Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2016 15:00 - Заповядайте в Земенския манастир и в Кюстендил
Автор: ekaterina0909 Категория: Други   
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Тръгнахме ние с майка ми рано на екскурзия. Бяхме съвсем навреме на мястото за среща. Нашата приятелка обаче закъсня и за първи път екскурзоводът отказа да я изчака макар че тя беше наблизо. Ами нали така фирмата губи клиенти и пари?!

Нашата приятелка вече беше близо до мястото на срещата и можеше да бъде изчакана няколко минути. НО се принуди да вземе такси и да ни настигне до минералната чешма на Княжево.

Дано тъпата екскурзоводка да се е почувствала поне малко виновна заради случая.  Всички се притесниха но лошото е че другите пътници в рейса бяха озлобени против нашата приятелка и злорадстваха за това че тя е изтървала екскурзията...

Не мога да кажа как се почувствах.

По-лош екскурзовод не съм виждала...  По пътя тя дори не може да ни разкаже нещо интересно за местата които посещаваме. Част от маршрута даже тя си го спести та не го и видяхме.

Пристигнахме в село Земен до Кюстендил. Стара гара близо до централния площад. На сто години и повече. На площада красива статуя на голо момиче. Зад нея чешма. Пред нея градинка с подредени цветя  А в средата цвете от мрамор.

Направих снимки на мястото и на хората.

Отпрашихме за манастира по-нагоре. Посетете го. Това е най старият манастир в България. В момента го ползват масоните но това се казва с половин уста.

В него са оставили следи богомили и рицари. Има много окултни символи в стенописите му. На реверите на дрехите на образите има лилията – масонски символ. Отделно символични са самата конструкция на манастира и купола му. Съвършен куб от всички страни с равни височина и дължина и ширина... Куполът е съвършен кръг и е по средата на сградата. Идеални пропорции.

Направих снимки. А още по хубаво е че скоро част от жилищните сгради на манастира ще бъдат като хотел. Супер силно енергийно място и там ще ходя да се зареждам с енергия.

В рейса се запознах с една възрастна жена. Оказа се богата юристка. Постоянно пътува. Оплака се че има кола и понякога моли приятелките си да я придружават а те не искат. Какво по хубаво за мен – да пътувам с нея...

Олтарът на манастира е изваден и ще бъде сложен в една зала в началото на манастира. Тя ще е изложбена зала.

Върху нея бяха сложени платна с рисунки от други манастири.

Ни в клин ни в ръкав в единия ъгъл на двора стоеше съвременна машина за кафе – навсякъде лъхаше старинната атмосфера на сградата и машината като че ли не й бе там мястото. Пред изложбената зала  бяха сложени супер модернистични скулптури на овни – три броя различни. Но те някак си се връзваха с общия пейзаж.

Не ми се тръгваше от там. Винаги когато влизаме в манастир там се усеща неговата древност и усета за нещо старо. Но сега беше друго – една необяснима енергия на цялото място. Като че ли това място бе някакво езическо светилище... А ако в момента го ползват масоните за такова значи и служи – за амазонски сборища.

Тръгнахме към Кюстендил . Там трябваше да разгледаме много неща но голяма част от тях бяха съкратени. Пирговата кула е интересен обект който беше прескочен и не беше показан. До нея се намира една джамия Ахмед която е без минаре и сега е музей.

Друга джамия Фатих мехмед която е с минаре и сега е в реставрация така че не се ползва. До нея минерална чешма с гореща и смърдяща на сяра минерална вода и зад нея паметник на характерния за града отбор Велбъжд и отзад се намира и сградата му вече изоставена...

До хълма Хисарлъка е древната църква свети Георги за която не се и спомена но я видях на снимки. Друга църква наподобяваща манастир има в самия център на площада – свети Никола и е така наречената митрополитска черква. Няколко кубета целите отвътре в цветни рисунки. Части от залата вътре също – владишкият престол и мястото от където се четат проповедите – катедрата...

Много паметници в градската градина – на разни политици войници летци и художници...

Но екскурзоводката ни заведе само в Галерията на Майстора и там стояхме часове наред. Слушахме лекция и разглеждахме картините му защото той е роден и творил в този край...

