От три години съм без работа. Но Господ ми даде възможност миналата 2013 година да ида и на море освен че два пъти ходих и в чужбина.

За първи път видях южното черноморие. До сега съм ходила само на северното.

Това пътуване беше историческо и беше хубав ден за българската демокрация.

Тръгнахме вече след сезона за туристи – на 16 септември. Дълго търсехме пари с които да заминем. Моя близка искаше да ми услужи с пари. Оказа се че е загубила документи очила и има други финансови проблеми и затова няма да може да ми помогне. Бях разочарована. Сетих се че с моите другари с които щях да ходя на море се бяхме молили да си намерим пари за целта. А в Библията пише че когато двама или трима се съгласят за него в Божието име тогава Бог ще им го даде. Тази мисъл изведнъж ме осени и аз казах значи има изход. Станах и тръгнах към квартиранта на майка ми в друг квартал. Помолих за малка сума колкото само за горивото за път . Щяхме да му ги върнем от парите за наема. Той ми даде 80 лева . После пребърка джобовете си и намери още пет. Това бяха всичките му пари.

Щастлива се прибрах у дома но заминах чак след седмица. Точно ме беше хванала настинка и за добро стечение на обстоятелствата моя позната ми препоръча силно лекарство с което да я спра. Новите прахчета от аптеките не могат да я спрат.

Причаках единия от приятелите ми след църква в неделя. Беше дошъл със свой приятел с кола. Казах им дайте да минем през нас да ми вземете багажа за морето и веднага да тръгваме за там. Взехме го . Беше огромен и чакаше – палатка спален чувал суха храна... За храна два сладкиша... Консерви царевица... Печени сухари... Вода.

Даже от бързане не можах да се сбогувам с домашните си.

Излетях като куршум и потеглихме. Пристигнахме в село близо до София където въпросните приятели живеят. Прекрасна зона за богати хора. Прекрасна природа.

Приятелката на човека обаче въпреки предварителните ни уговорки да ходим на море вдигна скандал.

Човекът я убеди че е по-добре да тръгваме вместо да киснем в София. И без това и тримата сме безработни. А животът в движение на колела е признак че си жив.

Та те решиха да се бавят колкото се може повече даже на инат. Ходиха по късна доба в тъмно да търсят нещо в магазините за телефони.

Но на следващата сутрин дойдоха с готовия багаж и потеглихме.

Къщурката им е миниатюрна така че аз се принудих да спя в колата им. Гледах цяла нощ пълната луна и разни бездомни кучета ме обикаляха... Интересно преживяване но какво ли не изтърпява човек за да постигне целта си.

Вечерта към осем пристигнахме в Созопол. Спряхме първо на паркинг силно осветен на някой километър извън града. Там пикахме в храстите и починахме. Чудехме се къде да инсталираме палатките си и колата на тихо място.

По пътя видяхме млади хора тръгнали сами на море с велосипеди. Поединично.

Когато просто влизахме в Созопол аз се удивих как е могло да има такова хубаво място в България и аз никога да не съм го виждала. Приказна красота...

Вече се беше стъмнило напълно. Паркирахме колата в най-тъмната улица и отидохме на площада в стария град. На единия тротоар имаше машина за кафе. Прави едно от най-хубавите кафета които съм пила. Там имаше и някакви виенско кафе което няма никъде. Разгледахме града и се мотахме до късно полунощ и след полунощ.

Видяхме се с музикант от заведенията. Възрастен с тексаска или мексиканска шапка. Увлечен по източните религии. Снимах приятелите ми с него.

Разгледахме в тъмницата плажа и малко от новия град.

Паркирахме в горичка в началото на града. Но за наша изненада се оказа че там не сме сами. Видях в мрака бяла палатка и там говор на хора. Явно имаше и други нанесли се жители. Рано в четири сутринта един мъж се появи от там с коза която заведе да пасе. Сутринта и през деня семейство цигани складираше наблизо отпадъците за суровини и идваше с кола да извозва . Като при това возеше в колата различни от роднините си.

Пред мястото където спях аз до едно дърво точно имаше малка пътечка където минаваха хора явно в посока за някакъв плаж. Моите приятели в колата спяха до обяд така че аз имах свободно време да разглеждам всичко.

Тръгнах по пътечката да видя до къде води. Изоставен плаж встрани от централните части на града но по-близо до пристанището. Там са станциите за почивка направени в стил като старите къщи на града. Отидох да си натопя краката в морската вода .За мен беше хладна. Не можех да къпя в такава. Събрах мидички за мое приятелско дете което не може да иде на море. Без да се усетя съм заспала.

