6. Дзен е изключително земен, естествен, неподправен/у-шъ/, практичен и иконоборчески. Истинското практикуване на дзен не е никакво практикуване, с други думи налице е парадокса да се превърнеш в буда/просветлен/, без да имаш никакво намерение да станеш буда.  Нещо повече – без да имаш никакво съзнателно намерение „да се възвисиш”. Някои автори приписват на дзен-учителя Бо-джан/ 720-814 г./ следното легендарно изречение, с което се дефинира същността на учението:” Когато си гладен – яж; когато си уморен – спи”. А легендарният Риндзай/ кит. Лин-дзи, IX в./ поставя ударението върху духа на личността, смелостта да се отпуснеш в собственото си естествено, спонтанно жизнено състояние, което всеки притежава като неотменимо буда съзнание. Учителят Риндзай отхвърля представите за „усвояване на учението” чрез преминаване на отделни етапи, постигане на цели и демонстрация на постигнатото. Търсенето на Буда, извън себе си, привързването към догми, мистични практики  и предварително определени цели е в пълно противоречие с дзен.  „Ако срешнеш Буда – убий го” – казва Риндзай. Тук е необходимо да си спомним, че в ученията на даоизма, в някои от будистките школи и по-специално,  във философията на дзен няма идея за Бог, който е създател и управител на вселената. Нещо повече – в дзен-будизма, всеки човек е Буда, дори и да не го знае! Очевидно, не е необходимо да коментирам, че от гледна точка на авраамическите религии - християнството например, усещането за тотална свобода, за това, че „сам си станал бог” задължително ще се разтълкува като ерес! И най-важното,  съгласно една приблизителна интерпретация на  текст на Риндзай, трябва да приемем, че: „ хората само търсят как да се натъпчат със знания и умозаключения, като отдават прекомерна значимост на предписанията, учителите и практиката/напр. медитацията/...,без да съзнават, че чрез прекомерното търсене на просветление, те загубват шанса да го постигнат. Защото това е като да използваш Буда, за да търсиш Буда, да използваш съзнанието, за да уловиш съзнанието”. Истинското състояние на съзнанието не се нуждае от  „забърсване на прах”, нито пък се постига в състояние на „дълбока медитация”. То се определя с термина у-син, тоест не-съзнаване, който означава, че то не е нещо, което може да бъде уловено, контролирано, пречистено, опразнено...,тъй като съзнанието не може „да улови само себе си”. Шестият партриарх Хуей-нън дава необходимия ключ към тази теза: „ Мислите идват и си отиват от само себе си, защото при прилагане на мъдростта, възпиране няма. Това е самадхи...естествено освобождение. Това е приложението на не-мисленето. Но ако не мислиш за нищо изобщо и заповядваш на мислите си незабавно  да спрат, това...може да се нарече затъпяване”. И още: „Да се съсредоточаваш върху съзнанието и да го съзерцаваш, докато то не остане неподвижно, е болест, а не дхяна/ т.е медиативно състояние/. Да се сдържа тялото чрез дълго седене в едно и също положение – каква полза за Дхарма/космическия закон/ има в това?”

Известно е, че между двете най-известни дзен-школи, Риндзай и Сото, винаги  е съществувало значително интелектуално напрежение, но в случая схващането на школата Сото за истинската дхяна е важно – то е съсредоточено в немотивираното действие/у-вей/, в „седенето просто заради седенето” и във „вървенето просто заради вървенето”. Примерите могат да бъдат взети напосоки, но смисълът се крие във „живеенето, просто заради живеенето”. Животът е дар, но  можете ли да го схванете – „ просто действие заради самото действие”, т.е. да миеш чинии...също може да се превърне в медиативно състояние/ дхяна/!

Изводът е: необходимо да разграничим популярната съвременна представа и масова практика за медитацията в седнало положение/дза-дзен/ , която според някои западни автори и наложеното обществено мнение, представлява основно занимание не само на дзен-будистките монаси, а и на всички техните последователи, които искат да стигнат до духовно просветление и съвършенство. Дзен, като начин на живот, поставя акцента върху обичайната дейност на човека, която представлява основния способ за вглъбение в ежедневното „тук-и-сега”. Звучи твърде обикновено, далеч от екзотичните представи за медитация, просветление и екстатично освобождение от „оковите на битието”, но е много, много, трудно достижимо – „ тоталното вглъбяване в ежедневието, „тук-и-сега”!