До галерията видяхме една от баните в града – Дервиш баня която приличаше на древна черква. Пред нея чешма с топла минерална вода. Оказа се че има няколко бани в града а римските терми от тях също ни бяха спестени от екскурзовода.

На хълма Хисарлъка е направено чудесно заведение с двор и украси. Крепостта е реставрирана и е чудесна. До нея е направена малка зоологическа градина. Където водят децата си главно циганите от града. Повечето от тях са евангелисти и обсъждаха библията и проповедите на пастора. Лъвът в клетката си в зоопарка лежеше върху тъп и грозен шкаф – резил за царя на животните.

Тигърът се беше скрил някъде и малка улична котка се навря в леговището му. Почерпихме нея и другарката й с препечен хляб с лютеница и те го ядоха .

Въпреки че беше твърд и никак не беше подходящ за котки.

Видях ястреба в клетката му също зайци пауни и една маймуна с червен гъз...

Но заобиколена от простотията на хората в групата с която пътувах и със злобата им си помислих за доста неща ...

Търся си работа от много месеци и се сблъсквах с определени неща. Взимат ме да работя за един ден а после ме гонят и не ми плащат.

Бях в няколко ресторанта готвачка. После ме извикаха на интервю за координатор в медицински център и там ми се извиниха че са ме разкарали напразно но вече си намерили човек.

Просто подигравка с хората. Поканата беше за медицински център на ЕЛените. Това ми даде идея да пиша до всички такива центрове по всички курорти и също до някои хотели. Получих и положителни отговори. ЕДин шеф на такъв център просто ми писа – ела аз имам нужда от теб. Не го интересуваше това че аз нямам опит. ЧОвекът просто ме хареса и ме повика. Тия дни ще дойде в София да поговорим по въпроса.

Чудя се защо българинът умира по такъв начин все да прецаква ближния си... Защото самият той се чувства прецакан. Каквото има в нашето подсъзнание това предизвикваме да ни се случва. АКо сме черногледи предизвикваме лоши неща. Затова трябва да мислим само за добри неща .

Много пъти се случва например да моля някого да ми помогне. Той намира начини да не го направи просто защото го мързи да си дигне задника за да свърши нещо полезно. БОи се сакън да не би другите да станат по щастливи от него – не трябва всички да са нещастни като него. Не искам аз да съм добре а Вуте да е зле...

И мързелът – най злата черта на българина. Пълно е около мен с хора които живеят мизерно просто защото ги мързи да работят. Тези които си имат източници на доходи е друго. Лежат върху пенсии по болест или върху ръцете на близките си но не искат да работят. Болни били. Дори и да сте болни можете да ходите и да се движите . Значи можете и да работите. Пръдльовци такива. Щом ги мързи ще стоят гладни. Това е – плачат ми всеки ден че са бедни а не искат да работят. Не можели да пътуват а искат. Няма да пътувате. Отдавна управляващите казват че ще отрежат всякакви социални помощи. Така трябва да е . Защото човекът трябва да е стимулиран да работи и да си помага сам. И не да разчита на държавата да лекува болните му деца с пари от фондове или да ги образова – всеки сам е длъжен да плаща за образованието и лечението. Щом не можеш да лекуваш детето си то ще умре. Няма да го лекуваш . Това е. Моята братовчедка живее в Ирландия . Там хората не просят заради децата си помощи. Оставят ги тихо да умрат.

Защото държавата в крайна сметка няма нужда от болни хора. И не е добре да влага средствата си само в лечение на бедни и болни вместо да ги влага в нещо по полезно...

Мой познат млад човек трябваше да отиде при моя близка на гости в друг град. Той има проблем със слуха и затова не работи. Но няма и пенсия. Щях да му помогна финансово за да иде при нея. Но исках в замяна да ми помогне за един багаж който трябва да й отнеса.

Той се засмя и взе да се глези и лигави – не можело той големия мъж да ми помага на мен жената за багажа защото той бил болен и не можело да носи тежко...И без това не търсел работа защото никой нямало да го вземе... Онемях. Така ли. ТОгава няма да му помогна да пътува.

