Rumyana Kolarova 4 часа · Sofia ·  , но и на хората, които живееха във входа ни или на близките и роднините, които познавах. Баба казваше, „И трите ми деца са доктори, но истинският е само Неда“. Знам, че много от хората, които ми се обадиха със съболезнования са го изпитали поне веднъж. За моята майка загубата на живот беше нещо непоносимо и непростимо. Затова, както ми е признавала, е избрала да стане микропедиатър. При бебетата прогнозата за живот е най-голяма. Това беше професията й – да дава живот. И това я правеше безкрайно щастлива и силна.
Половината от силата на моята супер майка си отиде, когато почина баща ми. Той беше нейната опора, но и най-големият смисъл в живота й. До последния му дъх, но и през целия им живот заедно, те бяха отдадени един на друг, на своето семейство и на професията си. Взаимно се допълваха по невероятен начин. Само страхотната й сила и безрезервната й любов към нас я накараха да продължи да живее.
Втората част от моята супермайка си отиде когато почина леля Ваня. Връзката между две породени сестри е много силна, знам го от личен опит. От самото й раждане, леля Ваня е била по-голямата, по-обичаната и по-блестящата от двете, но и двете знаеха, че майка може повече защото леля Ваня винаги е искала да бъде лекар, а майка беше лекар. От както се помня, леля Ваня се обаждаше по телефона поне по няколко пъти на ден и освен за друго питаше майка и за нещо свързано със здравето. Казваше, „Неда е най-добрият лекар, когото познавам.“ Те винаги владееха ситуацията – леля Ваня беше блясъкът и интелектът, майка беше сигурността и даваше живот с мисълта и ръцете си. 
Когато леля Ваня си отиде, моята супермайка вече я нямаше. Най-силният човек, когото познавах вече гледаше без сили на живота. Остана само огромната й обич и безрезервната й грижа за нас и за всички, на които можеше да помогне с нещо. В неделя тя ни напусна. Няма как да прежаля това, макар че през последната година се опитвах да свикна с тази мисъл.