Пред мен е есето на Карел Чапек, което, по мое мнение, в много отношения по съдържание се покрива с една статия на Светла Страшимирова и с едно интервю на един български кариратурист.

Духът на времето винаги унищожава най-умните хора, но част от тези хора остава, за да може впоследствие на “тегли” обществото към прогрес, към бъдещето. А кои са тези най-умни хора – това са хората на изкуството, на политиката, обществени и религиозни деятели, които са изпреварили времето си.

Ето, виждаме това и в състоянието на изкуството в България днес. Много често изкуството се принизява до нивото на хората. А всъщност, то трябва да притегля хората към своето високо ниво, за да ги повдигне на повисоко стъпало. То принуждава хората по-дълбоко да мислят и чувстват.

В миналото даже на най-великите личности също е можело да се види стремеж към материализма повече, отколкото към духовността. Ето даже българският цар Симеон Първи Велики е разрушил храм на Света Богородица, за да завладее Византия. Даже този умен и образован мъж и постъпил така, че е загубил славата си.

А хората въобще никога не са се и стремили да бъдат мъдри. По-голямата част от тях не се е опитвала. Но може би в някои страни е било по-друго. Векове наред ние сме се усъвършенствали само в материален план, а иначе щяхме да се превърнем в чисти духове, ако нашите усилия бяха съсредоточени към духовния план. Хората винаги са живяли и продължават да живеят като езичници. Повечето от тях смятат, че да правиш добро – това значи само да не правиш зло.

Духът на времето, както това е споменато и в статията на Карел Чапек, е подобен на модата – в него няма мъдрост, а само подражаване и на доброто, и на лошото. Преди няколко години излезе една книга на една американска психиатърка. Там тя пише за това така. Често младите хора правят секс само от подражание – не от вътрешна потребност, а само поради това, че другите също се държат така ; просто така е прието да се държиш. Именно затова тази лекарка често съветва хората да престанат за известно време да правят секс.

За всичко това, разбира се, много голямо значение има и възпитанието в семейството, в това число и религиозното възпитание. Неотдавна по телевизията показаха един руски свещеник, който работи в България. Той заяви, възпитанието на младежта и създаването на здраво семейство не е работа на църквата. Една моя позната е гледала това изказване и бе възмутена от тези думи.

В наше време ние виждаме плода на този начин на действие. Хората вярват на врачки и екстрасенси, които понякога само се възползват от проблемите на хората. А на Запад това може би не би се случило – там всеки човек си има духовен наставник или психоаналитик.

А защо нашите политици не се грижат много за културата – самият цар Фердинанд беше писал, че за политиците най-удобното и приятно време е времето на морален упадък, защото в такова време те могат да си правят каквото си поискат.

Неотдавна разглеждах интервю с един български художник. В него той казваше, че хората в София са без род и без племе. Той беше прав – болшинството от тях някога е принадлежало към селската култура, но, след като са се преселили в София, те са загубили връзка с тази култура, но не са се и присъединили към градската култура. Именно такива хора най-много се поддават на “духа на времето”. Те са най-безкултурните и са най-големите материалисти.

А някои представители на интелигенцията като че ли се боят да се усъвършенстват – това стана ясно от коментарите в статията на Светла Страшимирова. Например, на хората им се струва, че за да се откажат напълно от алкохола и цигарите, е нужно да се отделят в пещерите и да се отдадат на пречистване. Да не би самите апостоли да живееха в пещарите? А Самият Христос също в пещера ли живееше? Принципите на християнството могат да се приложат и в реалния живот, но за целта, разбира се, е нужна любов към самия себе си.

Много хора по света осъзнават това сега. И те сами са се убедили, че, за да живеят пълноценен живот, е нужно “да се обърнат към източниците на мъдрост”.

Бъдещето,което очаква хората наистина ще е различно от това настояще, което виждаме в момента. Историческите събития в продължение на цялата история показват, че винаги ще се намерят хора, които имат власт, които ще доведат до край промените в обществото. Ето например, преките наследници на Петър Първи не можаха да доведат промените, започнати от Петър, до край. Но след много години, Екатерина Втора ги доведе до там, иначе Русия нямаше сега да е това, което тя представлява.

Много политици, в това число самата Екатерина, са били под властта на “духа на времето”, но световната история е доказала, че най-великите управници са тези, които са посветили живота си да служат на родината си.

“Духът на времето”, както мнозина смятат, в наше време се отличава с жажда за богатство и наслаждения. А Карел Чапек счита това за “дух божествен”. Затова е нужно да се добави, че богатството и наслажденията сами по себе си никога не са били грях в християнския смисъл на думата. Човекът е длъжен да си доставя удоволствие.