Понякога пътят към Светлината продължава години, през които хората служат на тъмните сили. Това се случило и с Елена Смирнова, днешният гост на отец Георги. Тя практикувала вещество и езотерика и призовавала зли духове. Елена ще ни разкаже дали тези, които призовават тъмните сили, са господари или роби на тези сили. Също така ще разберем какво я е довело до Христос и в какво тя вижда мисията си днес.

Отец Георги Максимов: Здравейте. Вие сте с „Моят път към Бога", предаване за хора, чийто живот претърпява драстична промяна след като се обръщат към Христа. Понякога хората се обръщат, след като са били безкрайно далеч от християнството. Точно такъв е и случаят с днешния ни гост. Преди да открие Бога тя общувала със зли духове. Елена Николаевна, бихте ли ни разказали как започна всичко? Правилно ли е да мисля, че сте израснали в нерелигиозно семейство?

Елена Смирнова: Семейството ми бе православно, но не бяхме религиозни. Ходехме на църква веднъж годишно на някой празник, за да запалим свещички. Имах някаква доста смътна представа за Църквата. Родителите ми са ме кръстили малко след раждането ми. Баба ми помогна това да се случи. Тя покани свещеник у дома и той дойде и извърши Кръщението. След това тя извърши магически ритуал, за да ме предпази от херния. Родителите ми бяха досущ като нея. Те вярваха в Бог, но и вярваха в домашните духове също. Майка ми казваше, че домашен елф дошъл при нея, когато била във вилата ни. Баба също разправяше такива истории. Те ми разказваха множество удивителни истории, когато бях дете. Като дете бях саможива и обичах да си мечтая. Мисля, че се научих да предсказвам, когато бях във втори клас. Моята майка ми показа простички начини как да разбера дали желанието ми ще се сбъдне. Това бяха първите ми опити в гадаенето.

Гледах на няколко момичета и осъзнах, че това ми дава власт над останалите хора.

Отец Георги: Навярно тогава това ви е изглеждало като игра?

Елена Смирнова: Да. Но го бях вече прихванала. Казаха ми, че дори имало вещици в рода ми и че много от близките ни практикували тези тъмни изкуства. Когато бях дете, ми харесваше да се преструвам на такава. Усещах, че имам влечение към тези неща. Истинският ми интерес обаче се прояви в училище. Бях на четиринадесет. Веднъж съучениците ми започнаха да се задяват с мен. Видяха красивия ми магически медальон и полушеговито ме попитаха: „ Ама ти да не си вещица?” Отвърнах „Да”, а те рекоха: ”Докажи го!” И така предсказах на няколко момичета. В единия случай случайно налучках, а в друг правилно предположих и така някои от предсказанията ми се сбъднаха. Съучениците ми спряха да ми се подиграват и разбрах, че това ми дава някаква власт над останалите. Започнах да чета за това и задълбочих познанията си. По време на рождественските празници майка ми показа как да гадая и ми обясни значението на картите. Тя не беше вещица; тя просто вярваше, че да се съберем подир Рождество и да хвърлим обувка, така че да разберем кога ще намерим любовта и други подобни неща бе просто обикновено момичешко забавление. Беше ми наистина интересно, защото всичко това бе много вълнуващо и загадъчно.

Не мога да кажа, че търсех Бог през детството си, но винаги съм знаела, че има сили, които са отвъд нашия контрол. Не можех да разбера как можех да съм жива сега, а после ще умра и няма да ме има? Чувствам, мисля и обичам. Не мога просто да изчезна! И така започнах да търся отговор на този въпрос и си помислих, че мога да го намеря в магическите ритуали. Четях също така книги за религия, но те ми изглеждаха твърде сложни и скучни. Да ходя на църква също не ми се виждаше интересно. Естествено, когато бях дете, харесвах красивата украса в храма, но по-късно, когато пораснах, си помислих, че истината не е там. Като подрастваща, търсех нещо по-вълнуващо.

Момичетата от моя клас започнаха да ме молят да призовавам духове, така че организирахме сеанси и използвахме Уиджа дъска (масичка за спиритически сеанси - бел.прев.), за да призовем духовете на Пушкин и Лермонтов, както и да ги питаме въпроси за момчетата. След тези сеанси, дори когато бях на 14, не се чувствах добре. Усещах, че имам треска и ми беше отпаднало. Обаче не обръщах особено внимание на това. Спомням си, че веднъж ми се присъни, че вървя по тъмен коридор към светлина. Тогава чух глас, който питаше „Защо призоваваш духове на Възнесение?” Събудих се и попитах майка какво е Възнесение, защото не знаех дори какво означава тази дума. Мама рече, че това е някакъв православен празник. Не обърнах особено внимание на това също.

