Пред мен е интервю с бизнесмена Тодор Грибнев. С някои от изказванията му можем да се съгласим, с други – не. Наистина, ние не трябва ясно да показваме на Западна Европа, че виждаме недостатъците й. А недостатъци има страшно много – в областта на културата, на образованието, на законодателството. При Запада отсъства наличието на древна култура – културата отсъства особено при по-необразованото население, като се има предвид, че, обратно, народна култура има при арабите, японците, руснаците. Нивото на образование е ниско, даже по отношение на родния език, на родната история и култура. Хората се оплакват от високите данъци и се борят за намаляването им. Не бива да се опитваме да се приобщим към Европа със сила или нахалство, с това мога да се съглася с Тодор Грибнев. Не е необходимо да се отнасяме с пренебрежение към родните си обичаи и към народопсихологията си, със сарказъм. Много черти на нашата народопсихология са присъщи и на другите народи : завист, хитрост, прекален стремеж към удоволствията... Всеки от нас може да бъде смятан от Европа за представител на нашата страна и на народопсихологията й. Европа се осведомява за всички наши отрицателни черти именно въз основа на наблюдение върху такива представители. Ние трябва да се върнем към християнски ценности, някои от които са били постоянно присъщи на нашия народ. Нашите полицаи в граничната полиция се отнасят лошо и към чужденците, и към българите, крадат. Полицаите  в цялата страна се отнасят повърхностно към задълженията си и също крадат. Навсякъде цари корупция, егоизъм и пренебрежение към умните, образованите и знаещите хора. Ние, българите, бихме могли да изкарваме доста пари от туризъм. Като цяло в България има чудесни условия за туризъм, но и тук ние изпортихме всичко : високите цени в хотели предизвикват отвращение в чужденците. За всичко това съм напълно съгласна с Тодор Грибнев. Той самият вече 25 години живее в чужбина и затова много добре знае, вероятно, какъв е манталитетът на хората от Запад. Ние бихме могли много отдавна да докажем на другите европейци, че имаме право да бъдем допуснати в Европейския съюз. В стремежа си да бъдем приети от Европа, ние променихме целия си нормален начин на живот и нормалното си поведение : ние сами не знаем, в какво се крият нашите преимущества, много хора престанаха да изкарват парите си с труд (а чрез кражба), много от нас забравиха родните си традиции (включително и в образованието). Наистина, в нашето съзнание просто отсъства план за успех. Ние постоянно критикуваме самите себе си, като не проумяваме, че не уважаваме самите себе си, то и другите народи ще се отнасят към нас по този начин. Вместо това да се оплакваме от самите себе си, по-добре би било от разни фондации да намерим пари за нови училища. Да променим образователната система – нужно е в учебната програма да влязат нови учебни предмети, а в някои от старите да се измени методиката на преподаване, средствата на преподаване също – писането на неподходящи учебници да се прекрати (защо е нужно по един предмет всяка години да се печатят по няколко нови учебника ; да не говорим, че са и много неразбрано написани, защото се пишат абстрактно от научни сътрудници ; нужно е да се пишат на по-достъпен език от хора, които преподават съответния предмет на ученици от съответната възраст и имат този опит), нужно е да се променят начините на изпитване на учениците – писмени работи и тестове, да се увеличи броя на часовете по философия - тя създава у учениците някакви ценности и ги провокира да разсъждават върху морала ; да създаваме у децата навици на трудолюбие, любов към книгите, патриотизъм. Наши прекрасни качества, които биха ни отвели към Европа, това са трудолюбието, сремежът към творчество и потребността от него, интуицията към изкуството, интелекта, високото ниво на обща култура, професионализмът. В последно време като че ли повече говорим и обсъждаме, вместо да работим. И ако работим за страната си, значи го правим за децата си. Малко по малко трябва да се отказваме от тъпите селски навици, като, например, да люпим и ядем семки на неподходящи места. Семките в Европа се продават само в изчистен вид. Трябва да се държим по европейски, иначе ще си останем в Ориента. В крайна сметка ние нямаме друга точка, която да ни обединява, освен интереса ни да живеем по-добре тук, в България. Всеки от нас може да направи с нещо живота тук по-нов – с професионализма си, с някой красив магазин, с изкуство, с дизайн, с писането на нова книга и т.н. Ние всички сме лицето на България и чужденците гледат към това лице. Политиците създават само рамките на законите, но всичко останало си зависи от нас. И не бива да гледаме все песимистично. Ще дойдат нови политици – млади хора. И тогава ние с учудване ще видим, че между тях има много ерудирани хора, добре образовани, умни, талантливи хора. Те ще спомогнат България да бъде променена. Неотдавна доц. Донка Александрова, преподавател по реторика, разказваше, че когато е отишла със свои студенти в Парламента, за да могат те да слушат как се изказват депутатите и да си правят изводи, тя е проумяла, че нейните студенти са много по-образовани и по-ерудирани от политиците в Парламента. Може би, от тези умни млади хора ще произлязат нашите нови политици.