Действително, както е написано в една статия в един вестник, дълго време по телевизията, радиото и навсякъде се обсъждаха проблемите за свалянето на Шенгена. Политиците се вълнуваха, но, като че ли, обикновените граждани се занимаваха всеки със своите си проблеми и някак си не искаха да се тревожат с песимистични разсъждения. Така и трябва. В западните страни много малко хора се интересуват от политика. Те са заети с това да си доставят удоволствие, да изкарат пари, да пътуват, за да се разнообразят и да си доставят удоволствие, да се издигнат в кариерата.

Някои българи се бояха, че след падането на Шенгена и именно поради падането му, маса българи ще замине зад граница и повече няма да се върне. Даже веднъж мен ме спря на улицата една журналистка и ме попита за това. Аз отговорих, че ако на някой му се иска да замине, той ще си замине. Но ако иска да остане, ще остане. А бягството на много хора от страната ни е по вина на политиците.

Често много хора мислят, ще се променят ли българите до такава степен, че западните страни да ги одобрят и приемат. Тук се има предвид поведението на българите в бита – грубостта, егоизмът, завистта, користолюбието. Във всеки случай, ще дойде ден, когато на различни мероприятия ще им се наложи да се обличат във фракове. Ще им се наложи да се държат възпитано. Ще се появят нови закони, чрез които равновесието в обществото ще бъде постигнато.

В много неща българите са изостанали заради турското робство, но въпреки всичко те много бързо наваксаха. Но те все повече ще наваксват, мисля, и ще дойде ден, когато ще могат да покажат, на какво са способни. А те са и вече започнали да го показват. Родовата им памет ще се върне, за това все още има време. Целият материализъм и бездуховност на Запада ще ги доведе до някаква критична точка, от която вече те ще започнат да се трансформират в нещо друго. Така е било през всички векове, така ще бъде и сега – различни начини на мислене, различни начини на възприемане на света са се редували, променяли, вървели един след друг.

Длъжни ли са западните страни да приемат източните? Само западните считат себе си за Европа. Значи, у тях все още няма зрялост за някои неща. У източните страни културата също е европейска. Те винаги са били и ще бъдат част от Европа. Вярно е, обаче, че, след като са си построили с богатство уютен дом, на западните страни някак не им се иска допуснат там “източните просяци”.

Но все пак, щом те искат да създадат една обединена Европа, то на тях ще им се наложи, разбира се, в края на краищата, да приемат в този дом и просяците. И, в края на краищата, по какъв път западните страни са придобили толкова много пари? Те са изкарани на чужд гръб в миналото. Чрез колонизация, грабителство, машинации, насилие.

Европейска или ориенталска е културата на източноевропейските страни? По време на средновековието и античността източните страни на много са научили западните. А се получи така, че след дълго време на тях отново им се наложи да се учат на това, което сами са имали. Разбира се, много ориенталски неща има у тях, в това число и кухня. Но, струва ми се, тя е по-вкусна от западната кухня. Тя по-добра по отношение на физическото здраве.

От къде започва Ориентът? И защо ориенталците имат такова, като че ли, нецивилизовано поведение? На запад подлагат хората на дисциплина, за да се въведе норма на добро поведение у всички. А у източните това понякога го няма. Затова в България, например, е трудно да наречеш хората лицемерни. Те са хитри, подли, държат се угоднически и лукаво, когато искат да постигнат нещо. А западняците също са лицемерни. Те са любезни един с друг, но знаят, че го правят с лицемерие. Просто така са ги учили да се държат – не бива да показват чувствата си, а само да се придържат към нормите. Зад тази стена на поведение като че ли чувствата и живота на живи хора не се вижда. Всички те понякога изглеждат като кукли, изкуствени, учтиви, но понякога хищни.

Значи, може да се каже, че премахването на Шенгена се явява едно ново начало за образуването на една нова България, на нов живот. Този живот ще дойде и ще бъде построен, независимо от това, вярват ли хората в неговото съществувание или не.