На 16 бях напълно погълната от тези неща. Спомням си, че отидох в една книжарница и попаднах на рафтове, пълни с книги, т.нар. „Езотерични науки”. Има толкова много книги за това!

Отец Георги: За съжаление, все още се продават доста от тях. От тях ли получихте повечето информация?

Е.С.: Докато ходех на училище, четях книгите. По-късно започнах да се занимавам с по-практични неща. Опитвах медитация, астрална проекция, както и придобиването на определени състояния на съзнанието. Например, за да бъдете в по-добро настроение и да направите подобрения в живота си, трябва да затворите очи, да си представите „ангела-хранител” и да говорите с него. Основно, трябва да постигнете променено състояние на съзнанието. Същевременно започнах да се уча на ясновидство с карти за игра.  

Веднъж една приятелка ми рече: „Общуваш с духовете на Пушкин и Лермонтов, но има един много силен дух от ада, един от най-близките до лукавия. Ако го призовеш, можеш да поискаш желанието ти да се сбъдне.” Не знам какво съм си помислила на 16 за това и защо съм го направила, но веднъж, когато бях сама, наистина призовах духа, използвайки самоделна Уиджа дъска, която бях направила от една чиния. Почувствах се много силна и щастлива, защото успях да направя нещо, което другите не можеха. Призовах го и поисках да изпълни някои от юношеските ми желания. Същата нощ преживях първата си силна болка. Чувствах, че някакво същество стои върху ми и ме души.  Сърцето ме заболя, цялото ми тяло ме болеше; чувствах се, сякаш умирам. Събудих се и прочетох „Отче наш”. По някаква причина, молитвата бе първото нещо, за което се сетих. Не знаех други молитви. Заспах отново и имах същото преживяване. Това продължи през цялата нощ. Едва успях да стана на сутринта. Когато отидох на училище, онова момиче ми каза: „Нима си мислиш, че просто ще си общуваш с духовете? В моята книга пише, че когато казваш заклинанието, даваш душата си.” При все това имах глупостта да го призова отново. Казах му, че нямам желания за сбъдване, ала това не бе от полза и кошмарите ми продължиха. При все това не прекратих опитите си и не спрях търсенията си. Спомням си, че се молех на Господ, застанала пред иконите. Исках някои от желанията ми да се сбъднат. Мислех си, че всички духовни неща са някак си взаимосвързани.

Отец Георги: Не знаехте ли неодобрителното отношение на Църквата към магията и ясновидството?

Елена Смирнова: Знаех, но когато започнах да се срещам с гадатели, видях, че те имат икони. Обичат да ги слагат край тях. Ясновидците ми казаха, че има и бяла магия и че ако правиш добрини, това не противоречи на учението на Църквата. Сред приятелите ми нямаше вярващи хора. Някак си разбирах, че това, което върша е нередно, но си нямах представа колко лошо е. И така продължих да практикувам всичко това. В резултат на това заболях сериозно, когато бях на 19. Болестта бе много странна. Към кошмарите, които продължаваха, започнах да виждам разни същества, когато бях будна. Бях постоянно уплашена, сърцето и главата ме боляха, ушите ми пищяха... Когато извикахме линейка, лекарите казаха, че съм имала сърдечен пристъп или паник атака, ходих при разни доктори, ала не откриха нищо нередно.

По това време имах достъп до интернет и в един църковен сайт прочетох, че хората трябва да вземат Причастие. Вече имах ум, ориентиран към магьосничеството и смисълът на православието не ми бе ясен. Вероятно нямаше да го разбера, дори някой да ми го бе разяснил. Ако имаш магически ориентиран ум, мислиш, че Бог е вселената и щом направиш нещо, безличната вселена реагира в отговор. По някаква причина мислех, че Бог е нещо огромно и непроницаемо, но не и личност. Отидох на втора изповед и Причастие, което направих като магически ритуал. Не се покайвах и не исках да се променя, но си мислех, че ще се почувствам по-добре след изповедта и Причастието. Не опитах да се подготвя и да се информирам и все още не разбирах дълбочината на всичко това, или може би просто не желаех.

