Винаги съм обичала историята особено средновековната. Така обичам да чета за кралици които са си позволявали да бъдат по различни от другите - да имат тайните знания на гадаенето и да могат да мерят силите си с мъжете. Но в един мъжки свят тогава а дори и сега една жена не може да излиза извън някои рамки. Никога не си е позволявала жената да се опитва да покаже че знае и може повече от мъжете. Защото никой просто няма да й повярва. Аз например винаги когато бях дете виждах неразбиращите очи на околните по отношение на огромните ми знания. Като че ли бях извънземна. Не беше позволено аз да съм по умната от другите . Та аз бях само дете на 12 години. Имах огромни ясновидски способности за които знаеха само близките ми съученици. От семейството ми за тези дарби знаеше само сестра ми и тя се боеше от тях... Когато тя имаше любовни връзки аз все й пророкувах лош край на връзката и затова тя се боеше - казваше - а кога най сетне ще ми кажеш нещо хубаво ... Можех да влизам като че ли в някакви полета в човека и виждах живота му. Понякога пред мен се отваряха разни прозорци от само себе си и виждах някои неща. В това се състоеше дарбата ми. Още от дете бях изчела няколко библиотеки само с детски книги и затова се чувствах много различна от околните. Другите деца обичаха да играят а аз не. Аз седях пред книгите или си разсъждавах в тишината. Още тогава на осем години или четири си задавах въпроса ако имаше ад и рай аз къде щях да отида. Осъзнавах колко глупави са всички възрастни. Много малко от тях бяха читави. Повечето бяха в духовното ми усещане като маски без лица. Никога до късна възраст не видях лицата им... Те просто нямаха такива. ТЕ нямаха собствени мисли защото се страхуваха да ги имат. Да не би някой да не ги приеме и отхвърли заради тях. ТРябваше само да угаждат на другите за да могат да съществуват. ЯВно се бояха от скандали. На които аз толкова бях свикнала. Рядка духовна способност - да вървя винаги срещу страховете си и да ги надвия. Стана чудо на дърти години - имах страхове от тъмното от хората от кучета от животни от неуспеха от всичко. А те изчезнаха. Бях изцелена от тях по духовен път. Как става това?! А вие можете ли да го постигнете... Дори и в ранните си години възрастни хора идваха за съвети при мен. Не само защото бях зряла за възрастта си а защото знаех много. Няма област от която да нямам понятие. Докато учех осем години разни специалности всякакви по десетки томове минаваха през ръцете ми . Преглеждах ги и после ги освобождавах. Виждах как близките от семейството ми изпиваха енергията ми. Това бяха енергийни вампири. Като че ли с един писец от слънчевия ми сплит изпиваха силите ми . Един ден мислено насочих към писеца и го изкорених от там. Така всичко спря. Имаше един мъж роднина който ме тормозеше. Рекох един ден умри и мислено го избутах от себе си. Като че ли една стена от някакво биополе се отмести. Видях го да пада в небитието и до няколко дни той почина... Когато бях малка нямаше литература за преражданията. Въпреки всичко аз чувствах че отношенията ми с този човек се дължат на минали животи. Виждах картини от там. ВИждах как векове наред той ме е тормозил по същия начин и най сетне аз трябва да се освободя. Бил е мой съпруг мой господар в миналото или приятел и все ми е правил невъобразили мръсотии. Помня вече в този живот как щеше да изгори ръцете ми с една нажежена скара... и други такива ужасии... На никого не пожелавам това. Макар че враговете ми се опариха сами - кой се развел кой родил ненормално дете кой бил изгонен от къщи ... кой се разболя... Роднини ми взеха и част от наследството - не знам какво ги чака но няма да е добро си мисля. Преди векове е било забавно да имаш такива способности - предавали са се от поколение на поколение и знанията за това как да ги ползваш. А мен не ме е учил никой а това. Аз ги развивах сама... Баща ми има такива способности. Наследил ги е от баща си. Майка ми и сестра ми също имат но може би по слаби.