Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2014 22:23 - Заповядайте в Клисурския и Дивотинския манастир
Автор: ekaterina0909 Категория: Други   
Прочетен: 868 Коментари: 0 Гласове:
0



 Днес на 24 май имало земетресение. Странно дали съм го усетила. Защото бях много часове на планина и по едно време ми прилоша. Точно в часа когато е било земетресението. Взе да ми се вие свят и можех да ходя. Планинският водач който беше с мен се чудеше какво ми става – аз съм тренирана туристка.Още повече взех да  мисля че наистина американците предизвикват земетресенията с ХААРП. Защото усещането ми по време на това земетресение не бяха че то си е в земята а някак си беше чрез въздействие от горе от небето с някакви вибрации. Може би те идват от някакъв спътник в Космоса.

Чак към десет вечерта се прибрах от планината. Невероятен маршрут - двайсет километра пеша може и повече. Посетих двата манастира около Банкя - Клисурския и Дивотинския. После наблизо в село Михайлово видяхме и язовира. Невероятно преживяване. Надявам се и вие някога да отидете. Но недейте няма да издържите физически. Толкова съм превъзбудена сега че не мога спя и затова пиша.

Тръгнахме от метростанция Сливница. Изтървахме рейса за Михайлово и затова взехме този за Клисура. Разгледахме Клисурския манастир първо. Вървите по едно голямо нанагорнище и стръмнина. Стигате до електрически стълбове и там има път за коли . Няколко къщи. И в далечината на стотина метра по този път се намира манастирът. Удивителен много красив. В бяло синьо и оранжево. Може би единственият манастир в България където по стените и отвътре и отвън има изписани библейски стихове.

Църквичката отвътре е много красива. В предверието на самия манастир пък бяха наредени върху маси предмети които манастирът продава за да може да си набави средства.

До манастира може да се стигне и с кола. Беше пълно на поляната пред него с хора с барбекюта които ритаха топка и слушаха чалга.

Пътят за коли идваше от долу и от страни на манастира. Минахме покрай играещите деца и съблечените по бански жени които не се усещаха че е нередно да се събличат пред манастира защото манастирският пейзаж и гледка е свързан с набожност и чистота и възпитание... И слязохме през самите дървета в гората обратно на последната спирка на рейса за селото. Чакахме го и се качихме обратно до колелото на площада в Банкя. На спирката имаше чешма с хубава планинска вода. Встрани от спирката долу към пътя до тополите имаше изворче с хубава вода също. Навсякъде по спирката бяха налепени плакати на кандидатка за евродепутат. Децата от селото се оглеждаха някой да не ги види и явно по настояване на баба си ги отлепяха един след друг.

Тръгнахме с рейс от Банкя за село Михайлово близо до което се намира Дивотинският манастир. Нека отбележим че има два манастира наричани Клисурски и два Дивотински. Другият Клисурски е до Вършец Берковица и Монтана а другият Дивотински е в село Дивотино край Перник.

По пътя за село Клисура минахме през един квартал на Банкя който се нарича Вертикал. Там е една от големите евангелски църкви в градчето. Там живеят и едни интересни хора – тинчевистите. Те са последователи на Стоян Тинчев един от бащите на българския евангелизъм. Според мен те навлизат малко в крайност като смятат че само тяхното учение е правилно и затова не позволяват то да излиза от техния род. Затова се женят само за хора от техния род които живеят не само близо до София но и в провинцията .

Тинчевистите ходят – мъжете с дълги коси и мустаци. Жените с дълги ръкави. Защото смятат че ако дойде Господ сега да вземе църквата си трябва да има за какво да ги вдигне – я за ръкавите я за мустаците я за косите. Подобна теория развива и Елена Вайт пророчицата на адвентистите като казва че жените трябва да носят и  пола и панталон. ЗАщото когато Господ дойдел и ги грабнел не бивало мъжете оставащи долу да гледат под полите на жените тъй че трябва да има и панталон от долу за да пречи на това. Позволено е на членовете на рода да се оженят за човек от друг род но при условие че този човек никога след женитбата няма да посещава вече друга църква освен тяхната. Така един от тях се оженил за едно момиче от София. Това момиче просто изчезнало поради тази причина за останалия свят. Ходи от време на време да види майка си и това е .

Тръгнахме за Михайлово. Спряхме на едно като площадче където има спирка. До спирката дърво и стълби надолу към чешма. На чешмата пише негодна е водата за пиене. Пийте от нея ако идвате случайно. Тя е само малко варовита. По-лошо е ако я пиете постоянно.

Продължавате по чакълена пътека нагоре между къщите. После надясно свивате. Тръгвате по маркировка в синьо. След дълго ходене излизате на шосе маркирано с червено. То води до село Люлин. След някой завой виждате маркировката да свива по едни дървета вдясно в гората. Вървете натам. Между дърветата.

Стигате до манастира. Макар че почти няма пътека. Този манастир е така бил скрит че турците да не го намерят. Имало е килийно училище и тук се е криел и Левски. Наистина манастирът не може да бъде намерен ако някой не ви го покаже.

Пред него има чешма със силна струя невероятно вкусна вода. Вътре влязохме и видяхме един зограф който рисуваше стените. Много красиво. Градините на манастира бяха невероятни. Все едно че професионалист ги е правил. Много красиво място но малко тясно както и при предишния манастир – това са малки манастири не много огромни като други.

Решихме да  минем после през село Михайлово и да видим язовира където можете да ловите риба. След като я хванете ще ви я претеглят и ще си я платите. Може да платите да ви я и изпържат тук . Но тук винаги има готова уловена риба която да ви сервират. Така че язовирът е частен и е свързан с ресторант който явно е и къща на едно семейство. Там ни заваля точно дъжд. Поръчахме картофки и кюфтета и седнахме да се скрием. Патици плуваха из язовира. В клетки имаше две сладки зайчета и кокошки. Толкова огроми кокошки не бях виждала.. Приличаха на пуйки или нещо огромно. Пет пъти по-големи от обикновените.

Тръгнахме и аз за първи път в два плика събрах наизлезли от дъжда охлюви които сготвих вкъщи със сос Винегрет.

Минахме да видим и последното село което близо до Банкя – Градоман. Пътят където върви рейс обикновено този път бе в ремонт. Но ето точно където свършваха ремонтите някакъв рейс чака. Качихме се и той ни доведе право до София.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 848663
Постинги: 622
Коментари: 0
Гласове: 4410
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031