Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2016 08:56 - Заповядайте в Осоговския манастир и в Струмица
Автор: ekaterina0909 Категория: Други   
Прочетен: 1289 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Тръгнах аз на маскен карнавал в СТрумица. А за този карнавал се знае че прилича на кукерските. Само че кукерите тук се правят с костюми на мечки и кучета.

Последния ден преди екскурзията установих че карнавалът почва чак вечерта и затова туристическата агенция се  е постарала да ни запълни програмата с други посещения преди него. Бях приятно изненадана че ще посетим прекрасния Осоговски манастир и Крива паланка както и чудното селище Берово което минава за македонската Швейцария и ще посетим в него манастира Свети Архангел Михаил.

На всички вас бих искала да кажа че Осоговският манастир е най красивото място което съм виждала. Моля всеки от вас да го посети. ТОй прилича на дворец и е на няколко етажа. Толкова голям че просто не можах да го разгледам добре.

Явно това е защото жилищните му сгради са били конак. Същото важи и за манастира Свети Архангел Михаил в Берово който посетихме след това.

Той също е много красив – целият в дърворезба.

Тръгнахме в посока към Кюстендил за да излезем от тамошния граничен пункт Гюешево . В селото преди самата граница спряхме за тоалетна в местно заведение. Там видях невероятен нов оранжев параклис. Хората се тълпяха на опашка пред заведението а аз инстинктивно тръгнах към параклиса. Беше празен отвътре. До него съзрях дървена селска тоалетна с откъсната врата . Огледах се. Никой нямаше да ме види ако я ползвам . Влязох вътре и видях остатъците от изпражнения върху един камък – останки от предишния им ползвател.

При самото пристигане в селото ни посрещнаха няколко симпатични кучета. Едното от тях много малко и сладко. Почерпих го. После разделих на другите кучета сандвича си.

По пътя към това село минахме през Кюстендил и околни на него села. Навсякъде всичко бе красиво като изключим някои части на самия град – бяха мръсни цигански къщи със също такива собственици.

В някои от селата наоколо имаше интересни чешми. Къщите навсякъде големи и боядисани. А уж навсякъде в България царяла мизерия.

При влизането в Македония видях отвратителните им пътища. Интересно че като че ли те са поддържани лоши главно в местата където ходят българските туристи. Дали не е съзнателно – нашите туристи ходят да посещават именно български светини там. Може това да е препятствие за това – да поддържаме българския дух. В град Берово ни видя един мъж който единствен каза – вие българите сте си наши и ние ваши. Хората като цяло бяха мили и питаха от къде сме.

Но навсякъде имаше плакати с надпис – Македония е вечна. Вечна е. Защото още по вечна е България.

Опитваха се масоните още от средновековието да унищожат православието. След това и комунистите. Затова първо ни пратиха тук османците а после и руснаците.

Това е целта – да убият православната църква. Но май разбраха че това не може да стане. Тя ще възкръсне.

Скоро се притесних. Ходих в манастира свети Мина и разбрах че той е бил комплекс от 11 манастира и книжовен център. А сега е унищожен и е останала от него една стара черква. Почва възстановяване . Всичко старо се ремонтира и ще работи отново. Църквата ни сега е корумпирана и слаба но няма вечно да е така. Вече са построени с дарения и в България няколко нови манастира или поне един. Почва възкресяването на старите такива. Нови млади хора стават монаси в тия манастири. А в някои довеждат монаси от близките страни за да поддържат манастира до известно време. Ето в Клисурския до Берковица. Довели са македонки да са монахини там. ВСичките рисуват и са възстановили напълно манастира. Поддържат го добре. Никой не може да събори българския дух и православието. Въпреки че народът ни е много безверен. Вярата ще възкръсне. Вярата е нещо което се учи и тренира.

Та именно затова се чудя на този силен православен дух който видях в Македония.

Стигнахме до Крива Паланка за да посетим в планината над нея Осоговския манастир. Хубаво стана че с тази екскурзия можах да видя неща които иначе са предмет на други екскурзии – така си спестих парите.

Манастирът се намира в едно много енергийно място. Знам за хора които ходят в него всеки месец за да се зареждат с енергия. Подарете си екскурзия до там. Знам за хора които толкова обичат това място че подаряват на близките си екскурзия до там.

