да достигне това съвършенство в изпълнението на този дует, което аз чух преди години като изпълнение в нашата Софийска опера. Също както и не съм чувала друго по-прекрасно изпълненеие на арията Несун дорма освен едно такова от български изпълнител в същата опера. Ще помня това изпълнение цял живот. Тогава през публиката мина тръпка като ток. Тя се изправи на крака и издаде изненадан, внезапен, спонтанен вик. Защото тя бе просто шокирана и предизвикана от дълбочината на проникване в емоционалния свят на героя в това изпълнение. Като заговорихме за оперна музика, особено е важно да се спомене, че преди години се убедих, че не само аз споделям определени педагого-теоретични възгледи за качествата на оперите. Има и други оперни изпълнители, които са достъгнали до същите изводи. Че, например, единствено оперите на Моцарт могат да служат като упражнения за развиване на гласа като инструмент. Другите оперни арии изтощават гласа – емоционално вече. Винаги може би изкуството, което ще бъде най-силно застъпено в моя блог, ще бъдат танците, най-вече източните. Те и до ден днешен си остават най-непознати за българската публика. Атрибути на този вид танци могат да бъдат особените дълги широки ръкави, например, които се използват в някои специални танци, най-вече китайски. Интересни биха били мюзикълите по сюжети от индийската митология. Бихме наблегнали и на танци на други народности – монголски, японски, тибетски, виетнамски, непалски, тайландски, бирмански, индонезийски. Съжалявам, че вече не виждам по телевизията и единственото предаване за танци с водеща Стаси (която бе, между другото, чудесна водеща). И това предаване го развалиха. Докараха там още една псевдоводеща – много некадърна. За да я вземат, сигурно е протеже на някого. Нека проумеем най-сетне, че танцовото изкуство е сериозно изкуство. Като сме гледали дори само конкурса Денсин старс, надявам се всички да сме го осъзнали. Може би няма в моя блог да навлизам в територии, които са предмет на други блогове. Има си блогъри, които може би по-компетентно биха се изказвали в областта на естрадата или фолклорната музика. Бих искала да спомена, че в областта на фолклора също претърпяхме някои загуби. В ансамбъла “Филип Кутев”, например. Днес ансамбълат въобще не представлява това, което е бил. Защото, явно, професор Елена Кутева не е човекът, който би могъл да го ръководи. Ако се даде възможност на хореографи да възстановят предишния блясък на трупата. Както и да върнем предишния блясък и успехи на българската художествена гимнастика. Да, има много фактори, които пречат, но, единственият начин да пречупим конкурентите в нея е да ги притискаме така, че да не им дадем никаква възможност да се изявяват. И за ужас на много хора бих казала, че само госпожа Нешка Робева е човекът, който може да върне предишния блясък на България в тази област. Нека направим и възстановки на стари прекрасни театрални постановки, за да променим сегашното качество и облик на българския театър. Не бива учениците, които посещават тези постановки, да остават с погрешно впечатление от това какво представлява театърът като изкуство. Което означава, че не бива повече да допускаме хора като последните ръководители на Народния театър Иван Вазов да го ръководят вече. Нито пък да се примиряваме с това балетният състав на Народната опера да се свива като бройка до такава степен. Опери нови гледаме там от време на време, но балетни постановки – май все се въртят старите, нови много рядко, а трябва. Все се въртят едни и същи. А друго, защо пък да не вземем по нещо и от изкуствата на другите народи? Дори тези изкуства, които са ни съвсем непознати? Ето, например, в литературата усвоихме формата на хайку. Сега можем да опитаме и други неща.


Тагове:   изкуство,   накрая,   момента,   мисли,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 848705
Постинги: 622
Коментари: 0
Гласове: 4410
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031