Вече десет години ние, българите, се оплакваме от престъпността. Мерките против нея постоянно се менят. Но въздействат ли те върху престъпността? Едва ли. На нас са ни нужни много строги закони. Вече десет години ние все закони пишем, но някак си те все не са направени както трябва. Нашите депутати отсъстват от заседания, мързелуват, занимават се със странични дела, за да си спечелят повече пари.

А именно на тях трябва да им се обясни, че това е неморално. А кой трябва да го обясни? Църквата. А църквата с какво се занимава? С това да си спечели пари чрез търговия в храма или се сблъсква с трудността да помогне да всички нуждаещи се от съвет хора – вярващи.

Наистина, нужно е да се отнасяме с разбиране към жертвите, пожертвани от  полицията и към жертвите, направени от самите полицаи. Навсякъде цари повърхностно отношение към работата и корупцията. За корупцията е нужно да се дава под съд, а не просто да се уволнява от работа.

Всеки е длъжен да си върши работата, да си работи по специалността, да прави това, за което е учил и за което има знания. Конкурсите трябва да бъдат критерий за това да се издигнем в службата, но даже и те понякога се използват с цел да бъде назначен некомпетентен човек. Чувството за отговорност, чест и стремежът към прогрес може да се проявява само при много умен професионалист.

А иначе много ограниченият човек няма стремеж към прогрес. Той нищо не разбира от прогрес. А умният професионалист винаги се усъвършенства и се учи. Той е вечният ученик. Така че няма значение дали е млад или е стар. Много хора се отнасят с пренебрежение към младите хора – не осъзнават, че младият човек често е по-образован, по-начетен, по-чист по душа от стария.

За глупости се намериха пари, така че е нужно да се намерят пари и за полицията. Нужни са пари за  полицейски автомобили, за бензин за тези автомобили, за апаратура за разкриване на престъпления.

Сега вече само за да бъде избрано, едно правителство предприема мерки против престъпността – смешни и недостатъчни. Но не трябва да се отнасяме с пренебрежение към това, което правителството е направило в различни сфери на живота. То все пак е направило много.

Нужно ли е да отнемаме оръжието на хората за лично ползване, може да се спори. Аз лично бих го отнела. По такъв начин много престъпници закупуват оръжие за себе си и го използват не за самозащита, а за убийства. Оценката за това дали са способни да са собственици на оръжие трябва да дават и психолозите, и личните семейни лекари. Не съм убедена, че на полицаите не са им достатъчни заплатите. Представителите на почти всяка професия трябва да получават по равно – нужно е да се разпределят парите между хората. Учителят, интелигентът, полицаят и лекарят трябва да получават по равно. Полицаите не трябва да се оплакват от заплатите си – всички хора еднакво имат право да се оплакват, всички са недоволни. Не да се отнасят към задълженията си с чувство за отговорност са длъжни всички.

Може да погледнем на отговорността и от друга гледна точка. Ето, всички крале, които са се отнасяли с отговорност към отговорностите си, са допринесли за нещо в развитието на историята и за бъдещето на страната – такива хора са били, например, Анри Наварски, Елизабет Тюдор, Петър Първи, Екатерина Велика, Симеон Велики и много други. Показателно е това, че именно тези хора са отдали целия си живот да работят в полза на отечеството. Но, разбира се, не всички хора притежават вътрешната сила на хора като тези. Но отново и отново се убеждавам в това, че всеки  човек трябва първо да промени себе си, за да може след това да промени и външния свят. Политиците идват, после си отиват, но ние, които живеем тук в България, си оставаме. Това е нашият живот, нашата страна, и ние трябва да я променим към по-добро.