Сградите на манастира са били конак и затова той прилича на дворец. С украшения от дърво и камък. С малки водопади. С голяма чешма. С красиви градинки и завои.

Разположен е на няколко етажа така и под ъгъл че е невъзможно да го разгледаш бързо.

Има една малка черква с аязмо там от която налях светена вода. И една голяма в която са мощите на Осоговския светец. Йоаким Осоговски е последовател на ИВан Рилски. Отшелник и много уважаван като един от родоначалниците на монашеството и вярата. По произход е български светец и има последователи.

Надникнах в магазина за сувенири. Любимият ми светец – архангел Михаил ме привлече с образа си върху икона. Огледах се . Имаше и шишета с осветено миро – купих най голямото защото е осветено с мощите на светеца и сигурно е целебно. Бях купила едно такова шише от Гърция и видях наистина ефект от него.

С нежелание напуснах този манастир защото искам да живея там. Той е мъжки и монасите му бягат от посетителите.

Прекосихме Осоговските и Малашевските планини. Част от тях са в България а част в Македония. Стигнахме до град Берово. Който е най кислороден въздух.

Там видяхме друг манастир. Той е женски но странно носи мъжкото име Архангел Михаил. Обикновено само мъжки манастири се кръщават с такова име.

Сградите му са бивш конак. Целият е в дърворезба. Красота. Има много стара черква.

Харесах си от там едно гравирано с бял метал като сребро шишенце за светена вода. И също миро за помазване. Но чешмите бяха спряни и светена вода нямаше. Бях изхарчила пари с покупки в другия манастир и затова тук не купих нищо. Имаше магазин за някакви грънчарски изделия – по скоро галерия но тя е затворена и празна. ДОйде млада и красива монахиня. Попитахме я къде е тоалетната. Тя не искаше да разговаря. Каза че не е нейно задължение да говори с нас а само на дежурната сестра.

Обяснихме че дежурната не е на мястото си.

Чак след шестия или четвъртия път монахинята пусна жените да ползват тоалетна в самия манастир а мъжете отпрати.

Изненадах се че отвътре манастирът беше обзаведен като луксозен хотел. В банята имаше ваня която просто грееше от белота.

Тоалетните бяха чисти и с прекрасни плочки.

В града имало и друг манастир който е построен като нов около стара черква. До него и езеро.

А в този в който бяхме имало 60 монахини но ние видяхме само една.

Жените от този град шият конфекция и с това се прехранват.

Къщите са богаташки и има и хотел който е много посещаван.

В калта при езерото и другия манастир не можехме да ходим защото ходенето пеш щеше да е огромно.

През невероятни завои и обикайки около други интересни селища като Пехчево и други вилни зони пътувахме до Струмица. В самата планина имаше такива места изолирани от по пет – десет къщи.

Струмица е града от който е произлязла Ванга. Някога той е бил едно тъпо село а сега е голям град от 36 хиляди души.

С високи сгради и заведения. По главната улица се продаваха главно маскарадни костюми. Имаше даже казино което беше доста посещавано.

Учениците от града бяха репетирали за карнавала цяла година. Облечени в костюми дефилираха. Всеки с номера си.

Заради публиката навсякъде имаше скара и локум. ПРодаваха се костюми и маски за желаещите да се включат в маскарада.

Обиколихме с Милка любимата ми майка няколко пъти улицата но накрая случайно видяхме огромен магазин. Купихме две кутии различен локум.

Беше по хубав и от турския и от гръцкия. Мекичък с разни вътре плодове и ядчици.

Не се тегли като ластик.

Харесахме халва и кроасани но бяхме свършили вече парите.

Стояхме в града три часа и си тръгнахме чак вечерта.

Хората си бяха напазарували добре защото и сланината там била три пъти по евтина от тук.

Тръгнахме вечерта в девет и беше тъмно и валеше. То и всички участници в карнавала бяха с чадъри.

Стигнахме до Благоевград и от там по магистралата. Шофьорите ни бяха вече много изморени.

Чак след полунощ бяхме в София.

Искам да възстановим българските манастири  и църкви да бъдат уважавани като македонските. Кой е научил македонците да уважават толкова вярата а ние не можем ? Лошото е че българите а сърбите са ги научили на това.

И нека вземем монаси от Македония за да поддържат нашите манастири.

 

 

 

 

 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 573533
Постинги: 583
Коментари: 0
Гласове: 3279
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930