Какво правят, например, някакви си бивши гимнастички като Мария Гигова и Нешка Робева в комисиите по танци. Танците нямат нищо общо с художествената гимнастика. А да не говорим, че понякога в комисиите се включват лица, нямащи нищо общо общо с танца, както, например, господинът с катинарчето във Вип денс. За него и разни други оценяващи критериите за танц се оценяват само по това, харесва ми – не ми харесва. По тоталитарно време се бяхме нагледали на това да зависим от хора, които са напълно не в час със ситуацията. Решил, например, някой партиен другар, че не му харесва като рисунка чертежът на някой язовир, например, и решава просто заради това да си го прекрои по негово желание. Ето, почти същото и тук. Писах много на много места и настоявах още, когато започна Мюзик Айдъл. Може ли такова същество като певицата Мария, която сама не може да пее, а е самоуко, да дава оценки за хора, които пеят по-добре от него?! Най- вече съм била свидетел на подобни изяви в областта на литературата. И за това съм писала много – как разни самозвани писатели и поети се налагат като компетентни. За литератори – преподаватели от разни университети също. Изказват се, разтягат локуми, докато ти се завие свят, и ти си мислиш, че сигурно бог знае колко много знаят.

Най-лошият пример за такъв многознайко, за жалост, бе един от доста близките ми роднини, та можех да го наблюдавам дълги години отблизо. Нахален човек, винаги има отговор за всичко. Смята, че знае всичко и от всички е по-умен. Налага се на всички, подиграва се на другите. А за професионално мнение не го търси. Преживяла съм с него какви ли не куриози.

Ето, например, веднъж нашият човек бе решил да ме изпита, да види, дали съм готова за изпита по литература. Ама то университетски изпит. Казах му това, което са ми казали на лекциите. По теми. Той пък изведнъж се отклони. Не иска даже да ме изслуша, та май нищо не успях и да му кажа. Само запита в кое село бил роден еди-кой си известен писател, което, както сами се досещате, само по себе си няма нищо общо с литературата сама по себе си. Отговорих, че не знам. Вечерта го чувам, той говори с майка ми и й казва, бре, реших аз да препитам госпожицата, вашата дъщеря, по литература, ама тя нищо не знае..!? Така, значи. Аз нищо не знам. Учила съм литература 7 години. Като при това съм учила всякакви видове литература – и детска, и славянска на всички славянски народи, и антична, и западноевропейска, и американска. След години написах новаторски научен труд по литература, който не знам кога ще публикувам и как. Интересувах се и от източна литература. Изпитвах специален интерес към литературата от 4 годишна. Вниквах при четенето й във всяка дума. Пренасях се по странен начин в културата на нацията, описвана в произведението. Та този господин, който никога всъщност не се е занимавал с  литература, смяташе, че знае по-добре от мен литературата, поради това, че тук-таме знаеше биографията на някой писател по-подробно. Чудо голямо.

Та, гледаме ние двете танцови предавания, и, в крайна сметка, виждаме, че едното е много по-качествено от другото. Денсин старс е по-интересно от Вип денс. Защото и самата му атмосфера е друга. Няма я просташката нотка, диктувана от Иван и Андрей, журито се държи съвсем по друг начин.. Тук, честно казано, няма място за цинични забележки и простотии.

До кога ще търпим да бъдем оценявани от некомпетентни хора?! Мой близък познат е признат за един от най-големите поети и писатели. Затова го викат той да оценява конкурси. Да, но той е компетентен. А какво да кажем за тия, които не са в час? Възможно ли е Годжи, например, да бъде оценяван по-високо от Венета Харизанова и от Етиен Леви? Годжи е тромав и смешен. Не става за нищо. И не му е мястото там. Може би просто той е накарал негови близки да пускат много есемеси за него. И това го крепи.

Снощи гледах някакъв уж ориенталски танц. Изпълнен доста зрелищно. Но дали това наистина е истински ориенталски танц? Знаем ли изобщо какви са спецификите на ориенталските танци? А пък ако стигнем до индийски, китайски или японски, тогава бог да ни е на помощ!

Подобна глупост на недооценяване и тъпота видяхме и на изборите на кмет на София. Появи се от някъде някаква рекламирана учителка Фандъкова. И всички, трябвало, да изберат  нея. Коя е тя?! И каква е?! Тя произхожда от едно учителско съсловие. А трябва ли да имаме доверие на това съсловие, след като вече го виждаме какво представлява?!

Виждаме Фандъкова, можем да я преценим по изказванията. Понеже е учителка, умее да говори много, но дали казва нещо умно и съществено?! Гледа тъпо. Като тия, които съм виждала в лоши случаи – тъпи даскали, които не искат и не могат да се развиват повече..