Като се събудих забравих за мидичките и се върнах обратно.

Моите другари още спяха. Отидох да разгледам стария град.

Минах през централния площад в стария град от там през плажа и покрай него. Остатъци от невероятна старинна стена и арка. Продължих нагоре и видях къщи от дърво. Рядко харесвам такъв стил. В Копривщица и Търново не го харесвам но тук е хубав. Пред един хотел между къщите направен като къща в същия стил имаше и параклис. Чувах че тук в Созопол навсякъде в къщите си имало параклиси. Не видях нито един. Такива съм видяла само в Асеновград.

Продължих надолу . До тук две бели стари черкви. Минах покрай улица Крайбрежна. Тук е и железопътната гара. Старинна черква с чешма. Заключена. Продължих покрай сергия за прясна риба. Нагоре е автогарата в стария град . Автобуси до Бургас и Черноморец. Това са близките селища.

Гледам разписанието на автобусите. До автогарата се нареждат три-четири файтона украсени с пискюли за развлечение на туристите. Същите тези файтони бяха изкарани в ранни зори точно от циганите в горичката където спяхме ние.

До автогарата отвориха и сергия за най-хубавите картички с изгледи от града. Иначе предната вечер питах по всички магазини за картичка и намерих едва след дълго търсене в новия град. Картичките бяха грозни там и само една останала по-свястна. Знаейки че идвам с малко пари бях взела от София плик с марка. Така че веднага го пуснах.Пощата се оказа до магазина от който я купих.

Върнах се до горичката но моите другари още спяха. Бяха отворили багажника за да мога да взимам от багажа си. Така се изсрах точно на пътечката която водеше към необитаемия плаж. Рояк мухи и оси обкръжиха моето изпражнение . Опитах се да го изчистя встрани с хартия но не стана и се отказах. Оставих го за украса на идните поколения.

Извадих от багажа шишетата с минерална вода и си измих гъза. Това правих редовно всяка сутрин докато приятелите ми спяха в колата по време на пътуването. Носех си бельо за смяна така че се преобувах без те да ме видят. Това е чудесно.

Реших че имам достатъчно време да разгледам и новия град. Отидох и проучих всички улици. Улицата където има заведения за храна е само една. Първо витрина със скъпи кремове за ядене. Тя е на самия площад. Надолу по улицата има невероятни баници от хилядолистно маслено тесто. Мазнички и хрупкави. Надолу щанд с пържени картофи риба и скариди. Точно пред едно заведение което продава също храна. Преди него масички пред дюнерджийница. Там ядох дюнер за пет лева огромен. В заведението с щанда за картофи има готвено. А вътре тоалетна с баня. За левче. По-надолу щанд за миди приготвени по различен начин.

Това беше всичко . Върнах се към площада. На площада има банки и супермаркет. Разгледах всички улици. Само магазини за дрехи и чанти.Туристи само руснаци. Които ходеха на плажа главно в новия град. Явно издържат на такава температура на водата. Кьорав българин нямаше. Чудехме се. Друг път из града не можеш да се разминеш от хора а сега понеже е минал сезона няма никой съвсем никой.Бяха затворени на централния площад и двата павилиона за ретро снимки.А аз исках снимка да си направя както предишната година.

Върнах се обратно. Но моите диваци още спяха.

Чак към два часа наобяд решиха да търсят нещо за ядене. Тръгнахме тогава от Созопол към Черноморец. Мотахме се и стигнахме в горичка на черен път успореден на магистралата до Черноморец. До него плаж с къмпинг.

Легнахме да спим там до едни дървета А то понеже е близко до морето като ни налазиха едни комари. И заваля слабо дъжд през нощта. Аз за завих презглава със спалния чувал. Така ме изпохапаха комарите са бях цялата подута.

Но ето че щом леко просветна утрото излязох навън. Улицата беше почти неползваема и пуста. Излязох до близкия плаж. Бях първа. ПОсле дойдоха разни да дишат йодни изпарения. До контейнер с боклук намерих захвърлени от някого много рапани. Взех ги за моето приятелско дете за което бях приготвила мидичките.

