Друг интересен образ от преди години бе един началник отдел в библиотеката. Историк, с гола глава, винаги облечен неглиже в грозно синьо елече. Преди време възмутен бе писал до разни институции оплакване заради ситуацията в библиотеката. Там споменава, че целта на служителите в библиотеката е само да си назначат роднините на работа и нищо да не правят. А библиотеката е на нивото, казва той, по-зле от една читалищна библиотека. Преди години този началник напусна разочарован библиотеката и сега спокойно се занимава с наука някъде другаде по институтите на БАН.

Скоро библиотеката стигна до един от най-големите си падения, осъществявайки една от всъщност най-законните си задачи – да бъде научен институт. За първи път в този научен институт бе защитена дисертация. А кому ли е притрябвало да защитава дисертация едва на 55 години, та едва сега да започва научната си кариера. На! Този някой твърди, че самата директрис на библиотеката го е убедила да я защити. Между нас казано, сигурно това е било нужно, за да бъде признат въпросният някой за компетентен в областта, където е шеф. А то един уж библиотечен шеф, който, за жалост, не може и един библиотечен фиш да попълни. Та въпросният шефец е дама, която всички наричат окачалката, защото използва идването си в библиотеката само, за да си показва новите тоалети. Вярно, тя дамата си е външно много красива, никой не го отрича. Само че защо ли и външно, и като поведение много прилича на Надежда Михайлова – тъпичка, без никакви особени качества, за сметка на това с добри комуникационни способности, които и точно биват използвани. Безкрайно ограничено същество, което, обаче, отговаря за библиографския център на библиотеката. Дано само не закопае българската библиография, както е тръгнало. Това недорасълче дори не може и  да се сравнява с библиографите, създали българските библиографски трудове. Ами недорасълчето твърди, че библиографията била колективен труд и затова трябвало да се върши само от жени. Затова отказва да назначава изключително талантливи като библиография мъже в библиографския център. Един от тях е изключителен. Поради нежеланието на библиотеката да го приеме на работа сега години наред работи без заплата. Казва, че ще се научи поради това да фотосинтезира. Дори не знам как се храни и живее без пари. Но въпреки всичко пише библиографските си трудове, които са изключителни. Млад човек е, а има около 7 почти готови труда. Той ходи по провинцията, изследва дори надгробните паметници, за да изследва коя историческа личност кога се е родила и починала. Това е библиографският труд – той е къртовски. Такива именно хора като този библиограф ще останат в историята.

Та лошо е, че кадърните хора от библиотеката ги гонят, както от всякъде. Именно затова нека изредим какви екземпляри е имало в тази иначе толкова важна институция.

Една бивша касиерка от счетоводния отдел на библиотеката преди много години бива наказана заради някакво провинение. А с какво я наказват, моля ви? Правят я библиотекарка. Поради тази причина тя дълго време работи в една от читалните. Има си някакъв мутра за любовник, от уважение към него дори не го нарича съпруг, макар че той живее с нея. Преди години щяхте да видите тъпо светлокосо бабе в студентската читалня. С малки свински очички. То е смятано за най-добрия специалист в читалните. Не е ясно какво образование има. Във всеки случай не е висше. После отивате в голямата читалня. Там ви посреща малко дребно същество с миша муцунка. То пък е потомка на професори по история, но самото то си стои със средно образование. Редно ли е човек със средно образование да работи като библиотекар и то в научна читалня?

Преди години напуска шефката на читалните и трябва да изберат друга. Великата тогава Марлена Паскалева, шеф на обслужването в библиотеката, решава да издигне на този пост човек без нужния опит, безкрайно неграмотен в библиотечната дейност. На най-опитната в читалните библиотекарка е забранено да повдига този въпрос, макар че самата тя е искала да се кандидатира за шеф.

Можете да погледнете и какви образи има и между читателите в библиотеката. Най-мразеният от служителите читател е научен сътрудник по философия. Винаги си тръгва последен от работното време на читалните. Нахален и неприятен човек. Човек не би могъл да допусне, че се крие в него интелигентен човек.

Известен ветеринарен лекар, който е прописал хайку. Поезията му е чудесна и той получава признание.

Математик с дълга коса. Ексцентричен образ. С него винаги се движи филолог от руски произход. Кандидат за дисертация по езикознание.

