Всички ние виждаме от кориците на списанията или от екрана на телевизора много красиви момичета.

Много от тях идват от разни затънтени села тук, в София, с надеждата да намерят препитание. За нас това преселение от село в града се вижда нормално, затова ние се и стараем по различни съображения да не го коментираме. От хуманна и законова гледна точка всеки има право да живее където иска, казваме ние. И сигурно е така. Но нека се спрем на някои подробности.

Още преди 9 септември 1944 г. е имало практика на заселване от село в град. Дори простите селяни са пращали децата си в града да учат. Родителите приготвят за децата си цял чувал с храна и това е било начин материално да поддържат децата си. Чувала съм от стари хора, че често родителите са казвали на децата си: “Учи, за да не работиш!”.

Днес наблюдаваме подобно явление. Младите жени имат желание да стават, например, манекенки, но не и да работят тежък, уморителен труд, чрез който да произвеждат нещо. А това е пагубно за страната ни. Всеки има право да работи каквото иска, ще каже някой. Да, така е.

Но какво стана с любовта на българския селянин към земята му? С неговото трудолюбие?

Знаем, че някога селянинът е ставал много рано призори, за да върши животновъдската си работа или пък за да работи на нивата. Сега някой престаравя ли се толкова?

Селата се обезлюдяват. Хората идват в градовете – с цел каква? Защото истината е, че те просто не желаят да се морят със земеделската селска работа.

Чуваха се коментари по медиите относно това, че е необходимо отново да се ограничи вливането на поток от хора в големите градове. Много често в тях живеят хора без адресна регистрация, с цел да си намерят работа в града. Одобрявам това. Защо  пък да не провокираме българина да създава някакъв бизнес и в малките градове, и в селата? Когато е притиснат, той може да е достатъчно предприемчив и находчив.