На мома Катерина й беше чудесно да види Туркия. И даже й се прииска да поживее там известно време. В ОДрин конкретно. Да кажем първо че някога Одрин е било столица. Първо в 13 век когато Осман създава наречената на него империя той решава едно малко азиатско градче на име Сюгют да му бъде столица.
После столици стават Димотика , после Бурса , после Одрин , после най дълго е Истанбул. Чак в ново време Кемал Ататюрк прави Анкара столица и не е и трябвало да я прави. Животът главно кипи в Истанбул - това е истинската столица.
Но разгледах аз Одрин и ми се живее там. На всеки ъгъл има джамия но това не ми пречи. Някак е ненатрапващо се и човек свиква.
Мисля си за най- известните жени в османската империя. Всичко започва с една супер нахална рускиня на име Александра за която даже се твърди че била и еврейка. Тя решава да отмъсти за това че турците са убили близките й и са я направили робиня и затова решава да стане любовница на султана. Нека отбележим че Сюлейман султан е известен на турците не като Великолепния а като Законодател. Той им дава закони от които те се ръководят векове наред. Тоест той изпълнява същата роля която изпълнява Елизабет Тюдор за англичаните.
Сюлейман е знаел мюсюлманските езици – персийски арабски и турски също чагатайски който е вече мъртъв език. От европейските езици знае италиански а от балканските – сръбски.
Хитрата рускиня Хюрем дълги години се подготвя за това да влезе под кожата на султана и обмисля как да го направи. Тя моли след това да има разрешение да ползва библиотеката на двореца и за няколко месеца успява да се образова – научава мюсюлманските езици и още много неща. Хората тогава са се отнасяли към нея със страх защото не са виждали толкова умна и учена жена.
Другите четири – пет жени след нея стават и те толкова влиятелни. Странното е че две от тях са венецианки.
Да кажем че често значи нещата стават така че ако султанът има дете от първата си жена втората успява с убийство да го измести и да настани там своите чеда.
Едната и най влиятелната от тях – Кьосем Махпейкер , е взета от улицата. Султанът я харесва и я задържа при себе си случайно. Тя е едно полуграмотно момиче. Успява даже да убие собствените си синове защото са некадърни да управляват. Което говори че тя мисли първо за народа и особено за бедния народ и после вече за собствения си интерес. Интересно е че при Роксолана Хюрем това нещо липсва – от многото си синове за прави султан най некадърния си син който става най слабия султан в османската история защото е бил и пияница.
Нека изредим влиятелните жени подред – Роксолана Хюрем после идва дъщеря й Михримах после снаха й Нурбану венецианката която е жена на Селим – сина на Роксолана който става падишах.
След Нурбану идва София венецианка която се прекръщава на Сафие. След Сафие следва Кьосем Махпейкер.
Кьосем е убита от снаха си украинката Турхан защото се опитва да убие внука си който е син на Турхан. Бабата решила да убие внука защото е малолетен и не умее да управлява добре под надзора на майка си . Тук вече пределът стига и бабата е убита. Но заради любовта й към народа целият народ е плакал за нея.
Гледам тия неща и си мисля ние в българската история имали ли сме такива жени които да заслужат такава любов и уважение . АЗ не виждам. Силни и умни жени като премиера Ренета Инджова само биват плюти.
Сегашна мюсюлманска жена с голямо влияние е Моза жена на шейха на Катар. По същия начин – тя е негова втора жена но като че ли измества първата. И сега синът й стана шейх.
2. Моите размисли за най-важните неща
3. Поезията на една много талантлива млада поетеса и певица - Десислава Георгиева (за които я знаят с моминското й име - Десислава Доганова)
4. Насладете се на една от любимите ми песни на група Righeous Brothers изпълнение на Марин Йончев
5. Елена Грошева - "Мисли"
6. Потопът
7. Катедралата
8. Пак Катедралата - друго издание
9. Отново стихове на Десислава Георгиева
10. Още от Марин Йончев - вокални способности при ария
11. Моя страница за контакти, въпроси и отговори
12. Къде ще намерите информация за музика
13. Рисуване
14. Гримьорство
15. Галерии и музеи
16. Български художници
17. Животът такъв, какъвто аз го виждам