Дойде мой обожател готвач от морето да ме види. Аз пък се надявах да се получи нещо между нас от любовната ни връзка... На всеки му се иска в крайна сметка да свие гнездо някой ден и да си има семейство и деца...

Разбрах обаче че от връзката ни абсолютно нищо няма да излезе ... Затова бях омърлушена и без настроение. На срещата бяхме четирима - готвачът братовчедка му наша колежка от хотела и аз.

Накрая бях ядосана защото не можахме да останем с готвача насаме. Защото той не може да се оправя сам из София. И затова непрекъснато мъкне братовчедка си със себе си .

Човекът готвач искаше да ми подари нещо за спомен но се извини че не е добре с парите.

Запознах го с майка ми но тя се изхили подигравателно и си тръгна . После ми каза че готвачът бил прекалено дърт за мен приличал на чичко и дядо и се надява да не избера него. А не се замисля че някога разликата в годините между нея и баща ми е била същата .

Срещнах се и с тайната любовница на братовчед ми ... Тя също за първи път се държа неуважително към мен и се обидих. Казва ми че преди не съм била приличала на човек . Защото съм била депресирана . Пък сега вече приличам на човек. За това моята евангелска църква била виновна - там ни били промивали мозъците и сме били идиоти...

Щом изпитвам страх да раждам деца да не раждам каза тя. Това било знак че не трябва да раждам деца според нея... АМи ти си имаш голям син - викам ... Така че той ти е другар а аз си нямам никого. На кого ще оставя гените си ...! АМи дари някоя яйцеклетка в банка за такива вика ми тя.Хубава логика... Тя въобще не ми разрешава проблема.Тази моя позната дето го говори си има голям син значи все пак има наследници а аз си нямам деца...

Стигнах до извода че май все от приятелките си патя. Уж са на възрастта на майка ми и са загрижени за мен а то май не е така... Едната от тях интелигентна художничка - познавам я от много години. Викам й че се видях с Митко готвача и работата не се получи между нас...Тя се хили и вика - ами като станеш още по стара вече няма да има значение с кой мъж си защото ще си вече толкова стара че няма да имаш избор ... това логика ли е моля ви и приказки ли са...

Значи така - винаги моите мечти са прекалено големи за хората около мен... Аз съм много голяма за тях... Моите мечти винаги се изпълняват ... Дори и на стари години. Ами ако остарея и съм още неомъжена защо да страдам - ще си намеря мъж по млад от мен... Ще си осиновим някое дете ако не можем да си родим ами така де...

Сега тепърва ще уча за готвач сладкар и пицар защото това ми е призванието ... Ще се занимавам с изкуство...

Очаквам да се появи подходящият за мен партньор защото до сега не се е мяркал нещо...

Питат ме - не ти ли е по приятно да си рецепционистка а не готвачка. Викам не да си готвач е по трудно но е за мен по приятно - тази професия ми носи удоволствие.

Учудвам се и с интерес гледам моята и съдбата на другите. Като че ли аз бях посочена да нося най тежкия кръст и успях да се справя с него. Нещо повече - аз излязох победител от всяка ситуация. А другите продължават да мрънкат и да ми завиждат.

Същите тези загрижени като майки възрастни приятелки като че ли са пълни със завист към мен защото аз работя на морето възстановявам здравето си след много години и вече съм напълно здрава. Имам купища обожатели и какво от това като не намирам подходящия за мен.

Обвиних моя злобна съседка за това че не си гледа внуците - тя е на 80 години а само за любов мисли и за това да ходи по кафенетата. Тя каза че си е изпълнила дълга към обществото а пък аз съм тази която не го е изпълнила защото нямам деца и внуци.