Миналата година ходих през лятото в Тасос и Белград а преди три години – в Солун. Нека ви опиша интересното там.

Единствено една фирма правеше тогава екскурзия до Тасос за един ден от София. Защото това е много дълго разстояние и трябва да се тръгне от четири часа за да се тръгне.Тръгнахме от Руски паметник и вървяхме все по бул. Борис Трети. Който си сменя имената но върви през градовете надолу точно към граничния пункт. По пътя взехме и няколко други човека. От Княжево взехме една жена с дете на пет години а от Гоце Делчев други хора.

Най-близко след влизане в територията на Гърция беше Драма. Най-красивия град който съм виждала.Къщите са с интересна и много оригинална архитектура. Съвсем нови и блестящи в светли цветове главно светло жълто. С място за паркиране на кола в градинката в двора й и палма отпред. Красота. Всяка със своята уникална архитектура. Със стълба до двора. А тази стълба може да заема какви ли не положения.

Минахме над Кавала и я видяхме от хълма. Много красива. Виждаше се и пристанището. Поисках някой ден да ида там. Чувала съм че е красиво място.

После стигнахме разкопките на древния Филипи. Лошо е че съм силно късогледа та това ми попречи да ги видя от автобуса. Но другите пътници можаха.

По магистралата беше осеяно с малки иконостасчета. Каквито тук в България има само в Поморие посветени на патрона им свети Георги. Явно хората в Гърция са набожни или се страхуват от пътни инциденти и затова по пътя е пълно с такива.

Стигнахме до Керамоти. Това е курортно селище където хората ходят на море. Виждаха се там на площада малки хотелчета като къщи. Красив площад със статуи в бяло. Малък и лош плаж. Иначе чист но с малка и тясна ивица от пясък. Майката с детето която взехме от Княжево слезе там и уведоми че няма да се връща с нас. Остава на море.На самата граница граничарят едър и красив мъж с черни очи и коса попита детето къде е тръгнало. ТО каза , на море и разсмя всички.

Огледайте се хубаво тук на пристанището. Пълно с малки корабчета. Един голям бял. Това е най-вероятно фериботът до Тасос. Наобиколиха ни жени с реклами да посетим магазин за бижута тук.

Качихме се на ферибота. Името му беше Тасос Две. На цвят бяло със синьо.

Рояци гларуси летяха с кораба ни. Вътре имаше барче но най-голямата опашка беше пред тоалетната.

По пътя гледаш малки островчета. Някои колкото да поберат една къща с няколко души. Всичките със зеленина. Ето след половин час и Тасос. Има голямо бяло пристанище.

Снимахме се с майка ми пред статуята символизираща Тасос – бели делфини преплетени във фигура.

Видяхме има и археологически музей. На това тъпо място в това село от три улици.

Хората от групата ни се пръснаха главно към плажовете и заведенията.

Ние двете с майка ми като най-културни отидохме да видим музея. Но той страваше две евро и ние се отказахме. До него имаше голяма площ с археологически останки. Там разгледахме. До тях бяла черква която беше тъкмо тогава в почивка заради горещините.

Видяхме нагоре и амфитеатъра. Водата в морето тук е толкова чиста че в нея плуват рибки морски звезди и други. ЕДно семейство от групата ни си хвана морска звезда и си я отнесе в София.

Плажните ивици тук са лоши. Много малки и неудобни. Едната беше напълно празна. Същите са и в Кипър.По пътя покрай морето имаше две чешми с вода. Но много блудкава. Пълно с магазини. Заведенията празни. Някои от групата ни веднага се залепиха по заведенията. Тях културата не ги интересува. Само аз и майка ми отидохме да разглеждаме археологически забележителности. Пихме кафе традиционно гръцко. Цена две евро. Златно ни излезе това кафе – четири лева значи. Традиционното гръцко кафе е светло на цвят и има малко кисел вкус. Нещо между кафе и какао. Много гнусно.Но това беше най-евтиното кафе. Бях забравила в суматохата да пия кафе в къщи.

Съжалявам че видяхме само столицата на Тасос. Иначе той е голям – сто километра. От ферибота идваха нови коли и автобуси и те свиваха по един път за друго място – другите градове по острова.

По пътя с ферибота имаше и други островчета – стояха като пъпки стърчащи.

Аз си свалих дрехите. Отдолу бях по бански. И се топнах в морето . Чиста вода и топла.