Отец Георги: Понякога, когато човек избере грешен път или се поддаде на даден грях, той има нещо като вътрешна слепота. Това доброволно греховно състояние причинява определена слепота на ума, така че да не можеш да погледнеш на себе си отстрани и да размислиш. Трудно е.

Е. С.: Много е трудно. Нещо повече, всичките ми приятели от тогава ми акомпанираха и окуражаваха: „Да, едно и също е, иди да се изповядаш и причастиш, ако помага.”

Отец Георги: Предполагам, че подобна изповед и Причастие не са ви се отразили никак добре. Разбира се, не сте знаели това тогава и по някакъв начин сте го правели по незнание. Искам обаче да обърна внимание на читателите, че ако човек идва на изповед, Причастие или да се кръсти по някакви други причини, а не да се съедини с нашия Господ Иисус Христос, особено ако го правят по окултни причини, това е голям грях. Чувал към хора да казват, че са ходили на врачки, които им рекли „Кръстете се”, или „Идете се изповядайте и тогава ще ви гледаме или ще направим, каквото искате.” Това кара някои хора да мислят, че тези гадатели са православни. Това е демонска измама, защото за тях е по-интересно да заблудят християните, а не тези, които не са кръстени. Така че предполагам, че във вашия случай това не ви е помогнало да получите онова, което сте очаквали, защото сте го правили с цел, която е различна от тази, за която са предназначени тези тайнства.

Е.С.: Макар че това бе сторено с погрешни мотиви, изитвах известно облекчение след Причастие. Трябваше да се досетя, че това е знак, който ми казва къде мога да намеря закрила от нападенията на злите духове. Но мисля, че подсъзнателно не исках да се оттърва ат тях... макар че се чувствах зле. Когато изучаваш езотеричните науки, усещаш, че знаеш нещо тайнствено, че не си като останалите и мисля, че тази гордост ми попречи. Не бях готова. Сега, когато говоря с хора, които все още се занимават с това, те все още мислят с магическа нагласа и просто не чуват нищо. Много е трудно да стигнеш до тях.

При все това, с напредването на годините, изучавах различни способи за гадателство с карти за игра, все още мислейки, че мога да намеря нещо полезно в това. Също така си спомням, че когато чуех някой да говори против Христос, като например някои от езичниците, които познавах, винаги исках да Го защитя по някаква причина. И когато езотерици или последователи на Ошо ми казваха, че християнството не става за нищо и че е предназначено за роби, винаги усещах някакво вътрешно противоречие. Като поостарях започнах да чета най-различни книги с източен мистицизъм, като бях решила, така да се каже, да развивам своята духовност.

Отец Георги: И къде по-точно бяха насочени вашите търсения?

Е.С.: В интернет има всичко. Запознах се с някои хора, купих си разни книги. Обичам да чета и книгите ме привличат. Тези книги изглеждат много добре, особено книгите на Ошо за любовта. Има красиво цвете на корицата, но съдържанието бе ужасно. Това, което ме порази бе, че той бе представен като мъченик. По онова време не знаех нищо за християнските мъченици, така че той ми се струваше велик човек, който е останал неразбран, който е направил важни открития и е разбрал, че хората трябва да са свободни.  Тези книги не казват открито: „Забавлявай се, прелюбодействай и бъди свободен.” Всичко е представено по измамлив начин, така че мисля, че човек дори не бива да разгръща тези книги, защото ако се зачетете, умът ви започва да се променя.

След като прочетох книгите на Ошо, започнах дори да мисля за атеизъм. Преди това се смятах за православна, макар да не бях такава в истинския смисъл на думата; но книгата ме убеждаваше, че християнството не е необходимо. Там се твърдеше, че Иисус Христос е бил обикновен човек, който не е умрял на кръста, но отишъл да живее някъде след разпятието. Тези книги съдържат какви ли не небивалици, измислени от Ошо. Отначало ме вдъхновяваха, но по-късно, когато четях творбите му по-внимателно, осъзнах, че той повтаря едно и също и че има доста противоречия. Учудена съм, че хората все още им вярват. Разбира се, бях невежа и никой не ми бе обяснил нищо... Можех да потърся истината и сама, ала вместо това търсех нещо, което удовлетворяваше нуждите ми. След като поживях известно време според ученията на Ошо, станах по-лош човек, по-сладострастна, егоистична и безразлична към страданията на околните.

