Живял някога на планетата Аурон принц Давид. Живял той там със сестра си Бел. Имали си те хубава държавна къща, Но така се случило веднъж, че им се наложило да заминат на космическия кораб “Спасител”, за да не ги убият подчинените им.

Принцът успял да вземе със себе си много пари и скъпоценности, между които били и едни кехлибарени обици, които сестра му Бел много обичала.

Капитан на кораба бил техният приятел Джафар от друга планета. Той се съгласил с отстъпка да ги откара някъде. Когато корабът потеглил, като че ли товар се смъкнал от плещите им. Принцеса Бел дълго време плачеше, и като че ли камък тежеше върху сърцето й. Техните подчинени ги ненавиждаха заради извратеността и алчността на принц Давид. Той всъщност окраднал държавни скъпоценности и избягал. А хората били винаги недоволни от него. Обичал той и да се увърта около жени – влачел се подир всяка фуста и от време на време му се налагало да стига до там, че да продава вещите си на търг. Пропилял той парите си до последната стотинка и се наложило в днешно време да се крепи само на своя гол идеализъм и ентусиазъм. Тези от гражданите, които нямаха добри материални възможности, се оплакваха, че не се ползват от държавата с никакви облегчения. Ти бял ден не виждаха, и поради това на принц Давид му се наложи да се оттегли, докато е още време. Ето ти на! Нямаше на тази планета никакви домове за временно настаняване, навсякъде бе пълно с бедни хора. Смешни таратайки се движеха по улиците, и жените ходеха в износени рокли. А самият Давид имаше вносна кола – лъскав звяр, с който той заедно със сестра си се разхождаше по полянките. Ходеха те на разкошни курорти и оставаха там за по няколко дни. По такъв начин Давид пропиля всичките пари и едва не му се наложи да стигне до просешка тояга. За облегчение на съвестта си той намали данъците за населението, но и това не му помогна. Давид продължаваше да се надсмива над по-слабите хора, но сестра му Бел едва не се побърка. Тя беше добра, но не бе в нейна власт да направи нищо. Нали властта се полагаше на Давид, а не на нея. Давид от сутрин до вечер гуляеше с разни фирмаджии, тези фирмаджии с дебелите вратове, и се връщаше в полунощ. Принцеса Бел седеше до прозореца и го чакаше. Понякога от скука тя играеше на хармоника, но мечтата й беше да се захване за работа и да работи за благото на обществото. Тя виждаше по улиците всички тези бедни хора – бедно, понякога оскъдно облечени, и сърцето й се обливаше с кръв.

Тя знаеше, че те се хранят недостатъчно и че обедняването на населението бе обхванало цялата страна. Принц Давид не ги бръснеше за нищо. И това е нормално – ситият на гладния не вярва. Понякога на хората даже им се налагаше да си приготвят храна от всевъзможни стъбла и листа. Понякога Бел се молеше на Давид да дава милостиня, и той заради молбите й се съгласяваше, но такава бе тая милостиня, че вероятно тя просто би прогорила ръцете на този, на когото се даваше. Принцесата от мъка изгуби сили и се измъчи, но нямаше какво да се прави. Когато нечия душа е черна, нея с нищо не можеш да я измиеш. На хората им се налагаше да броят и последните стотинки, а Давид само ги взимаше на подбив. Каква огромна разлика имаше в характерите между брата и сестрата! Сестрата и на мравката път правеше, а за брата дори не си заслужава и да споменаваме. Той само обичал да се наслаждава в богатството и да живее в безопасност. Но разбира се, и на това му дойде краят. Хората възстанаха и на Давид му се наложи да офейка и да замине по-скоро. За щастие, навреме се появи неговият верен приятел Джафар и ги отведе, него и сестра му. Сега те летяха към планетата Фосфорон. Давид бе чул, че от тук никой не се е върнал жив, и му бе интересно да види, какво има там. Принцеса Бел накрая не издържа и му каза: “Ти – иди по дяволите!Ти трябва да си получиш това, което заслужаваш! Най-накрая хората ще поискат сметка от теб!”. Принцът й отговори: “Бел, моля те, смили се над мен! Тези скъпоценности, които съм взел от тях, ми се полагаха по право!”.

Бел се затвори в стаята си и не искаше да вижда нищо и никого. Когато корабът долетя до планетата Фосфорон, всички от кораба слязоха и взеха да разглеждат околността. Изведнъж се усети земетресение. Принцесата падна на земята, но Джафар й помогна да се изправи.

Тогава Давид извика и нарочно полетя в пропастта. Бел дълго гледаше след него и плачеше,  а след това заедно с Джафар замина с кораба.

Всички мълчаха, Бел хлипаше по малко. Сега тя оставаше сама на света. След два часа Джафар промълви: “Бел, вашият брат загина смело. Той не само ненавиждаше хората, той мразеше и самия себе си. У него имаше пълно отричане на самия себе си. Но нали аз ви обичам и вие ми обещахте да се омъжите за мен. Хайде да заминем на друга планета. Там ще жиеем за постоянно. Аз там съм работил, имам прекрасна къща с фонтанче и басейн. При мен и от пиле мляко има! Те се отправиха натам, за където говореха. И след няколко дни те наистина живееха в къщата с фонтана и басейна.