Скоро бяхме с уважаемата ми майка до някои софийски манастири. Ходила съм в тях хиляди пъти но друго е да идеш с екскурзовод който много неща ще ти каже. За майка ми това беше невероятно преживяване Макар че я мъкнах и по чужбина от българските манастири е като че ли по-възхитена. Много ме впечатли Курилския манастир. Ходих там когато там нямаше монаси. Така че беше затворен и го видях отвън. До него има аязмо и от него си налях тогава вода и сега пак. Сега там има един монах млад човек на около 40 години. Друг интересен  манастир е Клисурският над Банкя. От там си купих книга за живота на монахинята която го е въздигнала отново след като  е бил съсипан. Тя е от руски произход и се казва Мария Магдалина Дохторова. По рождение Лидия .Една от най интересните книги които бихте могли да прочетете. Монахинята е привдигналамного манастири които са били в разруха. И се е държала като луда – нещо характерно за хората които чувстват силно призванието си към нещо а другите хора не разбират. Тя обичала единствено да слуша литургиите макар че била много образована и в други области. Знаела няколко езика. Един ден нейният изповедник й казал Чадо ти си за манастир. Тогава тя разбрала че трябва да отиде монахиня. Отишла на гости при леля си в Италия и избягала от там без да се обади. Не се обадила никога и на родителите си и роднините за да не я спрат да стане монахиня. Тогава нямало телефони и те нямало как да я намерят. Изобщо не се притеснявала че те ще я търсят и ще се притесняват. Тръгнала пеша от един град за друг молейки Бог да я води в Своя път към правилното място. Качила се на кораб без билет и наистина никой не я проверил за билета. И после дори живяла в пещера като отшелник. Зимата не се завивала с нищо и ходела облечена само с расото си. За да се научи на послушание духовният й наставник я карал да ходи по двайсет километра пеша в калта. И понякога нощно време. Не бях ходила в Сеславския манастир. Той е много старинен и с невероятни стенописи. Сега е заключен и ние взехме ключа от кметството. Оказа се че фондация е събирала пари за реставрация на манастира но не иска да ги даде на манастира. И сега се открива нова сметка за пари. Днес на 26 октомври посетих Княжевския манастир за втори път. Бесен сняг и беше забавно. Седях на една пейка и медитирах. Часове наред стоях. Като влязохме с приятелката ми ни се натрапи някаква лекарка която уж помагала в манастира. Досаждаше ни часове наред. От което аз се чувствах много зле. Щастлива съм че като влязох вече в параклиса на комплекса тя си отиде. И се оплаках от игуменката в Синода за нахалството й за което тя ще си получи наказанието надявам се.