Отец Георги: Защо хората му вярват? Защото от една страна неговото учение съдържа някаква общочовешка мъдрост. Ошо също така е добре начетен и може да вкара различни афоризми в творенията си. От друга страна основното му послание е, че хората са добри такива, каквито са и никой няма право да им казва какво да правят. Така че те просто трябва да се наслаждават на живота и да правят каквото поискат. Именно това желаят да чуят хората, които се поддават на своите страсти. Обаче хората, които живеят според своите страсти, имат вътрешен конфликт, защото съвестта им казва, че това, което вършат, е грешно. Можеш да напълниш главата си с какви ли не идеи и да повярваш, че си свободен, че няма Бог, че ти си бог или пък че има богове, които одобряват това, което правиш. Можеш да съчиниш всичко това. В крайна сметка обаче извършваш прегрешения срещу Единия Истинен Бог. Защото Соломон е рекъл: Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд (Еклесиаст 11:9). Този вътрешен глас на съвестта, който казва на хората, че са поели в погрешна посока, създава чувство на дискомфорт, което води до депресия и стрес, макар че наглед всичко изглежда наред. Например може да решите, че действията ви не са погрешни и че ще си живеете както си искате. Тъй като това е вашият избор, изглежда, че можете вече да живеете и да се наслаждавате. Ала не можете. Има някакво вътрешно противоречие. Хората усещат този дисбаланс и това ги тревожи. Учението на Ошо изглежда, че успява да заобиколи този вътрешен дисбаланс чрез самохипноза и инжектирането в съзнанието на доза твърдения, като „Добре, всичко е наред, прав съм, не трябва да съжаляваш за нищо.” Поради това тези идеи са популярни, но те не карат хората да стават по-добри.

Елена Смирнова : Също като болкоуспокояващите - тези хапчета помагат срещу болката известно време, но не лекуват самата болест. Същото се отнася и за книгите с позитивна психология, Фен шуй и т.н... Чела съм ги всичките. След като прочетeш всички тези книги, за известно време си вдъхновен, но сетне имаш нужда да прочетеш книгата отново, защо все още не се чувстваш добре вътре в себе си. Изпадаш в състояние на духовна заблуда. Едва по-късно осъзнах, че благодатта и състоянието на духовна измама са две напълно различни неща. Божията благодат ти дава спокойствие, мир, тишина и здрав разум. Когато си в състояние на духовна измама, чувстваш се вътрешно разтревожен и искаш да извършиш някои безсрамни дела, сякаш в теб се случва някакъв вътрешен взрив. Усещаш се все едно си бог. Всички тези книги казват на хората да бъдат като богове,  че нямат нужда от каквато и да е църква. И така аз продължавах с всичко това.

Най-лошото от всичко бе, че хората започнаха да ме карат да им гледам бъдещето и да им правя хороскопи. Приятел ме препоръчал на друг човек и така нататък... Видях, че имам талант и така реших да открия свой собствен бизнес, свързан с ясновидството. Макар че трябва да призная, че се чувствах зле след като предричах бъдещето. Често изхвърлях картите, но после отивах и си купувах нови. Бе нещо подобно на пристрастяване. Гледах на картите преди да направя каквото и да е, например преди да започна нова работа. Картите винаги вещаеха нещо лошо и се чувствах разтревожена. Чаках нещо лошо да се случи и в крайна сметка така и ставаше. Когато маг призовава дух да ти гледа на карти, започваш да мислиш за предсказанието и събираш фактите, които го потвърждават. Разбрах този механизъм след известно време. Например, на някое момиче му казват, че ще срещне рус момък, тя започва да се оглежда единствено за руси мъже. В крайна сметка, тя среща рус мъж и започва да вярва, че предсказанието се е сбъднало. Вземете например позитивната психология: ако човек е вътрешно спокоен, по-вероятно е да прави добри дела. Но това не означава, че вселената ви е откликнала, защото сте били добри и мили. Разбрах това по-късно, но известно време бях в определено лъжливо състояние, като умът ми бе магически ориентиран.

Повратният момент бе през 2012 по време на Рождественските празници. Реших да говоря с духа на Ошо, когото харесвах много по онова време. Мислех да поговоря с него по време на сеанса. Щяхме да гадаем бъдещето с момичетата.