Тръгнах назад а другарите още спяха. Викам си дай да се върна назад много чак до града по черния път. Стигнах до бензиностанцията от където почва градът. Разгледах. В началото малка градинка с направени уреди за безплатен фитнес както е вече и по софийските паркове. Отминах и тръгнах по главната улица. Стигнах до долу. Две черкви. Също бели с тъмно дърво като в Созопол. Пред оградата на плажа пейки на които хората дишаха йодни изпарения. Разгледах и се върнах. Навсякъде палми както и в Созопол за привличане на туристи. Красота. Тук в Черноморец няма хотели високи. Само къщи . Да не се разваля общия пейзаж.

Влязох в супермаркетчето. Вакуумирана сланинка с черен пипер. Уй че вкусно. Виждам пощата и рекох да я разгледам. Гледам табела че наблизо са открили археологическа находка. Тръгвам по улицата от пощата встрани където мислех че е находката. ВИждам старица и я питам за нея. Тя не можа да ми обясни и попита един млад човек. Тук имало до брега военна база и именно  този човек спомогнал да я извадят тази находка от водата.

Продължих и се върнах при приятелите ми. Наблизо до една къща на черния път която беше луксозен хотел пазеше куче. Внимавам да не го събудя. Отивам те още спят ...

Събуди се мъжът от двамата и отидохме на първия плаж до колата ни до къмпинга. Тръгнахме и попитахме дали от там има страничен път между вилите и хотелите до града. Показаха ни. Вървиш през едни големи антени към после през едно дърво и така нататък. Стигнахме и отидохме до града. Върнахме се . Но госпожицата май още спеше. После се разходихме и с нея. И след това тръгнахме. За където ни видят очите...

Трябваше да търсим екоселище в Странджа планина където хората живеели като индианци. Било близо до Созопол и морето.

Обиколихме цялата Странджа спираловидно. Ходихме в Средец. От там по един особен път през странни села на Странджа. Стигнахме до село Войника и там един циганин ни обърка с указанията си та ... не намерихме това което търсихме но видяхме други такива удивителни неща.Минахме и през нещо като гранична проверка близо до една гора. Защото от там се било изнасяло дървесина.

Стари чешми из Странджа. Сякаш времето е спряло. Неслучайно това е уж магическа планина. Имаш усещането че самодиви играят по поляните. Минахме през Царево. Грозни блокове но виждаш зад градинките морето – невероятна красота. Озовахме се в село Фазаново близо до Лозенец в два през нощта. Хората се криеха по къщите и ни мислеха за крадци.

Това е най-странното село което съществува.

Странен площад. С параклис с много странни за България стенописи. И игрища за спорт. Имаше къща за гости. Звъним но хората ги нямаше. На следващия ден се оживи и хората се оказаха мили. Морето се виждаше в далечината. А самото село е в планината. На площада чешма с образа на Александър Стамболийски защото той е създал селото. А кметството – виси байрак там на него със странна архитектура. Най-странното кметство на света. На площада дълга пейка а върху нея знамена – на България на европейския съюз и още някакво. В нощта до нас нещо като фургон. Вътре като че ли спи мъж но не ни чува.

Жива душа нямаше и ние спахме в колата.

Упътиха ни за страничната пътека да търсим селището което искаме но пътеката не е пригодена за кола.

Върнахме се към града. После минахме през Приморско. Там ядохме в най-евтиното и добро заведение извън центъра. Супи – кеф ти шкембе или курбан пилешка. Най-доброто шкембе в цяла България. Така каза жена от друг град – яла е такова само в Стара загора преди двайсет години.

Разгледахме от далеч хотелите.И потеглихме за нататък. То се видя че няма да намерим това което търсим. И отидохме да се видим с хора близки в село Баня Карловско. Прекрасни хора. Само че клюкарите в такова село са много. Пристигаме ние и някаква баба ни вижда от далече. Като пристигнахме се върна от много далече да се завърти около нас за да види кои сме. Разгледах улиците и центъра. Най-хубавите банички печени на място. Триъгълни. После градинка и път с цветя към банята. Там строеж на басейн. Иначе беднотия и пустош. Млади хора няма. Бабички. Отивам до банята. Налях вода.

Потеглихме към София през Челопеч . На тръгване към София колата изгасна. Теглиха я ... После полицаи ни глобиха. И пристигнахме в София в два и половина нощем. А сутринта трябваше да пътуваме за Одрин. После се отмени за Белград.

Звъннах на майка ми да ми помогне за багажа. С влизането хвърлих мръсните дрехи в пералнята и се заврях да взема врял душ.Бях мръсна и смърдях. Не бях сваляла чорапите си пет дни.