Главният готвач на барбекю ресторанта където бях по цял ден говореше само цинизми неописуеми които надминаваха всичко допустимо. Например за Мичка с тясната пичка. Но пичката поради много употреба вече не била тясна. И така МИчка с късата поличка общо взето... На мен казваше е Кате ти си палавница - в леглото има предвид... Този човек сигурно е имал някакви сексуални проблеми за да се държи така. Или пишката му е къса или нещо друго. Но при всички случаи в браковете и с жените не му вървеше. Имаше два брака зад гърба и разводи и едно дете което гледаше сам. Наричаше жените си проститутки и ги мразеше - първо някога били сервитутки тоест сервиьорки а сега били вече само проститутки. Готвачът унижаваше всички около себе си и ги тормозеше но понеже бил главен нямаше как да му се навреди...

Последния ден от пребиваването ми там как се стигна до края ... Готвачът същият ме нарече на курва и взе да ме удря с метлата в гърба и с дръжката на парцала за миене. Дали е имало свидетели на това не знам...Макар че си има норми и за психически тормоз на работното място. Колегите ми не биха признали че те са участвали в целия този тормоз - доставяше им удоволствие да ме унижават...Всичките те бяха добре финансово нахални и със самочувствие а аз бях смачканата софиянка която цял живот е търпяла оскърбления...

Финалът не дойде с това че готвачът ме би. АЗ излязох навън и управителят грозник Слави ме върна обратно - вика на готвача яда ще му мине. Да ама оня вика не искам да те виждам вече. Слави ме накара да мия тоалетната. Няколко пъти я мих но все след мен дойде някой колега и я изкаля с краката си и я оцапа...И затова управителят все ми викаше ти лъжеш ти не си я мила изобщо. Причерня ми - ами аз така мога двайсет пъти да я измия и той пак да каже не си я мила. Но най ме болеше аз това че казваше ти лъжеш че си я мила - аз не съм лъжкиня. Взех си чантичката и си тръгнах. Чудех се къде да ида. После си викам ето съквартирантките ми си имаха свободни дни и в тях ходеха до Несебър и Слънчев бряг а аз работех до късно вечер без почивка. Прибирах се подгизнала от пот къпех се лягах да спя веднага уморена. Перях униформата си и тя изсъхваше до сутринта. Нямаше резервна. Квартирата ми беше много далече от работното място. Така че по пътя понякога червата ми не издържаха от мазните ястия и ходенето и пропускаха по бельото ми . Всичките ми съквартирантки спяха и аз се прибирах последна. А иначе всичките момичета в квартирата толкова добре си живеехме и се обичахме - едната беше перачка в хотела другата сервиьорка а другата рецепционистка. Всяка от нас си имаше кусури но пак имаше сплотеност между нас. Перачката дразнеше с това че сутрин пускаше кафемашината си така че тя винаги ни будеше с шума. Беше си я донесла с кола от вкъщи. Сервитьорката пък надуваше телефона си с песни чалги и пееше с тях. Рецепционистката много се оплакваше от проблемите на семейството си и така дразнеше другите. Сервитьорката дълго бе ползвала леглото ми за багаж преди да дойда аз защото не е имало никой там. До мен бяха кабелите и затова тя там си пускаше сешоара и се решеше. Пускаха се едни дълги черни косми върху леглото ми и около него... АЗ си мълчах за всичко. НО най неприятна беше кафемашината която перачката пускаше да ни буди сутрин. Тя беше свикнала с кафето само от нея и затова не промени навика си да я ползва... Първия ден като пристигнах в квартирата ми направиха кафе от тази машина за добре дошла и толкова мило ме приеха тези момичета - толкова съм им благодарна...

Собственик на хотелчето където ни беше квартирата беше сърдит дъртофел който ни гонеше и заплашваше ако забравехме да затворим входната врата. Името на хотела бе Амара и беше чак на границата с Несебър. По един долен път където е бившият детски комунистически лагер в Равда и бунгалата... Демек се намираше на майна си райна...

Имах свободно време само сутрин рано и разглеждах улиците из селото... Веднъж спасих едно изоставено котенце и го пуснах в двор където няма кучета. Изучих къде има евтини масажи които се предлагат - всичките ми съквартирантки и аз мечтаехме щом сме на морето да ходим на масаж...

Когато се стигна до там да си тръгна от ресторанта заради побоя от готвача се чудех дали да се върна обратно в квартирата но поех както си бях с готварската униформа към Несебър. Разгледах стария град но вече беше напълно мръкнало. После потеглих към Слънчев бряг. Пълна тъмница и толкова много нови хотели построени че аз се чудех защо мястото не ми изглежда същото. Вървях направо и попаднах на площада на хотел Кубан. Още нямаше туристи и ми беше толкова празно. Пред дискотеките на площада хората танцуваха. На мен хем ми се танцуваше хем ми се сереше а нямаше тоалетна...

ПРибрах се в квартирата чак в осем сутринта капнала от умора защото и на връщане трамбовах пеш. Нямах пари за автобус.

Съквартирантките забелязали че ме няма и се чудели. Отидох след един ден да се разправям с документите за напускането ми . Но шефът го нямало и щели да се забавят. Директорът бил уведомен че съм си отишла един час щом съм си тръгнала от ресторанта. Единия ден точно тогава свободен ходих пеш до Ахелой. ЕДвам познах селото което бях обхождала преди години. Беше невероятно. Там има два хотелски комплекса ... по средата малък плаж. Беше пълно с хора. Разхождах се дълго из селото но за жалост не видях селската църква... А в Равда черквата е много интересна - има свод и арка към двора и надпис за улицата. Дълъг коридор и накрая двора и сградата. Мина много време и после се върнах обратно пак по същия път.

Казах на съквартирантките ми какво е станало и че ще напускам. Уредих си да замина на едно от другите ми предложения за работа - в хотел в Свети Влас като готвач само на салати и сандвичи.