О. Георги: Ами да, защо да четете книгите, като може да разговаряте директно с автора (смее се).

Е.С.: Гадаехме бъдещето и се забавлявахме. Но си рекох, че е време за нещо по-сериозно, тъй като исках да узная истината и да стана по-напреднала вещица. И така призовах духа на Ошо. Помня, че попитах духа: „Кой си ти? Ти ли си Ошо?” А на чинията се изписа ЗЛО. Така се нарече духа. Е, извършихме си гаданията и по-късно всеки се прибра вкъщи. Помня тази нощ много добре. Прибрах се вкъщи и изпитах смразяващ страх, какъвто преди това не бях изпитвала. Не можех да заспя. Намерих църковна свещ, запалих я и започнах да се моля. Трябва да подчертая, че само Иисусовото име, кръстното знамение и православните молитви могат да прогонят злите духове. Другите молитви не действат; знам това със сигурност, защото опитах. Макар да бях забелязала това отдавна, не можех да направя правилния извод. Няколко дни след като Ошо бе казал, че е зъл, с мен настъпи драматична промяна.

Всъщност, бях се насочила към тази промяна от доста време. Спомням си, че сядах и казвах: „Господи, ако те има, покажи Ми се. Чувствам, че се давя във всички тези начинания и че те няма да излезе нищо добро от тях. Но ще продължа да търся.” През онези дни мислих доста. Четях за йога и пътувания до Тибет - последните отблясъци от предишните ми интереси. Трудно е да се откажеш от „любимия” си грях. Започнах да гледам телевизионна програма за спиритизма, където свещеникът обясняваше, че това е грях. Показаха обладани хора; бе плашещо. Тези дни бяха трудни за мен.

На 19 януари 2012, когато се празнува Богоявление(в Русия - бел.прев.), се събудих и осъзнах, че искам да съм православна. Знаех, че ще изхвърля всички книги, които четях до този момент и няма да разговарям с бившите си познати. Щях да прекратя всичко това и ще изучавам единствената истина, защото истината е тук, в православието. Станах, като разсъждавах върху всичко това и го направих веднага. Не знаех дори откъде намерих сили да го сторя. Един свещеник, при когото ходех на изповед, по-късно ми каза: „Вероятно някой се е молил за теб. Доста рядко е човек да се откаже така внезапно.” Подготвих се с усърдие за изповедта си. Помня, че когато започнах да търся в Интернет, щом напишех въпроса си, веднага намирах отговорите. И всички отговори бяха правилни и логически. Бе различно от всички тези езотерични учения, когато търсиш отговори, а нещата стават все по-сложни. Тук всичко започна да се подрежда. Това бе самата Истина. Една вечер попаднах на малка църква в град Череповец. Точно преди да се изповядам ми прилоша. Започнах да се треса, не можех да кажа нищо. Помислих, че ще побягна.

Отец Георги: Разбира се, злите духове искат да попречат на хората, които се обръщат към Бога. Естествено, няма просто да си седят и да гледат как плячката им се изплъзва. Ето защо, не само при вас, но и в много подобни случаи, те се опитват да предотвратят това хората да им избягат. Поради това, не само във вашия случай, но и в много подобни, те се опитват да намерят начин да попречат на хората да им се изплъзнат.

Елена Смирнова: Да, почувствах се много зле, но си помислих, че Ангела ми хранител е наблизо, няма да си тръгна, ще отида на изповед. Помолих се на Ангела-хранител, и лошото усещане се махна. Много съм благодарна на отец Йоан, който прие моята изповед. Той почувства моята болка. Изпълнихме ритуали и молитви за прогонване на сатаната. Помня, че бе трудно да присъствам отначало на службите. Но издържах. Не разбирах нищо, ала се чувствах добре. Тази дума даже не е съвсем точна. В църквата усещах, че мракът отстъпва от душата ми, чувствах се по-добре. Направих своя избор. Бе трудно и все още е - преди всичко се опитвах се отърва от своето магическо ориентирано мислене, така че като видя как някоя птица лети, да не си мисля, че е някаква поличба.

