На 15 май тази година на обяд заминах за този курорт по обяд от международната автогара. Ако не знаете къде се намира тя, това са низките къщички пред железопътната гара в София. Там чаках много дълго автобуса  и той все не идваше. Дойде в последния момент. Звъннах на тур операторката и тя се обади. Чакаше до мен на пейката там на автогарата... Качихме се двете в автобуса , другите дойдоха също, на Пловдив се качиха още хора... На турската граница ни разиграваха като никога до сега. Изнесохме багажа си от автобуса и мина всеки един багаж на скенер... Тъпа работа . Спряхме на хотел Аслан, чийто символ и значение е лъвът. На покрива имаше и символ на орел. Там е най евтиният магазин за чужденци. Напълних торбата с халви и баклави. Чудех се дали да не си взема препарати за пране и макарони. Миналата година там купих кори за баклава, много хубави, планирах да взема кори за баница, но нямаше, а също и не знаех дали хотелът има хладилник, за да ги пазя.  Намира се насред магистралата, между дърветата и поляните. Все пак, близо до границата има и друг магазин, безмитен, на самата граница, и друг до нея, малък. ИСка ми се да ги посетя.  От магазин Хаджията купих сега халва и локум от съвсем други марки, а не миналогодишните... Халвите бяха много тежки и едвам се мъкнат. Направихме завой в посока Одрин и минахме покрай града. От него се спуснахме покрай улицата към Чанаккале, в превод Глинена крепост.  В Чанаккале са останките на древната Троя. ДАже има надпис при развалините от Троя. В този град може да намерите две от чудните традиционни ястия на Турция - халва от сирене , тоест пейнир халвасъ, и казан диби, вид крем карамел. Голяма опашка имаше за ферибота, затова го взехме от спирка по надолу, където има пак възможности да не се чака толкова. Можахме този път да разгледаме града чудесно - паметници, красиви постройки , фонтани и украси, много оживени с коли улици...Малки магазинчета.  Във ферибота , освен тъпите сандвичи и сокове, имаше пет вида сладки неща само от бадеми, от тях избрах две кутии... Халви и локуми се правят само от бадеми, бонбони също... В някои фериботи има специални стаи за молитва за мюсюлманите, но всеки може да ги ползва, ако няма други желаещи - има чердже за коленичене , и ще затворите вратата и ще се молите, без никой да ви тревожи...  Така се пресичат Дарданелите. Те разделят Мраморно и Егейско море. Има други курорти, които можете да посетите на Мраморно море - Кумбургаз и остров Авша.  Като се спуснете по края на Егейско море, започват курортите Чешме, Айвалък, Измир, Кушадасъ, Дидим, Бодрум, Фетие... Оказа се, че от пътуващите в автобуса само аз пътувам за Дидим. Така че тур агент ме чакаше с кола насред шосето и така ме закара до хотела. Трима души бяха свалени в Кушадасъ, а всичко друго замина за Бодрум. Бодрум е бивш гръцки град , така че има типичните за Гърция бели къщички... На хората им харесва там, но това е скъп курорт - в него ходят всички турски артисти да се женят. По пътя минахме през един малък град до Измир, който се казва Али Ага. По името на свой управник влиятелен човек от миналото, който е помогнал за развитието му. После през Айвалък, който е чудесен. Туристите винаги спират на едно заведение с магазин, където се продават най вкусните неща за купуване , няма ги по магазините. Измир е огромен град с небостъргачи, осветени в синьо. Там се тресе земетресение по седем по Рихтер, но сградите са направени така, че да няма проблеми...  Ето го Кушадасъ, познах от миналата година една широка улица, в която идваме, за да оставим хората по хотелите. Запомнете, не си запазвайте никога скъп хотел, защото той е комплекс извън центъра на града, намерете най обикновен хотел , защото той ще бъде по близо до центъра на града, където ще можете да се разхождате и да пазарувате. Ще бъдете близо до всички забележителности.  В Кушадасъ евтините хотели са по средата между плажа и центъра и това е чудесно. В Мармарис евтините хотели са в самия център. В Дидим те са на самия плаж в началото му и са близо до центъра. В Дидим това са Тунташ и Локуун. Зад гърба им има горичка. Сега тя се прави на парк - сложена е арка, посадени са палми, които имат време да никнат. Там има скали и пътечки за криене към плажа и разходка. От хотелската ми стая виждах горичката точно и това е чудесно. Улични кучета се разхождаха там и се сливаха с общата дивота на всичко. В Дидим всички имоти се охраняват от кучета, няма сотове, няма охрани... Или не се охраняват от нищо. Няма кражби. МОже да оставите стоката си пред магазина , никой няма да я вземе.  Малки магазинчета, заведения, камари сладолед, накрая всичко завършва с огромен лунапарк с виенско колело. До него има горичка с голяма алея за коли и на две места уреди за улично ползване на фитнес уреди. Даже организирани групи възрастни идват там и са с инструктори, които им диктуват как да правят физически упражнения. От там можете да тръгнете по малки улички с богаташки къщички, които ще ви доведат до центъра. В началото на главната улица виждате една красота. Две кофи , от които изтичат две вади с рози. Направено е като декорация или като статуя от натурални материали. По цялата главна улица красиви алеи от цветя.  На края на улицата, която е дълга пет километра, се намира  древният храм на Аполон, който е щял да е едно от чудесата на света. Около храма видях да се разхожда жива костенурка, взех я и я пуснах зад оградата на храма, защото на улицата някой ще я смачка, тя продължи да се разхожда весело.  Дискотека Медуза. Охранява се само от кучета по плажната ивица. В храма на Аполон има знак с изображението на горгоната Медуза и затова тя е символ на целия град. В Турция всеки град си има символ.