Всичко започна от пътуването ми в Дидим, Турция. При влизането си в града попитах тур агента, какви екскурзии ще ми предложи и кога ще са. Каза, че веднага на другия ден има такава до Памуккале. Записах се веднага и уговорихме час за тръгване. Бях взета с кола и пренесена в микробус пред друг хотел, той пък ни доведе до голям автобус насред шосето. Там чакаха пътници от Кушадъсъ. Качихме се и тръгнахме три часа голямо пътешествие. Минахме през големия регионален град Айдън. Думата в превод значи светлина, просветен.  Там в центъра на града има интересен паметник - бащата на турския народ Кемал Ататюрк в танц , национален танц Ефе, характерен за този район. Символ на града Айдън е смокинята. Всеки град си има там символ. Девойките от региона на този град, биват смятани за богати, защото са собственички на много земи, които се обработват. Главно се садят ягоди и памук. Град Айдън има известен университет на високо ниво. Човек в Турция трябва да е завършил такъв, за да си намери добра работа. Управата на университета е взела интересно решение. Преместила е университета на хълм далече от града - за да престанат студентите да се шляят по кафенетата, а да учат в библиотеката...Умно. Болницата към университета е на световно ниво. Там могат да се разкрият и лекуват болести, които трудно намират разрешение на друго място.  По нататък градовете Назили, или Назлъ, и Денизли. В Денизли се намират останките от библейския град Лаодикия. Знаем, че за него Бог казва, нито си студен към Мен, нито топъл, затова ще те избълвам из устата Си - иска да каже, че хората там са били хладни за вярата... Има останки от древния град там.  Наближаваме Памуккале. От далече в планината се белеят скалите на минералните извори.  Учените казват, че било възможно след някоя година тези извори да пресъхнат, и тогава това чудо вече няма да съществува.  Да, белите пластове на скалите са на  тераси, има човек, който свири , ако минете опасна зона, където може да се хлъзнете и да паднете. Къпят се хората в някои от дупките по терасите - натурален басейн. Посрещат ви на входа разкопки от древен град, част от който въобще още не е разкопан и изследван. Това е Хиераполис - тоест свещен град, построен заради целебните извори. Има такса за входа и бариери, не можете да минете без да си купите билет. Гледаме на входа туристи от Индонезия с дръпнати очи. Двама от тях, мъж и жена, явно семейство, се караха грозно на висок глас.  Минавам над терасите от памучено бяло скали. Там има магазин със сувенири. Купувам си подвързан в източни мотиви тефтер дебел в яркочервено и красив ключодържател, изобразяващ вечен календар. На земята жена прави гьозлеме - местната атракция , това е палачинка , пълна със спанак и сирене, пече се върху котлон.  Минавам встрани от басейните и там има архелогически останки , но с пейки и зелените между тях - като парк. Минах от там и се запътих към останките от древния Хиераполис. Над музея за разкопки има пещера , която е запечатана. Някога жрецът е влизал вътре, за да докаже, че е над другите хора, носел е влажна кърпа тайно, за да не гълта отровните газове от пещерата и затова е излизал жив от там... А кравите са излизали мъртви, тази пещера и до ден днешен бълва отровни газове, затова е запечатана.  Нагоре има амфитеатър, единствено в него има ложи и за императорите. Защото те са идвали тук да се лекуват в минералните извори. Под него е Храмът на нимфите и пред него храмът на Аполон. В далечината се виждат още останки от град. В средата е басейнът на Клеопатра. Сега е обществен. Запазен е такъв ,какъвто е бил. Тя , Клеопатра го е създала заради изворите и се е къпела там. Пълен е с каменни отломъци, за стъпване върху тях и красота. Не са местени. Около басейна има заведения и магазини. Над басейна има чучури за вода - целебна си наливате и се миете с нея вкъщи. Не е полезна за пиене, защото е пълна с калий и калций. Вредна е за бъбреците. Гледам магазините около басейна. Взех си два крема за лице и ръце с целебна луга от басейните. И лечебни билкови с луга цяла кутия сапуни. По нататък взимам чудесен яркочервен шал, огромен, който си купувам за подарък.  Сергия с чуден насипен турски сладолед. Взимам си с вкус на солен карамел, за да го опитам, божествен е. Купувам суджук запечатан, като се оказва, че не е от месо, а от плодово желе. Една жена и тук прави гюзлеме, вече не издържам и го купувам за закуската си, не съм яла. Вкусно е. Надолу по пътя вървим . Ресторант Сеир. Там ходят всички чужденци тук на групи, има блок маса и се яде кой каквото иска. Има басейн , може да се къпете по бански. Една турска бира е много скъпа тук и навсякъде, Турция е с много скъп алкохол. Отиваме надолу към работилницата за оникс. Само в Турция се добива бял оникс, който е лечебен за костите. МОже да го държите в чаша с вода и после да я пиете, или да го държите камъка до себе си. УСпокоява от лоша енергия. Тук има и други камъни, които се добиват само тук. Единият е кафяво зелен. От вкаменели морски животни. Ако го гледате на светлина , ще видите даже формите на животните - рачета, скариди и така. Купувам си бял оникс малко яйце. Отиваме в склад, където се продават кърпи от бамбук, който попива много течностите. Пръскаме се там и аз виждам уникални зимни топли пижами от дебел памук. В София търсех за себе си такива и не намерих никъде. Харесвам си и красиви затворени черни обувки. Заставам на касата, а се оказва, че парите са се свършили и връщам обувките.  Турция, освен с най скъпия алкохол, е и с най скъпия бензин. Пътуваме обратно и се връщаме всеки в стаята си, уморени и гладни.