Продължихме до кея за да се качим на ферибота за връщане. Седях на една пейка и за половин час всичките дрехи по мен изсъхнаха върху мен. Бях напълно суха и пълна с впечатления.

Предстоеше ми и друго пътуване. До Одрин. Последната седмица се реши че група няма да се събере и ми предложиха да ида до Белград. Отидохме.Телефонът ми беше изключил. АЗ пътувах и трябваше да го заредя в къщата на други хора. Клавишът с цифрата нула не работеше и аз започнах да се моля. По случайност той проработи. Набрах телефона на майка ми и настоях да идем на екскурзията.

Тя самата не беше ходила в Белград. А той е невероятен град.

Местата около пътя по който се движехме бяха осеяни с малки бедни къщурки. Явно народът тук е много обеднял. Много от тях не бяха и боядисани. Природата е много красива. Теренът е различен от българския. Тъмно зелено с особени хълмове. Камънаци.

Магистралата трудно прилича на нашите – много тясна.

Друго си е когато живееш в град с плавателна река. Това създава друга атмосфера.

Посетихме строящата се в момента най-голяма катедрала на Сърбия. Точно по модел като нашия храм Александър Невски. Носи името на техния най-голям светец. Не помня името му . Може би свети Сава.

До нея е малката черквичка която е носила неговото име. Много красива от вътре.

Това се намира в нещо като парк. Пълно със сергии с мед и разни препарати с разни билки. На средата чешмичка с хубава вода.

Продължаваме за Патриаршията. Църква с много особен купол. Масленозелен и с остър връх като джамиите. Целият в злато.Вътре има и очертан и застлан с червен бархет или кадифе място където патриархът ще застане.

Сградите старинни от 19 век. С много красива архитектура.

Отиваме в една крепост. Цял парк. За да го разгледате трябва да се качите на едно влакче и да си платите билет. Плащате в евро или долари ако нямате сръбски пари. Те ви връщат ресто в тяхната валута. Виждате интересни и стари статуи и такива на фонтани. НЕ помня добре какви точно бяха. После стари топове и пушки близо до стените на крепостта. Долу в единия край имаше някакви забавления. Но не се стига до там. Дали там не беше инсталиран цирк. Пълно с майки с деца.

После срещу този парк е главната улица на града. Тя е пешеходна зона както и много от главните улици в нашите градове и в София. Осеяно с цветя както в София на бул. Витоша. Отиваме на главен площад с паметник на национален герой. Встрани малка улица е за заведения за туристи. На ъгъла прекрасна баничарница.От там купувам баница с месо и бюрек с месо. Майка ми си взе само със сирене. По препоръка опитваме сръбските баници. Различни са от нашите.

Разглеждаме встрани Парламента – Скупщината. Много красива сграда със старинна и сложна архитектура.

Накрая отиваме на стадион Цървена звезда. Това е  кварталът на богатите. Точно пред входа му е къщата в зелено на Цеца Величкович.

Връщаме се. Тук магистралата има като пропусквателен пункт и на връщане плащаме за да ни пуснат да излезем от нея.

Искам да си припомня и ходенето в Солун преди три години. Беше краят на октомври и в България беше доста студено. Колкото повече се доближавахме до Гърция толкова по-топло ставаше. Не ми харесва Солун.Едни стари отвратетителни сгради.Същите китайски стоки по магазините. Тук-таме сладкарнички с типичните им чудесни пастички. Църквата Свети Димитър. Един саркофаг на светеца и се качвате до него по стълби. Сложени встрани свещи и всеки сам дава парите и ги пуска за свещите. Никой не ви надзирава. МОже някой да е беден и да няма пари да си купи тогава ще вземе даром. Но никой няма да смее да злоупотреби в църквата. Отстрани кошници с парчета хляб – питки. Това е нафората от църквата. Аз и майка ми бяхме много гладни и си хапнахме по едно парче. Свещите се палят встрани върху пясък за да не се цапа пода и да не се запали нещо. Светло и бяло. Крепостната стена. После бялата кула която всъщност нищо не представлява.

С майка ми в Солун се изгубихме. Ужас. Тръгнахме надолу към морето и там върви само рейс или тролей 12. ТОй води точно до кулата където беше срещата. Горните превозни средства също щяха да свършат подобна работа.

Най – евтиния магазин за българи Цинцарис до границата. На самото шосе. Там купувайте.