Това е то – най големият бич е мързелът. МОи приятелки не искат да работят. Казват болни сме. Да болна си но няма кой да те храни ако не работиш.

Аз съм работила като каква ли не – чистачка мила съм гъзове и къщи само и само да припечеля. А те не искат да си цапат ръчичките с нищо.

Нека се върнем сега към Кюстендил и Майстора . Семейството му е избягало от Македония заради турците. Скрили са се в шубрака и направо са избягали без багаж и нищо. Откриват таланта на Майстора и правят изложба с цел да намерят пари да го обучават в рисувалното училище. Той ходи пеш до там за да не харчи пари. Помага на всички бедни с каквото може.

Майка ми го помни . Стоял е в центъра и е рисувал в градинките. Много висок човек.

Става последовател на толстоизма. Така и няма семейство. Грижи се и за семейството на сестра си. Хубаво е когато един голям творец е и голям човек. Но това често не е така. Ето Николай Гяуров например. Голям певец но лош човек.

Мисля си след посещението на манастира. Дали някой ден бих се решила аз да стана монахиня... Тия дни пък търся работа из София и все работодателите ме държат един ден без заплата и после гонят. После казват че този един ден бил просто възможност за мен да се покажа какво мога – демек това е бонус за мен а не за тях. Чакам предложения от морето където явно ще стане – там ще ида да работя. Не търсете работа в София. КОй ви каза че в София има достатъчно работа и работи всеки който не го мързи?! Цялата ваша паплач от провинцията се домъкна тук говеда такива... Стойте си там на село и си обработвайте нивичките вместо да седите само на бюро и да си пиете кафето мързеливци такива.

Гледам моите познати. Лежат върху малките си пенсии по болест и не искат да работят.

Нека се върнем сега върху Кюстендил и манастирите. Та имало навремето села където разбира се там в този край обучението преди много години е било на ниско ниво. Един ден учителят накарал учениците си да напишат съчинение за зимата. И вижте какво се получило:

„ Зима е. Вън вият вуци... Тати руча спърджа...”. Това е цялото съчинение и то е заслужило шестица така е за тогавашните условия.

Така звучи всичко на този диалект. Ето също – мачка руча поганци. Що е то на диалект – котка яде мишки.

Друга интересна история от този край за дядо Вълко – Вуко.

Бил взет Вълко да бъде еничар но преди да завърши еничарското училище решил да избяга от него и да се върне у дома.

Успял и бил до края на живота си закрилник на селото си.

Пазел еничарската си униформа.

Като се върнал от училището майка му не го познала. Била облечена в черно и обяснила че чедото й е взет еничарин и тя никога няма да го види. Затова го счита за мъртъв и носи това черно облекло.

Интересна е и историята на един мост построен от турчин пак в този край. Един издигнат турски управник случил да види българска сватба. Попитал булката какъв подарък иска. Тя казала мост. И той изпълнил обещанието си.

НЕка и да отбележим че хората от този край са и едни от най лошите в България. Големи безбожници и завистливци. Така една моя позната от този край още била много млада когато от тормоз решила да сложи край на живота си. Легнала върху влаковата линия и зачакала влакът да я прегази. Бог й пратил в тоя момент един овчар който я избавил.

Някои от моделките на Майстора са още живи. Но не е лошо да видите картините му – много от тях са непознати.

Други са изгубени в чужбина .

Майстора е имал договор да предава картините си на чужденец който му плащал. Но така част от тях са изгубени.

В изблик на ярост веднъж племенницата на Майстора казала че тя е дете на самия художник и сестра му. НО не бива да вярваме на тези глупости.

Наоколо виждаме няколко планини. Осоговската, Рила и Конявска.

Хората в този край са трудолюбиви обаче. И се занимават със земеделие и скотовъдство. Любовта към чистата храна движи хората а не любовта към животните ги кара да ги отглеждат. Тези хора в този край тук са жестоки и не обичат животните.

Молете се. Молете се да се върнат към обработване тези плодородни земи. Бяха разрушени под претекст че земя не се била обработвала точно по този начин...

 

 




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 596171
Постинги: 589
Коментари: 0
Гласове: 3398
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31