Пред мен е фейлетонът на Димитър Бежански за бъдещето на България. Някои от нас, четейки го, с ирония се усмихват, други се смеят, трети недоверчиво кимат с глава. Просто преживяванията на героя на много от нас се струват нереални. Действително, понякога правителствата понякога обещават на хората да променят стандарта на живот в страната, но това някак си не им се отдава. На някои правителства все пак им се е отдавало. Всеки от нас, четейки всичко това, си мисли – ще бъде ли всичко това в действителност – много пари, много храна, огромен изумителен прогрес в България. Вероятно това би се осъществило само за нашите внуци, мислят някои. Или след няколко години това действително ще бъде, мечтаят си други. А в действителност наивно ли е написано това всичко? Като че ли не. Това са мечтите на всеки българин, за които той дори насън не смее да си признае. Ние преди всички избори слушаме за платформите на различни партии и отделни личности. Поинякога те като че ли всичките си приличат една с друга, понякога са неясни и предизвикват смях. Но често, както сме свикнали да виждаме, тези проекти и планове не се изпълняват. И това не е новост в българския политически живот. Самият цар Фердинанд е писал за това на сина си Борис. В тези писма царят говори на сина си за това, какво представлява сама по себе си политиката. Той признава, че неговият царски род е “род на развратници”, и именно затова тези развратни хора са успели да останат задълго в политиката. Целта на власт имащите е да придобие блага за тях самите, като убеждава в същото време народа в това, че всичко това се прави за негово добро. Властта е силна именно тогава, когато в държавата шири престъпност и упадък на морала. В предишните години, до началото на комунизма през 1944 г., нашата страна в много неща настигна развитието на други страни – в строителството, музиката, науката, културата, начина на мислене. Но си оставаше предишният патриархален дух на народа, който понякога разрушава естествеността и психическото здраве на хората. В областта на строителството българите са били изпреварили много други страин – един чешки журналист е писал, че зданията в София му приличали на зданията в Ню Йорк. Всичко това е направил Фердинанд Сакс-Кобурготски, когото, за жалост, всички са ненавиждали и по адрес на когото са плюели. Не бива да отричаме – за политиката е нужна хитрост. И може би, тя е нужна на всеки от нас. България отново ще навакса изпуснатото. В тези случаи, когато превителството не се грижи за хората, те сами на себе си си помагат – в науката, в изкуството, в бизнеса. Инвестициите в България ще дойдат – за нови предприятия ; фермерите ще се заемат със своята работа ; пазарът ще се уравновеси. Нужно е, както преди два века е вярвал генерал Кутузов, само търпение и време. Поведението на нашите политици може да бъде разтълкувано с това, че в нашата страна няма друга политическа практика и традиция, каквато такава има в Англия например.  В другите страни много често министрите подават оставка. Ако те сами усетят, че не стават за министри, те се отказват. Даже има анекдоти за това, че когато у човека има традиция години наред да се занимава с нещо, нему даже и природата започва да се подчинява. Същото се наблюдава и в политиката. У нас в политическия живот няма още достатъчно трациция. Ние трябва да разберем, че има място за всякакви политически възгледи. Не е нужно те яростно да воюват помежду си. За всеки от тях има място и право на съществуване. Често ние си задаваме въпроса, какво би било бъдещето не само на Бълагрия, но и на целия свят. При внимателно изучаване на световната култура и история ние виждаме, че днешната цивилизация започва да се изражда. Тя трябва да се измени, трансформира в нещо друго, нещо по-добро. В някаква степен материализмът винаги е съпровождал хората, но в днешно време той е приел изключително големи размери. Ще съумеят ли хората да се справят с него е неизвестно – навсякъде цари разврат, пиянство, упадък на ценности, извратена представа за морал, всепозволеност. Човекът вече е започнал да унищожава своя собствен дом – природата. А къде ще се пресели да живее, след като я унищожи? На Марс? Вероятно не. Нужно е да се помисли за това, какви законови мерки ще са нужни за прогреса на България. Нужно е чрез закон да поощряваме благотворителността, културните мероприятеия. Нужно е продуцентите да обяснят на западните шоумени високите професионални качества на българските актьори, музиканти, танцьори и други. Нужно е да се организират курсове за младите семейства, тъй като всички проблеми на отделния човек често започват от семейството. Нужно е да се насажда патриотизъм у младежта. Нужно е да се развива у нея способността дя мисли и да се грижи не само за себе си, но и за страната. Нужно е да се проведе референдум за това монархия ли ще бъде България или република. Нужно е отново да се въведе смъртното наказание. Нужно е да се въведат тестове за професионална ориентация за децата. Нужно е да се очисти българският език от прекалено голямото количество чужди думи. Нужно е да се въведи в училище обучение по древни езици и култури. Накрая, на всички нас е нужно да разберат, че бъдещето зависи от всеки от нас. Ние трябва на първо място да променим самите себе си. В това се и състои ролята на интелигенцията, на журналистите, учителите, свещениците – започвайки със себе си, да променим начина на мислене на другите хора. Всеки от нас сам строи, кове своето бъдеще, и едновременно с това понякога доверчиво оставя себе си в ръката на съдбата, за да може тя да го води по нейните пътеки.