Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2008 18:11 - Българският театър и българската литература и състоянието им днес
Автор: ekaterina0909 Категория: Изкуство   
Прочетен: 770 Коментари: 0 Гласове:
0



Всички бихме били зарадвани, ако новата постановка на “Осъдени души” от Димитър Димов наистина се окаже нещо стойностно на фона на много други постановки.

Преди време, обаче, много шум се вдигаше и за “На дъното” по М. Горки, постановка на Народния театър Иван Вазов, а пък тя се оказа наистина едно дъно, каквото е и заглавито й. Няколко пъти се опитвах вече по разни форуми да поставя въпроса за ролята на директора на Народния театър и изискванията, на които трябва да отговаря той. Редно ли е хора с интелектуално и културно ниво под средното да стават директори на такава светиня, каквато е за целия ни народ този театър? Или е допустимо пък хора с определени сексуални наклонности да се подкрепят един друг и да имат силно влияние в развлекателния бизнес въобще?

От много време насам говорим, че е добре да бъдат реставрирани театрални постановки от миналото, за да бъдат показвани отново. Постановки, които навремето си са били образец като изпълнение и сценарий. Но, казват някои, това е изкуство, което се развива. Трябва да се показват само нови неща.

Виждаме групи ученици, които посещават сегашните постановки. Те слушат нецензурни изрази, които влизат в репликите на героите от спектакъла, и остават с впечатлението, че театърът е това. Не съществува като че ли вече стремеж към естетика, към етика пък съвсем. Значението на понятието красота и съвършенство се изгуби. Съществува само абсурдът.

В българската литература пък съществува такъв бум на “млади и нови писателски таланти”, какъвто не е имало преди. Всеки, млад или толкова стар, че вече е на края на житейския си път, се е влял в общия поток от графомани, появил се напоследък. Куцо и сакато, дарно и бездарно напира и се опитва да бъде прието в някой от писателските съюзи, за да удостовери, че има писателски талант. Много често, обаче, и тук се изисква не талант, а подписите и подкрепата от по-стари членове на съюзите. Така че отново тук опираме до личните изгоди и интереси на определен кръг от хора.

Във връзка с всичко изказано по-горе, имам едно предложение. Преди няколко години имаше класация за 20 най-стойностни литературни произведения в целия свят. Нека ние пък, българите, си създадем класация за най-стойностните български такива, а също и за най-стойностните български театрални постановки от Освобождението насам. Нека за тези класации бъде изискано мнението на целия народ, както скоро се случи с гласуването за най-велик българин.

Най-великото литературно произведение се определя от неговата духовна стойност, а не просто от символичното му значение за определена страна. Така че според мен и според най-уважаваните и най-ерудирани, познати от мен интелектуалци, за България това произведение е “Осъдени души” на Димитър Димов. То е най-стойностно, в това число от философско-езотерична гледна точка. Както поради причината за създаването на това произведение и на други такива, Димитър Димов е и най-великият български писател. Много не дотам осведомени хора винаги изтъкват Вазов и Ботев, например. Но, трябва да отбележим, че заслугата на Вазов не е в това, че е много добър писател. Даже романът му “Под игото” не влиза съвсем в изискванията за един роман с определена принадлежност към определено литуратурно течение – в случая романтизъм. Заслугата на Вазов е в това, че е разработил жанровете в българската литература. Значи, той вероятно е знаел, че неговите произведения НЕ са най-добрия пример за тези жанрове, но важното е, че все пак жанровете с произведенията към тях са налице.

Нека да отбележим и един друг факт. Много от известните поети или писатели са писали първите си произведения, подражавайки на някой от предишните класици. Така вероятно те са се и учили на това как се пише добре. Учат ли се по подобен начин съвременните драскачи? Някои от тях залитат в тази крайност, че съчиняват разни прекрасни романтични образи на любими жени, които са нимфи, облаци, гърди, злато, луни… както в поезията на Григор Константинов, например. Други пък, се стараят да изглеждат по-енигматични и неразбрани, защото си въобразяват, че така са по-интересни. Трети се опитват да пишат хайку, защото сега хайкуто е на мода. Ина много поети им се струва, че хайку се пише лесно – което не е вярно. Четвърти са си открито бездарни, защото поезията им е ужасна във всяко отношение – като форма и като съдържание. Други от тях пишат, защото са си намерили някой, който да издава произведенията им. Следващи описват пък в проза преживелиците си, но дори и пътеписите при тях са вулгарни. Скоро, например, в книжарницата на една голяма културна институция се продаваше пътепис, в който авторът описваше посещението си при проститутка в Турция. Интересно, нали?

Пиша всичко това, защото ме е срам и защото ми е болно.

 

 



Тагове:   литература,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 848434
Постинги: 622
Коментари: 0
Гласове: 4410
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031