Друг филолог. Гений по литература. Скоро защитил дисертация. Тя беше огромна – три тома. Можем да се гордеем с него.

Млад психолог. Търси контакт с интелектуалците от разни поетически кръгове.

Млад философ. Разказва увлекателно за дядо си, който е възпитаван в католически пансион. Дядо му по тази причина е усвоил доста от йезуитските привички.

Дядовци, все стари професори и хора, заинтересувани от науката и литературата. Някои на по 90 години.

Народен лечител, който лекува с йод. Има интересни наблюдения върху лечителството и организма на човека.

Научен работник с много изобретения в областта на строителство и инженерство. Някои от тях патентовани.

Драматург и научен сътрудник по социология. Критикува нивото на българския театър сега. Писател и литератор едновременно с това. Има изобретения и в други области, като например строителство и инженерство.

Оперна певица с три деца. Млада, със синьо-черна коса, вдигната високо на опашка горе. Интересна като външност.

Жена, която преди изпада в тежки депресии. Сега уж е намерила мъжа на живота си, а той, обаче, се е самообявил за велик духовен водач и изповедник, лечител. Жената и той се смятат за преродените Исус и Мария Магдалена. Участват често в масовки за снимки на филми. Станали известни с това. Мъжът, обаче, прекалено много се увлякъл в това да опипва читателките в библиотеката, поради което и бил изгонен от там за дълго време. Повечето хора го считат за луд.

Жена – научен сътрудник по средновековна литература, богословие и история. Надарена с изключителни екстрасензорни способности, което съм изпробвала върху себе си. Живяла до сега в сексуално отношение в монашеско въздържание и чистота. Имала изключителни и интересни духовни преживявания.

Има и други читатели в библиотеката, които са известни с интересните си преживявания в тази област. Една жена, например, твърди, че е способна чрез разни техники да напуска тялото си и да кръжи в астрала.

Освен тези, ще срещнете много люде, смятащи себе си за поети, някои кой от кой по-некадърни. Стремят се да членуват в разни писателски, славянски и подобни сдружения.

По някое време сигурно ще срещнете по коридора на библиотеката забързана рижа селянка. Това е бившата отговорник по връзките с обществеността. Сега заместник директор. Едно от най-просташки държащите се същества в тази институция. В нейния кабинет ще видите и нейната сътрудничка – млада дама с конска физиономия, адски високомерна поради факта, че е успяла да се нареди да работи за такава важна особа.

В различните отдели на институцията работят и много хора с неосъществени таланти в други области. Тук те намират в тази книжовна атмосфера поне малко спокойствие.

Поради това тук работи, пианистка и певица, която не се е реализирала като такава. Друга – бивша балерина, ръководителка на акордеонен оркестър.

Работеше тук като шеф на отдел известен журналист, в чест на който сега точно до черквичката в Централните Софийски гробища е построена чешмата с най-хубавата вода. Върху чешмата е гравирана  и снимката му с надпис.

Погледнете кой носеше поръчаните книги от читатели преди, и после мъкнеше към книгохранилището тежката количка с върнатите книги – обявеният за най-добър поет на България за 90-те, явяващ се жури за много поетически конкурси. Неговият баща също е работил тук, а после отиде и стана известен водещ на културни предавания в радиото.

В средата на каталожната зала ще видите малко дървено гише, в което обикновено дремят дежурните справочникарки. Тяхната професионална задача е да правят справки, но дали ги правят, кой знай. Към тях се обръщате при нужда да намерите нещо. Те обикновено се държат троснато.

Много малко от вас знаят за интересния живот, който кипеше в библиотеката преди години. Организираха се кулинарни конкурси между библиотекарките. Т.нар.кулинарни изложби. Правеха се конкурси-изложби за най-добро ръкоделие, там винаги определени дами вземаха приза. Маскаради. Беше ми разказвана интересна случка от маскарадите. В големия каталожен хол на зданието всички са се маскирали. Група млади библиотекарки са се маскирали като отбор по синхронно плуване – само по бански, отгоре с хавлии. Идва моментът, свалят хавлиите и правят няколко гимнастически упражнения в средата на залата. Всички замлъкват и се облещват. Такава гледка не се вижда всеки ден.

