Преди месеци с интерес следихме класацията за най-велик българин. Оплюта от мнозина, въпреки всичко тази класация бе интересна и необходима, поне с цел да севидят евентуалните резултати от нея и изводите, произтичащи от това.

За мнозина, кой знае защо, изборът на Петър Дънов на второ място се видя неправилен. Аз в никакъв случай не симпатизирам на Дънов. Заобиколена съм с негови поклонници, които всякак се опитват да ме привлекат в редиците си, но аз деликатно винаги се измъквам.

Може би не всички, обаче, знаят, че учението на Дънов се смята за продължение на това на богомилите. На много места по света, обаче, това учение е разпространено, и, щем не щем, именно то е представата на хората от други страни за България. Много от нас разглеждат учението на богомилите само от философско-религиозната му страна. Защото то бива смятано, разбира се, за ерес. Но нека да не отричаме ролята на богомилите в световната история. Техни потомци се заселват в някои области на днешна Франция. Именно затова сега именно във Франция това учение е много разпространено.

Имало е период, когато Църквата налага Инквизицията и тогава, като едно противодействие на тази  липса на свободомислие, на липсата у по-широката прослойка от просвета възниква това учение. Което трябва да разтърси света и да го извади от състоянието, в което се намира. Няма да коментирам дали учението само по себе си е достоверно. Това не е моя работа.

Сега пък  у нас се провежда друг вид класация и допитване до населението. Това е опитът да се определи символ на България, както Айфеловата кула е символ на Франция, например. Идеята е чудесна, но за реализиране много трудна. Защото в България всяка местност, даже всяко село си има свой символ – културна забележителност.

Бих искала аз самата да отбележа кои забележителности са ми направили най-силно впечатление. Преди години бях в село Пауново, близо до Вакарел. Между другото, там интересно е това, че от там е минавал стар римски път. Сега там има направени чешми. Но преди, вероятно, това са били някакви извори или места за водопой на животни за преминаващите по пътя. Обиколила съм много места в България, но никъде не съм видяла село като това – тук нямам предвид римския път и чешмите, а атмосферата в селото, архитектурата. Ако някой ден сте свободни и решите – непременно го посетете. После това място ще има такава притегателна сила за вас, че ще се връщате там всеки път, когато почувствате нужда от зареждане с енергия. Къщите са странни – направени от кал и цели дънери. Но има някаква магия. Това, което шокира всеки, е наличието на огромно количество дървета, овъглени от гръм. Там има много води  и вероятно това привлича гръмотевиците силно.

Другите магически за мен места са Мелник и Арбанаси. Не интересните гробници, не църквите и манастирите – атмосферата е това, което пленява.

Организаторите на класацията засега твърдят, че най-подходящ символ им се струва Царевец. Тук определено не съм съгласна. В картичките с изгледи, които пращаме на чужденци обикновено преобладавят символите, разбира се, на столицата. Поне в България ролята на столицата за културния и обществен живот е най-голяма. И символът, отразяващ душевността и историята  на българина е храм-паметникът “Свети Александър Невски”.  Можеше да бъде Парламентът, Паметникът на цар-освободителя, Дворецът на културата, сградата на Народната библиотака, на Софийския университет. Но най-подходящ като че ли е именно храм-паметникът. Той обединява всички нас, българите. Крепостта Царевец е рядко посещавана дори от самите търновчани. Много от тях дори не познават забележителностите в собствения си град. А самият Царевец като крепост и самият град Търново са символ  не само на  положителни неща. Не може един символ от толкова старо време да отразява душевността на съвременния българин. Българинът доста се е променил от тогава.

Иначе, ако погледнем данните, голямо гнездо на патриотизъм за България в голяма степен са били градовете Елена и Трявна. От там произлизат много чисти българи.