Отец Георги: Всъщност, този начин на мислене е напълно заробващ. Въпреки цялото това говорене за свобода, колкото повече се поддаваш на този начин на мислене, толкова повече се обременяваш с неща като поличби и предсказания. В действителност така усещали нещата древните езичници; те не правели нищо без да бъде извършено гадаене. Всъщност, както казахте, това пречи на хората да бъдат свободни. Първите християни почувствали свободата от всичко това. Мисля, че и вие сте усетили тази свобода, макар че вероятно не е било лесно.

Елена Смирнова: Да, първоначално си мислех, че християните не са свободни, ала се оказа тъкмо обратното. Християнството е религия на много силни и свободни хора и дава на хората силата да се борят с греха. Надявам се да съм преодоляла магическия начин на мислене, към който не искам да се връщам. Изхвърлих всички тези книги. Свещеникът ми каза: „След като си обръщала други хора към всички тези лоши неща, сега трябва да направиш тъкмо обратното.” Наистина, общувах с духове, когато приятелите ми бяха наоколо; давах езотерични книги на разни хора и им предричах бъдещето. След покаянието ми, намерих онлайн няколко момичета, които се занимаваха с подобни неща. Те бяха в беда и някои от тях още си имат неприятности. Сега разбирам, че се отървах лесно. Не мога да кажа, че всичко е напълно отминало; мисля, че това ще е дълъг процес. Всичките ми предишни действия доста повредиха духовната ми имунна система, но поне разбрах, че съм открила това, което търсех. Жалко, че ми отне толкова време и че трябваше да мина през всички тези беди, но съм щастлива, че Бог ми показа пътя към Себе Си. Сега най-важното нещо за мен е да продължа да се движа в тази посока.

На онези, които се боят, че няма да успеят, мога да кажа: „Не се обезсърчавайте, Бог е по-силен от демоните.”

Отец Георги: Знам, че управлявате група във ВКонтакте (популярна руска социална медия - бел.ред.) посветена на това да се решават проблеми, причинени от магията и окултизма и да се помогне на хора, които са пострадали от тях. Защото мнозина са си изпатили, подобно на вас. Основно, това е духовен закон: тези, които по един или друг начин се обръщат към злите духове, никога не получават нещо полезно от тях, тъй като тези духове не са там, за да помагат на хората. Тяхната цел е да вредят на човеците. Може би можете да ни разкажете някоя от историите, които сте чули от тези, които са се занимавали с окултизъм, да обясните какво се случва с тези, които продължават със своя интерес към окултното, както и с тези, които се отказват и се обръщат към Бога с покаяние?

Е.С.: Групата ни се нарича „Пазете се от окултизма и сектите”. Първо бяхме две - едно момиче на име Евгения и аз. Тя се бе занимавала повече с окултизъм от мен; минала бе през различни инициации и е живяла в един от ашрамите на Ошо. Нейната ситуация бе по-сериозна. Сега не е добре и не може да работи. Но още по-зле е положението с онези, които не са се покаяли. Знам за множество последователи на Ошо и други езотерични учения, които свършиха зле. При това, искам да използвам тази възможност да кажа на хората, занимавали се с магия, че не бива да се боят от демоните, които още ги навестяват нощем и ги плашат. Бог е по-силен от демоните. Някои хора си казват, че всичко е изгубено и че няма да могат да се променят. Те не трябва да се отказват.

Когато започнахме нашата група, първоначално имаше много негативни реакции спрямо нас. Все още не знам как да накарам някои окултисти да видят светлика на вярата. Трябва да им разказваме плашещи истории, а не просто да им казваме: "Почувствах се зле след като гадаех някому.” Описваме усещанията подробно и това кара някои хора да се замислят. Понякога хората ми казват: "Да, и аз предрекох на някого бъдещето и имах подобни сънища след това. Вероятно трябва да спра да го правя.” След като прочетат нашите истории, някои хора, които разбират колко са вредни гадаенето и окултизма не само се отказват от тях, но вземат първо Причастие и стават вярващи. Знаете ли, скоро след покаянието ми, описах живота си подробно и сега, три години по-късно, когато го прочетох наново, за да се подготвя за това интервю, ми се стори, че написаното не се отнася за мен. Даже не си спомнях някои от нещата, които ми се бяха случили. Мисля, че това е нещо хубаво. 

Отец Георги: Разбира се. Бог ви е помогнал да се освободите от всичко това. Всъщност, вие сте започнали нов живот.  Хубаво е, че миналото не ви контролира дори чрез спомените.