А колкото до разните конкурси, на кулинарните такива можете да видите невероятни точени баници, изготвени по рецептите на някоя баба. Скоро най-голямата майсторка на такива ми позвъни да попита от кога не съм правила прословутата й баница. Или пък торта таралеж, питки с украси по тях. За ръкоделие ще видите невероятни унгарски бродерии по ризи, покривки с народни шевици.. Тук блестят няколко звезди от библиотечната сфера, които са се прочули като талантливи в тази област. Библиотекарките са всестранно развити и всяка си има своите странични интереси, които понякога развива и благодарение на библиотеката. Ето, например. Можете да идете в музикалната читалня и там да слушате каквото ви хареса със слушалки. Някакви етно музики от всякакви континенти. Или пък да потърсите информация за неизвестен композитор – има справочници. За минимална цена тук и в отдела по изкуство в Столична библиотека можете да си запишете на диск любимата музика, или на касета.

В читалня Карти и графика пък в Народна библиотека можете да разглеждате всякакви албуми с видове изкуства. Това може да ви спести пари от ходене на изложби. Колекцията е много богата. Можете да изучавате албуми с източно изкуство, или модерно изкуство, зависи какво и дали ви интересува.

Първото, обаче, доста неприятно впечатление от библиотеката ще придобиете от служителките на регистрацията. Там, където ви издават читателските карти. Преди там се изреждаха да дежурят всички шефки от обслужването – тази на цялото обслужване, Марлена, на читалните, на книгохранилището. Целта е, че никоя от тях няма да отиде да дежури в читалня, там е по-тежко и изисква напрягане на ума, кой ти е толкова глупав, че да ходи там?! На регистрацията е най-лесно. Там си имаш стъкло, което да те пази от слюнките на болните посетители. Пиеш си там с шефките ликьорче. Чистичко ти е, топличко. Пък тия е в читалните – кучета ги яли. Нека мъкнат хамалогията сами. Ще им се налага да обслужват за отрицателно време опашка от много хора, междувременно свършвайки сума ти други работи. Ще трябва и да опаковат вестници и списания за подвързия – по хиляди списания на седмица.

Ето ти, обаче, че в самата библиотека ще се сблъсквате със сума ти библиотекари, които претендират, че са големи творци. Всеки там се е амбицирал да използва големия фонд на библиотеката и книжовната атмосфера там, за да се прави кой от кой е по-умен. Там състезанието е в това кой е по-образован, кой е написал повече книги и дисертации. Ето, например, често на първия етаж ще срещате куца поетеса. Тя ще ви се усмихва мило, обаче всъщност в душата си ще крои планове как да унищожи вашата кариера на поет за сметка на нейната. Може би счита себе си за голям гений и затова и гледа да се умъкне за член на разни поетически сдружения. На последния етаж в библиографията ще видите една от най-селските муцуни. Завършила турска и българска филология. Тя ще бъде болно амбициозна да напише дисертация, в която да докаже, как всички изследвания досега са били погрешни, а само нейното – правилно. Долу в читалните ще срещнете бивша служителка на библиотеката. Юристка. Сега също е писателка. Тя пише разни изследвания за разни краища на България. Също смята, че в това няма равна на себе си – който се опита да покаже, че е по-талантлив писател от нея, ще бъде смлян.

Голяма изненада, обаче, ви очаква долу, в подземния етаж. Там ще намерите да завързва вестници един от бившите най-харесвани и красиви мъже на София. Всички красавици на София са минали през леглото му. Всяка вечер е излизал с различни и по заведенията е танцувал. Кой смее по комунистическо време на танцува рок – разбира се, полицията се занимава с него.

Сакън дано да не попаднете в помещенията на книгохранилището. Работата там се смята за вреден труд и затова на служителите там им давам много кисело мляко. Книгите в него са отрупани с многовековна прах, от която почти не можете да дишате. Пък и самото книгохранилище е построено в едни бивши тоалетни. Колко красиво звучи, нали? Книжното богатство на България се съхранява в тоалетни. Пък, понеже мястото там не достига, го изнасят в разни загубени селца. Чудили се, чудили се умните глави, от които уж нещо зависи, как да се разшири това хранилище, за да побира прииждащите нови книги, но, уви, без резултат.

Затова, моля, по въпроса помислете и вие. Па дано нещо се оправи.