Когато чуем,че талантлив млад човек е загинал, на всички ни става мъчно. Както е случаят сега. Преди това имаше много подобни с известни хора на изкуството. Кой се самоубил, кой взел приспивателни в повече, кой умрял от СПИН, кой от наркотици.

Преди една година, именно, аз повдигнах въпроса за живота в тези среди на изкуството – тогава никой не ми обърна внимание. Даже получих заплахи и обиди.

Нужно ли е страстта ни към парите и към физическите удоволствия да се превръща в норма? В тези среди е така, оправдават се някои. Нужно е в тях да си развратен. Да имаш колкото се може повече сексуални партньори. На разни партите да се напиваш и заедно с други хора като теб да се съблечеш гол и така да играеш хоро – обичайна практика. Ако си близо до басейн някъде може да поканиш много свои почитателки да се позабавлявате, например, по  подобен начин. Да се редуваш с приятеля си, като правиш секс с всичките от тях подред – групови сексуални оргии. Да се напиеш като прасе.

Или да смяташ, че, щом вече си известен, значи си много велик и всичко ти е позволено.

От хората на шоу-бизнеса, обаче, Слави Трифонов и другите бивши членове на комисията от предишния Мюзик Айдъл, си взеха поука. Което е чудесно. Те претърпяха много критики и то съвсем основателно. Станаха за порицание и смях от всички ни. Чест прави, обаче, на една такава опитна в обществените изяви фигура като певицата Йорданка Христова, че си взе поука и престана да се държи арогантно и по хамалски към участниците. Едно време, когато през времето на комунизма имаше много ограничени възможности за изява, можехме, ако ние сме сред избраниците да се занимаваме с изкуство, да си позволяваме всякакви капризи. Сега вече нещата стоят по друг начин. И човешкото достойнство вече се издига като ценност.

Големи критики от всички бяха отправени към журито в частните разговори. Най-вече за подбора на членовете на журито. Отговорено беше лично на мен, че, въпреки, че това е музикален конкурс, журито не било длъжно да е компетентно точно в областта на пеенето (както е случаят конкретно със самия Слави Трифонов, например – той не е специалист по пеене, нито е професионален певец на високо ниво и с признати качества).

Заслужава овациите обръщането на 180 градуса в избора на жури. Защото все пак българите имат критерии за преценка  по отношение на изкуството. Не можем да се подиграваме с тях и да смятаме, че едно някакво, криво-ляво подбрано жури може да ни свърши работа.

Затова голямата изненада за всички ни е пристигането тук за комисията на конкурса не на кого да е, а на самия Филип Киркоров. Приветствам това. Защото участието на лица с големи възможности за изява би спомогнало и за продуцирането и подкрепата на младите таланти у нас, а те са много. На добър час!