Е.С.: Говорим различни езици с тези, които още се занимават с окултизъм. Мисля, че се чувстват зле, поглеждат ни и си мислят: „Луди християни. Защо ходите на църква?” Мнозина смятат, че Църквата е пълна с лоши хора с качулки и дълги наметала, които не ти позволяват да се усмихнеш и засмееш.

Отец Георги: Тези стереотипи се поддържат понякога от анти-църковни сили, а понякога направо от зли духовни сили.

Е.С.: Но истината е, че хората не желаят да се покаят, защото в Църквата се налага да работиш върху себе си, да контролираш страстите си, да ги осъзнаеш и да се бориш с тях. С ум, ориентиран към магическото, всичко е наопаки, а хората дирят щастие без да поработят върху себе си. Но не виждам да са щастливи. Виждам някаква екстатичност и измама. Не съм чувала някой да е станал милионер, след като е потъркал банкнотата някъде или пък е спазил някакви други суеверия... но хората наистина вярват в тези суеверия. Те са сигурни, че пращат сигнали ва вселената и някой ден желанията им ще се сбъднат. Преди спорех с много хора, но сега съм вече по-внимателна, защото понякога се гневя и почвам да браня по-скоро себе си, а не истината. А това не е приятно Богу. Естествено, ще продължа да се боря против окултизма, най-малкото сред моите приятели. Мнозина не повярваха, че съм станала православна. Мислеха, че това е някаква прищявка и ще отмине след няколко месеца. Но това е е каприз, това е моят живот. Това е истината.

Отец Георги: Моят близък приятел отец Даниил Сисоев работеше в Центъра „Св. Йоан Кронщадски” в продължение на много години. Мнозина, които бяха пострадали след общение със злите духове, окултисти, гадатели и магьосници ходеха в този център. Опирайки се на много наблюдения, отец Даниил направи следното заключение: ако се обърнеш към злите духове с молба за нечие здраве, този човек може да се почувства по-добре след някои магически ритуали, но това подобрение ще трае до момента, в който този човек каже някому за това, за да го въвлече в процеса. След това той или тя започва да се чувства зле, понякога дори по-зле от първоначалното си състояние. Помня следния пример, който той даваше: една жена, чийто син имал проблем с пиенето, помолила една старица да го омагьоса, за да го накара да спре алкохола. В резултат на това, той спрял пиенето, но станал много агресивен, биел майка си и най-накрая се самоубил. Това е просто илюстрация на факта, че злите духове не помагат от човеколюбие. Всеки контакт с тях вреди на човека духовно. Както споменах по-рано, хората могат да станат бесновати. Господ ни брани, но често хората стават обладани особено след като се забъркат в подобни неща или поискат от злите духове помощ. За съжаление, хората подценяват опасността. Щом чуят, че църквата има много отрицателно отношение към вещерството и екстрасензорните преживявания, те си мислят, че това се дължи на факта, че свещениците не искат друг да им се бърка в работите. Понякога хората си съчиняват някакви глупави идеи, за да си обяснят предупрежденията на Църквата. Ние обаче предупреждаваме за тази опасност , тъй като знаем за хора, които са дошли при нас увредени от подобни преживявания. Много от тях са наранени толкова лошо, че отнема години, за да се възстановят.

Е.С.: Дори да участваш съвсем малко, ще пострадаш. Понякога хората казват: "Е, гледаха ми един път, няма нищо нередно в това, нали?” Трябва да накараме хората да разберат някак, че дори един път е твърде много. Става абсурдно - веднъж прочетох в Интернет, че хората гадаят бъдещето през Рождественските празници, тъй като Бог е толкова щастлив, че Неговият син е роден, така че позволява на демоните са ходят по земята и да дават на хората информация. Поради това се предполага, че няма нищо нередно да гадаеш през този период и че това не е грях.

Отец Георги: Това е, разбира се, пълна глупост. Всъщност, всичко е доста просто. Ако ни потрябва помощ от Бог, можем да се помолим на самия Бог. Не ни трябват каквито и да са карти или пък нечий дух... но когато хората се обърнат към други сили, а не към Господ, това става очевидно. Това са силите, които се борят с Бога и тъй като Бог е източникът на благата, ясно е, че тези сили, независимо за какви се представят, могат само да увредят хората.

Благодаря ви много за подкрепата, Елена Николаевна. Бог да бъде с вас!

orthochristian.com